Д-р Мария Грозева е педиатър хомеопат и шуслеров терапевт, а също преподавател по хомеопатия в ЦЗО “Едикта” в София. “Детското здраве - огледало на фамилната екосистема” е тема на нейна онлайн презентация, в която обяснява как отношенията в семейството се отразяват на здравето на децата. Вестник “Доктор” публикува част от лекцията с любезното съдействие на д-р Грозева и на Асоциацията на лекарите хомеопати в България.

„В началото на моята практика на лекар хомеопат, започнаха да ме търсят основно възрастни пациенти с нерешени от години здравословни проблеми – панически атаки, хронични безсъния, компулсивно-обсесивни разстройства, депресивни епизоди, тревожни разстройства. Опитвах да намеря за тях най-подходящите хомеопатични лекарства, но в крайна сметка, ефектът беше временен или непълен.

В един момент осъзнах, че част от тези хора харесват болестта си, тя им е удобна и не искат да се променят. След време, когато се влючих в групи по фамилни констелации и започнах да изучавам психобиология, разбрах, че всъщност ние, хората, носим клетъчна памет за заболявания, които са ни предавани от предишните поколения. И, че това също може да е пречка за излекуванета на друга част от пациентите“, казва лекарят.

Втората голяма група пациенти, които идвали при нея, били проблемни деца – често боледуващи, с психо-емоционални проблеми – тикови разстройства, вторична енуреза, нощни страхове, а също с поведенчески проблеми – хиперактивност, дефицит на вниманието, аутизъм и др. С времето и опита тя разбрала, че проблемните родители създават проблемни деца. Затова задачата пред д-р Грозева вече била да помогне на цялото семейство.

Запознала се с науката епигенетика (за въздействието на средата на живот върху гените на човека), създадена от проф. д-р Брус Липтън. Той казва: „Здравата среда селектира здрави гени. Епигенетиката контролира генетиката“. А според хомеопатията, здравето е динамично състояние на човека, което е в баланс и хармония със заобикалящата го среда. 

Чрез опити със стволови клетки проф. Липтън доказва, че клетките могат да са в режим на растеж или в режим на защита, но не едновременно и в двата режима. Ето защо, в състояние на стрес имунната система е блокирана и спира да работи, както е блокиран и съзнателният ум. Тогава се включва рефлекторният мозък. „Страхът е най-големият убиец на имунната система. Силата и мястото на хомеопатията е точно в това да се намали нивото на тревожност на хората и се подобри имунната им реактивност.  

С д-р Дора Пачова и с психолога Мария Джонгова стигнахме до извода, че за да е успешно хомеопатично лечение на децата, е необходима  работа в екип с цялото семейство. Защото много често проблемите, заради които водят децата на лекар, са всъщност отразени проблеми на родителите. Намесата на екипа, правилната обратна връзка, изписаната хомеопатична терапия и психологическа подкрепа дават възможност за израстване на цялото семейство. Оказа се, че фамилната динамика е важен фактор при лечението на децата с хомеопатия. Така започнахме да проследяваме семейства и техните деца, и да споделяме резултатите от това проучване сред лекари хомеопати. 

В последното десетилетие много голямо внимание се обръща и на  пре- и перинаталния период за здравето на децата. Всички проблеми и стресови ситуации, които се случват с бременната жена, оказват отпечатък върху детето вътреутробно и след това се изявяват като проблеми в детското поведение и в живота му на възрастен. 

Психобиологията ни учи, че психологичните конфликти на родителите се превръщат в биологични проблеми на детето. Всичко, което се случва в семейството – от зачеването през цялата бременност и първата година от живота на детето, се отпечатва в неговото подсъзнание. Докато то расте, този отпечатък на конфликтите в семейството може да се превърне в негов проблем като възрастен. Особено в състояние на стрес се изключва съзнателният ум и се включват автоматичните решения, които са ни дадени като програми за справяне от нашите родители. 

Начинът, по който моделите на поведение се пренасят и трансформират от генеричното семейство в нуклеарното, е предмет на изучаване от фамилната динамика. Генерично семейство е това, от което идваме, а нуклеарно – това, което създаваме и в което живеем. 

Фамилната динамика описва ролите, които всеки член от семейството играе, и как те се повлияват една на друга в комуникирането между членовете на семейството. Ролите, правилата и семейната легенда определят семейната динамика. След като ги разясним на хората, те развиват капацитета на семейството си и се справят с проблемите в него, а ние прецизираме хомеопатичната терапия и можем да им помогнем най-ефективно“, обясни хомеопатът.  

Родителите идват от своите генерични семейства с определени модели на поведение и опит. Създавайки деца в своето нуклеарно семейство и с появата на проблеми при тях, се налага да вземат решения и да се променят. Тук е мястото на терапевта да помогне на родителите да създадат модел на здраво нуклеарно семейство. В много от случаите опитът от генеричното семейство не съответства на съвремието, в което живеят младите родители. 

