Думите, които родителите изговарят пред детето си, оформят мозъчната структура още в първите дни на бебето и защитават нервните клетки, като същевременно оптимизират мозъчната функция. Откритието е на учени от Британския университет на Източна Англия. Те обясняват, че колкото повече се говори на едно дете, толкова повече организмът му произвежда миелин, който прави мозъчните сигнали по-ефективни. Това означава, че езикът не ни помага само да комуникираме, а е един от основните фактори за неврологичното развитие на човека. За ролята на специалиста при разрешаването на речево-езиковите затруднения и колко важно е общуването разговаряме с логопеда Десислава Лазарова.
Визитка♦ Десислава Лазарова е квалифициран логопед, който работи с целия спектър от комуникативни нарушения при деца и възрастни. Тя е част от екипа на SOS Центъра за обществена подкрепа в Перник. Има специализация по логопедична диагностика и терапия. |
- Защо е важна ранната подкрепа на комуникацията, речта и езиковото развитие?
- Езикът играе решаваща роля за осъществяването на осъзнато взаимодействие на детето с околния свят. Чрез него детето непрекъснато разширява своите контакти, получава знания и умения в различни области. Комуникацията е в основата на социалния и академичния успех. Повишава увереността, улеснява социалната адаптация, може да подобри качеството на живот. Ранната диагностика и интервенция са от огромно значение, тъй като ранното детство е критичен период за развитието на мозъка на едно дете, тогава могат да се изградят системи, които ефективно да компенсират определени нарушения.
- Как родителят може да разбере, че детето има проблем?
- Ако детето на 3-годишна възраст не говори, не се обръща на името си, не демонстрира разбиране на речта или пък речта е неразбираема за околните, неправилно произнася вербални звукове или пък ги заменя и пропуска, е необходимо да се проведе консултация с логопед. При затруднения в училищните умения, при нарушения на плавността на речта като заекване и запъване също е подходяща консултацията с логопед.
- Какви видове речево-езикови затруднения съществуват?
- Спектърът на комуникативните нарушения е голям и включва затруднения в разбирането, изразяването и използването на речта и езика, гласа, плавността и социалната комуникация. Те могат да се проявят в детска възраст или да възникнат по-късно вследствие на заболяване или травма. Най-леките комуникативни нарушения са артикулационните, които се изразяват в неправилно произнасяне на вербални звукове, замяна и пропуски на звукове. Друга група нарушения са езиковите, които са свързани с трудности при разбирането на речта, изграждането на речниковия запас, съставянето на изречения, както и развитието на свързаната реч.
Има гласови нарушения, при които се наблюдават промени в тембъра, силата и височината на гласа. Нарушения на плавността на речта - заекване, запъване, тахилалия, брадилалия. При тях е нарушен контролът над насочване на издишаната струя. Специфични нарушения на способността за учене, нарушения на писмената реч - четене и писане. Комуникативни нарушения се проявяват при деца с разстройства от аутистичния спектър, деца с интелектуални затруднения, сензорни нарушения - при загуба на зрение и слух. Неврогенни комуникативни нарушения, които се появяват след инсулт, черепно-мозъчни травми, невродегенеративни заболявания.
- Кои са причините за тях?
- Причини за комуникативни нарушения могат да бъдат генетични фактори, неврологични увреди, сензорни нарушения - при загуба на зрение, слух, психологически фактори, липса на езикова стимулация, екранна зависимост, хранителни разстройства. Много е важна средата, в която детето се отглежда.
- Как протича една консултация от логопед?
- Първо се изготвя подробна оценка на възможностите и потребностите на детето, определя се неговия логопедичен статус. След това се определя кои дейности са най-подходящи за детето. Изготвя се терапевтичен план, с който се запознават родителите, тъй като те са партньори в този процес и тяхната роля е също толкова важна. Терапевтичните сесии се осъществяват в зависимост от спецификата на нарушението на детето, като се прилага индивидуален подход към всяко дете.
