Истински интимният секс ни прави уязвими

Сексът има огромна сила - кара ни да се чувстваме истински живи,  чрез него можем да се насладим на блаженството от пълното разтоварване след голямо напрежение, възстановителната му сила ни връща към света обогатени и подновени. 

Но, кое е онова, заради което го отделяме от живота си? Защо го впримчваме в многобройни табута, забрани, срам и вина? Защо моралът така ожесточено го оковава? Защо сме склонни да го отделим от любовта и дълготрайната връзка? Какво е това, което всеки от нас дълбоко в себе си знае за секса и точно заради това го държи достатъчно далеч от себе си?

Нека започнем със срама и вината. Те са се появили в тийнейджърските ни години от това, което сме чули и разбрали за сексуалността и секса. Най-вероятно това са били противоречиви послания, например: “Не прави това!”, “Прави го насаме”, “Сексът е мръсен”, “Сексът е удоволствие”, “Сексът е неморален”, “Сексът е важен”, “Сексът крие рискове - носи болести или бременност”, “Сексът е яко преживяване”, “Мъжете се забавляват, жените страдат”,  “Жената винаги е прецакана”, “Сексът е за удоволствие”, “Сексът и любовта са различни неща”, “Прави го така, че никой да не разбере и да не остават следи”, “Секс се прави, за да има деца”, “Истинският секс е извънбрачният”, “Първо се ожени и тогава”, “Домашният секс е скучен”, “Секс правят младите”, “Сексът е до време”.... И така нататък, и така нататък, и така нататък - предполагам, че можете да добавите списъка с послания. 

Забраните на морала и разрешенията на удоволствията се сблъскват и ни объркват. Задаваме си въпроси, търсим отговорите сами, понеже за секса и сексуалността трудно се говори открито. И какво сега, как да бъдем щастливи - като изключим, или като включим секса в живота си? Ангажиращ или неангажиращ да бъде? Да имаме ли страстна връзка извън основната си връзка? Да имаме ли връзка, или да се задоволим с въодушевлението от секса на множеството необвързващи срещи? Сексуалността ми прави ли ме извратен? Възможно ли е десетилетия да съм интересен на партньора си? А той на мен? Приемливо ли е да му споделям фантазиите си, какво ще стане, ако ги осъществим? 

Борбата между забраната и разрешението

Трудно ни е да говорим за секс и да изследваме въпросите, които имаме. Това най-много личи, когато тийнейджърите поставят темата. Какво е това, което ни пречи да се свържем с онази част от себе си, която иска да е удовлетворена и щастлива? Кое е това, което ни забранява секса? От какво бягаме?

Отговорът е многопластов

Моралът, религията, семейните вярвания имат добри постижения в това да ни убедят да държим секса встрани в живота си, те правят достатъчно той да не заема централно място в съществуването ни. Те ни убеждават, че сексът е мръсен и непристоен, и няма място в живота на отговорния човек. Моралът прави всичко възможно да ни насади страх от секса с добро намерение - целта му е да ни предпази от полово предавани инфекции и нежелана бременност в тийнейджърските години. Освен това трите сили  (моралът, религията, семейните вярвания) ни казват, че има по-важни неща от секса във връзката (брака) - това са имуществото, уважението, общият път, постиженията, децата, доброто име, състоянието. Ето така разбираме, че удоволствието е забранено.

Бягаме от секса и когато правим неангажиращ секс или за една нощ. Как така? Звучи объркващо, нали? Да, но ако се замислим ще видим, че когато правим необвързващ секс, ние се отделяме психически от физическия акт. Това говори, че изпитваме неудобство от сексуалността си, от удоволствието на тялото, преструваме се, че нищо не се е случило. Сякаш сме правили секс, без да участваме в него. Сякаш това, което сме правили, няма значение.... 

“Ако се чувствахме удобно с темата за сексуалността си, щяхме да поставим секса в центъра на живота си и щяхме да искаме да си спомняме за него”, казва Естел Перел.

Ето, че сексът поставя темата за свързването, обвързването и ангажимента към другия, към нашия партньор. Така се появяват въпросите: Мога ли да обичам, да поема ангажимент към връзката и партньора си, да се грижа и да съм отговорен към него в свят, в който личната свобода и себеосъществяване сякаш са по-ценни от връзката. Мога ли да поема риска да се споделя с другия? Мога ли да призная неговата значимост в живота си? Мога ли да му разкрия истинските си еротични копнежи? Мога ли да приема неговите?

Какво е това, което толкова ни плаши в секса?

Добрият интимен секс, чрез който преживяваме удоволствие с тялото и душата, носи със себе си свързване с  партньора, а това ни прави уязвими и зависими от него. Добрият секс изисква от нас да сме освободени, честни, да се себеразкрием и споделяме.

Заради това може би са ни толкова присърце твърденията, че моногамността е ограничение, връзката е загуба на независимост, а обвързването е доживотна присъда... Заради дълбокото свързване с другия (което се случва, когато сме във връзка) твърдим, че партньорът ни ни пречи да се осъществим, изземва ни пространството да бъдем със себе си и ни отнема свободата... 

Споделеността

Когато обичаме, сме уязвими и зависими. Когато сме във връзка, живеем с риска, любимият ни да си тръгне, да избере друг човек или път, и да ни боли. Ето така сексът поставя темата за доверието, споделянето, свързването и обвързването. 

И понеже е основна жизнена сила, той ни провокира да осветим и още една важна тема - да разкрием истинските си еротични желания и фантазии пред партньора си. Когато го направим, поемаме риск да бъдем истински унижени или отхвърлени. 

Тежестта, която убива спонтаността

Странно е как личната ни отговорност пречи на личната ни свобода. Звучи ли ви познато това: “Трябва да съм разумен, трезв, продуктивен. Да работя, спестявам, планирам. Да съм умерен във всичко”. Личната отговорност към собственото щастие забранява удоволствието... “Зарязвам удоволствието от секса заради сигурността, разумността и стабилността на брака”. 

В споделяния като това прозират семейните (или значимите) вярвания, които определят нагласите и сценариите ни за живота. Когато следваме повелята на вярването, не се сещаме да погледнем ситуацията от друг ъгъл, не ни хрумва, че е възможно да има и друга интерпретация и друга реалност, в които да изберем да живеем. Психическата енергия, която изразходваме, за да поддържаме тези  вярвания, държи една съществена част от нас и ни пречи да изпитваме удоволствие от удоволствието (и от живота). Трудно е, но е възможно (с чужда помощ) да ни хрумне да се попитаме: Трябва ли наистина? Всъщност партньорът ми дали ме иска такъв скучен и вечно скован от предстоящите задължения? Той какво мисли за секса в брака? И той ли прави саможертва? Как може да има радост тук? Може ли да се чувствам едновременно сигурен и въодушевен във връзката си? Какво отделя палавата и закачлива игра от ежедневната любов? Как да запазя усещането за свобода в интимната връзка? Как да съжителстват у мен желанието за секс и отговорността към един и същи човек?

Прозрението 

Това, заради което се страхуваме от секса, е, че напълно освободен секс, такъв, в който споделяме и изживяваме фантазиите си, можем да правим с човек, когото обичаме. Да поддържаме еротиката в спалнята е предизвикателство, защото това включва интимност, която съдържа всичко. Когато обичаме партньора си, свързани сме с него и искаме заедно да преживеем удоволствието от секса, се разкриваме до голота, различна от тази на голите ни тела. 

Борянка БОРИСОВА, психолог