Здравото семейство има потенциала да покрепи своите членове в различни житейски ситуации. То е гъвкаво и се променя спрямо нуждите на членовете си. Всеки член на семейството трябва да определи собствените си граници и да зачита тези на другите в семейството. Здравото семейство преминава през житейските проблеми, запазвайки любовта и емпатията. В повечето случаи в него конфликтите се решават чрез стратегията „печеля – печелиш“, а децата се учат от опита на авторитетните си родители. 

„В моята работа се стремя внимателно да преценя какви са проблемите на семейството, защото всъщност, родителите правят най-доброто, на което са способни и на което са научени. Обратната връзка трябва да бъде добронамерена, без оценка и присъда. Важно е да се окаже подкрепа на родителите и при тяхна готовност и желание за промяна да им се предложи хомеопатично предписание или препоръка за други интегративни методи. 

Ще дам пример с три случая, които съм проследявала дългосрочно и съм видяла как са се променили взаимоотношенията между членовете на семейството и как се е решил първоначалният проблем, заради който са се обърнали за помощ към мен“, коментира лекарят. 

Д-р Мария Грозева

Случай 1: Семейните традиции са закон

Това е семейство с различен етнически произход. Детето е със шестгодишно проследяване от д-р Грозева. Довели са го на 2 годинки и половина (в момента е на осем), защото боледувало често от ларингити и многократно е лекувано в болница. За една година имало десет приема на антибиотик. Постоянно било на противоалергични лекарства, инхалаторни и системни кортикостероиди. 

„Обикновено задавам въпроса: „Толкова ли болно беше вашето дете, че всеки път се налагаше да приема антибиотик?“. Най-често отговорът е, че обикновено са много притеснени и че самите те са настоявали за по-сигурно да се включва антибиотично лечение. 

Тук ще отворя темата за антибиотичната резистентност и за това как хомеопатията би могла да помогне за преодоляването на този проблем. Според последни данни, в света годишно умират над 700 000 души заради антибиотичната резистентност на микробите, а в Европа умират около 33 000 души. Не знам какво ще  се случи в следващите 10 или 20 години след пандемията от COVID, тъй като в момента в аптеките антибиотиците се купуват масово. Просто хората „лекуват“ страха си с излишен прием на медикаменти, което може да има много сериозни неблагоприятни последствия“, обясни специалистът. 

Тя започнала да лекува това дете, което правело типични пристъпи на субкутален ларингит с внезапни нощни събуждания и респираторна диспнея. Обяснила на майката кои медикаменти и при каква ситуация да ползва. За една година нямало много голям ефект, защото майката идвала един път при лекаря и три пъти в „Спешна помощ“. Тя била изключително притеснен родител. Анализът на семейството показал, че в генеричното семейство на майката има строги правила, разпределяне на мъжки и женски роли. Мъжът е свободен да прави каквото иска и всички трябва да му се подчиняват, а жената е вкъщи, работи, гледа си децата. Майката казвала за генеричното си семейство: „Имаше пари, но нямаше любов“. 

Тя била отгледана с много строг контрол. Била е тихо, скромно, нерешително, затворено, самотно дете, което е правило респираторно афективни гърчове. За съжаление, в живота си създава подобно семейство, като попада на мъж със същите правила на живот и разбиране за разпределението на ролите. Като компенсация, майката се била фиксирала в отглеждането на сина си – с много любов, но и с много тревожност. Тя се усещала самотна, имала ниска самооценка и страдала от депресия. 

„Контактът ми с тази майка се оказа дългогодишен. Оказвах й подкрепа с хомеопатия, но също й дадох възможност да осъзнае семейния модел, от който идва и в който е попаднала, за да го промени и да открие заложбите си – какво иска да прави в живота си? Тази подкрепа й помогна да осъзнае любовта си към съпруга и през нея тя успя да промени ситуацията към добро, да заяви себе си – желанието да учи.

С израстването и с промяната на цялата семейна ситуация, детето спря да боледува или това беше рядко. Решиха се на второ дете, от което бащата беше много щастлив. Майката завърши медицинско образование с отличие. Сега в това семейство има много любов и собствени правила. В момента отглеждат двама прекрасни синове. Малкият е на годинка и половина, като до този момент не е приемал изобщо алопатични лекарства“, с гордост споделя хомеопатът. 

Случай 2: Свръхпротекция = свръхконтрол

Жена с миоматозна матка забременява и ражда на 34 години. Раждането приключва с отстраняването на част от матката. Тя е наясно, че не може да има друга бременност. За съжаление, на неколкодневна възраст бебето заболява от коклюш, още преди да започнат ваксинациите. Това води до свръхтревожност в цялото семейство при всяко следващо заболяване на детето. То било на 9 години, когато дошли на консултация при д-р Грозева. 