Десислава Лазарова
- Какви терапии се препоръчват?
- Освен логопедичната терапия може да се провежда и поведенческа терапия, която е много ефективна при деца с разстройства от аутистичния спектър. ABA терапията насърчава социалното взаимодействие и развива комуникативните умения, като обхваща множество аспекти – работи се върху вербалното поведение, развитието на експресивната реч. Друга препоръчвана терапия е допълващата алтернативна комуникация /ДАК/, при нея главната цел е да се даде на детето възможност да поиска нещо, да попита нещо, да комуникира, когато не може да използва обикновената реч за тази цел. Това става чрез размяна на картинки и рисунки на предмети от ежедневието, действия, отношения, дори чувства.
Използват се визуални графици, които помагат за осигуряване на структурираност в обкръжаващата го среда. Подходяща е и ерготерапията, сензорната терапия. Предимството на сензорните игри е, че децата откриват света около себе си чрез експериментиране, допринасят за езиково-говорното им развитие, тъй като те се опитват да намерят думи, за да изразят сетивния си опит. Стимулират се повече нерви, което кара детето да извършва по-сложни задачи. Всички сетива трябва да работят в единство, за да протича правилно сензорният процес. Може да се включи психотерапия, музикотерапия, пясъчна терапия и други.
- Колко време продължава едно лечение?
- Няма точна прогноза, всичко зависи от индивидуалните характеристики на всяко едно дете, тежестта на нарушението, времето на поява на нарушението, съдействие от страна на родителите при изпълнение на практическите упражнения в домашна среда.
- Кога се появяват първите положителни резултати?
- Малките деца напредват по-бързо заради пластичността на мозъка им. Най-бързите положителни резултати се наблюдават при терапевтична и корекционна работа на артикулационни нарушения. При по-сложни разстройства процесът може да отнеме месеци или години.
- Кои са най-интересните случаи от практиката ви?
- Не зная дали това е най-интересният случай от моята практика, но със сигурност е най-успешният. С подкрепата на семейството на дете в предучилищна възраст в рамките на няколко седмици бяха овладени всички проявени артикулационните нарушения, изразяващи се в изопачаване, замяна и пропуски на вербални звукове от различни групи. Най-голямо предизвикателство в практиката ми е работата с деца с разстройства от аутистичния спектър, които проявяват поведенчески прояви и опозиционно поведение. Работила съм и с възрастни хора след преживян мозъчен инсулт. Работата с деца ми носи най-голямо професионално удовлетворение и емоционално обогатяване.
- Може ли да се помогне с логопедична терапия на хора с интелектуални затруднения и нарушения в речта?
- Логопедичната терапия може да бъде много полезна при хора с интелектуални затруднения. Логопедът работи за подобряване на езиково-говорното функциониране и развитие на комуникативните умения. Подобрения в комуникацията могат да променят ежедневието, да се повиши самостоятелността и качеството на живот.
- Какви са препоръките ви във връзка с развитието на речта?
- Най-важната препоръка към всички родители е да стимулират езиковото развитие на децата си, като разговарят с тях, насърчават ги да споделят и да се изразяват, защото това е важна част от изграждането на емоционална интелигентност и социални умения. Всеки ден да им четат книжки, като тези с картинки са много полезни. Да играят с тях подвижни игри и да включват дейности за развитие на фината моторика - игра с пластични материали /моделин, пластилин/, кинетичен пясък, пяна.
Друга група игри са групиране, класифициране на предмети по признак, сортиране на боб, леща, защипване, нанизване, вгнездяване, конструиране. Важно е да се ограничи използването на електронни устройства. Да се развиват орално-моторните умения - дъвчене, преглъщане, контрол на езика, постепенно въвеждане на нови храни, премахване на пасирани храни и биберони. Родителите могат да потърсят логопедична подкрепа винаги, когато имат съмнение, че детето им проявява комуникативни нарушения.
Марияна МАРИНОВА