„Тримата влязоха в кабинета. Бащата седна на стол в абсолютно пасивна позиция, гледайки телефона си, детето пожела да рисува от скука, а майката обзе кабинета изцяло със своята тревожност. Разказа ми за какви диагнози са ходили по лекари и впоследствие са изключвани – глутенова ентеропатия, епилепсия, дисграфия, синузити, аутизъм, тиково разстройство, сколиоза, плоскостъпие и т.н. Но доказаните заболявания бяха само коклюш, синузит и епизод на инфекция на отделителната система. При мен дойдоха със съмнение за аутизъм, защото детето било дистанцирано от своите връстници. 

От анализа, който направих на семейството, установих, че детето се отглежда от шестима възрастни и посещава много занимания. От рисунката, която направи в кабинета, показателно той се намираше в левия ъгъл, отделно от всички, а вдясно бяха наредени тати, мама, дядо, баба и т.н. Майката беше объркана млада жена, която искаше през контрола да осигури здраве за детето си. Жената имаше тясна връзка със своето генерично семейство. 

Всяка сутрин майка й започваше „визитация“ по телефона с въпроса „Какво му има на детето днес?“. После решаваха какво не му е наред и започваха да търсят контакти, за да го водят по прегледи. Бащата беше изключен от обсъжднето на проблемите на детето. Бяха посетили много лекари в страната. Всички опитвали да успокоят майката, защото виждали проблема в нея. Това, което ми позволи да й помогна, беше близкият контакт, който се получи между нас, и доверието, което изградихме. 

Анализът на семейната ситуация, който направих, с обратната връзка и коментар, допринесоха тази интелигентна млада жена да стане хомеопатичен пациент. Тя се промени много с годините и заедно със съпруга си успя да създаде нов модел на своето семейство. Моето пожелание от първата ни среща беше средствата, които отделят за прегледи и изследвания, да пренасочат за екскурзии, опознаване на природата и на света. Успяхме да постигнем това. Детето израсна до юноша. Свири на барабани вече професионално. Сега боледува много рядко. Създаде силна връзка с мъжете в семейството, има разностранни интереси и учи биология, като дилемата му е дали да стане фармацевт или агроном. 

Постави се деликатно граница с уважение спрямо генеричните семейства и най-вече спрямо бабата по майчина линия. Сега това е едно сплотено семейство, с много разбирателство и любов, което пътува често. Показателно е, че всеки път, когато идваше в кабинета, детето спонтанно ме прегръщаше, защото намери в мен  спасение и разбиране“, сподели д-р Грозева.

Случай 3: Здравата среда лекува и генетичен дефект

Случаят е на 13-годишно момиче с фамилна средиземноморска треска. Детето е здраво благодарение на здравата среда, в която живее, и с огромния принос на д-р Калина Костова като консултант. 

„Аз имах възможност да бъда до тези хора и да разбера, че няма невъзможни неща. Детето е родено през 2007 г. и от годинка и осем месеца до поставянето на диагнозата то прави внезапни температурни епизоди до 40oC, траещи по 3 – 4 дни. Прави ги на 28 – 31-дневен интервал.

Понякога температурните епизоди протичат с коремни и ставни болки. От направения молекулярно-генетичен анализ през 2011 г. се доказа наличие на две мутации на късото рамо на 16-та хромозома, където се намира генът на заболяването фамилна средиземноморска треска. Унаследяването е от майката, от автозомнорецесивен тип. 

Детето често се хоспитализира по повод усложнения – бронхопневмонии и тежко протичащи гнойни ангини. Започнато е лечение при детски ревматолог. Под ръководство на д-р Калина Костова от 2013 г. започнахме хомеопатично лечение. За целия седемгодишен период детето няма нито един прием на антибиотик или други алопатични средства, няма и хоспитализации.

Много пъти лабораторните резултати говореха за възпалителна активност. Но още след първата година фебрилните епизоди се разредиха, започнаха да протичат по-леко и възстановяването беше по-бързо. Сега детето ни посещава един или два пъти в годината. Боледува рядко и бързо реагира на предписаните хомеопатични лекарства“, разказва специалистът. 

И допълва, че момичето имало късмета да живее в здраво семейство, с потенциал за развитие. Ако в него е нямало правилно разпределение на ролите и отговорностите, ако не били толкова стриктни в изпълнението на предписанията, ако нямали толкова адекватна и точна преценка, трудно нещата са щели да се случат. Те имали огромно доверие, търпение и вяра в хомеопатията. 

В крайна сметка, ролята на семейството за здравето на децата е много голяма. Това се случва, като се осветлят корените ни, се изчисти натрупаната болка в поколенията и се филтрират моделите, ролите и правилата в съответствие със съвремието. Така че, семейството да бъде общност от хора с обща посока, взаимно разбирателство, които решават заедно проблемите си, подкрепят се и правят всичко с любов и емпатия. В такова семейство може да направим два подаръка на нашите деца – здрави корени и криле. 

Мара КАЛЧЕВА