Чакаме празничните дни – всеки със своята си причина. Да починем, да помързелуваме, да се разхождаме по пижама с чаша чай или кафе с аромат на джинджифил, канела, карамфил… Да гледаме любими филми, сгушени в топло одеяло, а пламъчето на ароматна свещ да се отразява върху чаша вино с изумруден цвят… Да натъпчем куфарите и да пътуваме до някъде, където отдавна искаме, въпреки предизвикателствата, идващи от времето и пътищата. Празничните дни може да са време за срещи с приятели или с един човек, който се нуждае от нашето внимание и грижа.
Как ще случим празниците – готвейки до преумора, подреждайки трапези, миейки чинии? С дистанционното в ръка, а може и с кърпичка за сълзи? Препускащи от среща в среща? За всеки от нас е различно. Определя го житейският сценарий, в който сме, но най-вече ние самите.
От нас зависи как ще изживеем празниците. Как да ги употребим по предназначение?
Ако в ежедневието нямаме време, можем да използваме празничните дни, за да се погрижим за себе си и да починем истински – до усещането за удовлетвореност. Ако все нямаме време да бъдем с партньора си, а сега имаме такава възможност – това са дните, в които можем да се отпуснем в прегръдките си и да се насладим на топлината на телата си и на присъствието си. Не е нужно да правим нищо повече. Ръцете ни сами ще си спомнят нежността и грижата, които взаимно можем да си дарим. Ако не живеем с близките си, тогава можем да използваме празниците, за да им отделим време.
Споделените дни са сърдечно преживяване и за двете страни. Времето е най-ценният ресурс на хората. Забързани в ежедневните работни задачи, пропускаме моменти да бъдем едни с други, да общуваме, да мълчим, да правим любимите си неща заедно. И когато това се случи по празниците, е приятно и уютно - да се посмеем или да поплачем в топлината на дома. Защото не знаем колко ни е отредено да сме заедно. По празниците се втурваме в приготвянето на кулинарни изкушения и понякога пропускаме да отбележим, че сядайки на масата по-ценно е това, че на нея сме всички…
И за да не ме обвините в блудкава романтичност, ще подхвана темата за подаръците – този лесен и труден избор. Подаръците са свързани с темата: „Аз заслужавам”. Символиката на подаряването е в това да дадем нещо с ръце от сърцето си, за да зарадваме другия човек и да го почетем. Да му покажем, че го познаваме, че е ценен за нас, че сме отделили от времето си, за да изберем нещо, което да го зарадва. И да преживеем заедно момента на вълнението от получаването на подаръка и радостния вик при отварянето. Когато познаваме предпочитанията и интересите на човека, изборът е лесен. И не е задължително подаръкът да е материален. Можем да подарим част от сума за значимо преживяване за другия – курс, пътуване, концерт, изложба.
Всеки от нас иска да получи своя подарък. Той е този, което сърцето, душата и същността ни иска. Ето тук сме най-уязвими. Ако сме получавали подаръци, които са ни радвали и са били „нашите”, живеем с усещането, че сме разбрани и зачетени, че желанието ни е уважено, разрешено, сбъднато. Тогава живеем живота си с усещането, че като поискаме,
ще бъдем чути
и ще получим желания подарък от другия човек (а в по-дълбок смисъл и от живота), че има за нас и че мечтаното е достъпно. Когато обаче получаваме подаръци, които харесват на подаряващия, но не са в синхрон с нас, тогава създаваме точно обратното вярване - че желаното е недостъпно, че не сме чути и разбрани. И влизаме в клуба на независимите – отдръпваме се, не споделяме, не искаме и сами си подаряваме желаното. Спираме да искаме и се затваряме да получим. Колкото и да не вярват някои от нас, един неполучен подарък може да ни накара да вземем решение, което да ни ограничава през целия живот.
Например – искали сте да получите бои, четка и блок за рисуване като малки, за да рисувате заради самото рисуване. Но не сте. Причини всякакви - вероятно е вашите родители да са имали някакво вярване – да не ви разглезят, да не цапате вкъщи, или защото не е имало кои да се занимава с вас, понеже възрастните са били заети. И тогава вие, малкото дете, през болезненото преживяване на отказа правите извод, че сте неразбрани, дори необичани, че желаното е недостъпно и вземате решение някога като пораснете, сами да си подарявате всичко желано и да не искате и чакате от никого нищо. Ето така се затваряме. И вярваме, че няма подкрепа и подаръци. А ако някога се появи човек, който да ни подари нещо желано…, е, тогава става интересно – или се вторачваме да видим какви скрити помисли и желания има към нас, или дълго време не вярваме в добронамереността му, че и война може да поведем срещу него.
Празничните дни могат да докоснат и друга мъка - самотата.
Нямаме партньор,
не ни се празнува с приятели, нямаме деца, или те са избрали да празнуват другаде. Усещането за празнота е силно и е много вероятно да ни тласне в непразнична посока. Особено ако вярванията ни се припокриват с представата, наложена от реклами, романтични филми и песни как и с кого трябва да бъдем на празника. Но… нека видим реалността - сценарият, в който сме, не е такъв само в празничните дни. Щом сме сами на празника, ние сме такива и в делниците. Само че работата и задълженията, които имаме, притъпяват усещането от това.
Какво да направим, за да имаме радост в дните почивни?
Със сигурност мисли като: „Другите празнуват и се забавляват, а аз тъпея вкъщи сам”, „Сега двойките правят страхотен секс, а аз страдам”, „Никой не ме цени и обича, щом не иска да празнува с мен” няма да поканят радостта в душата ни. Как да се справим? Отговорът е индивидуален. Но е добре да си припомним, че през целия си живот ние имаме връзка с един човек. И той е най-важният и значимият в живота ни. И този човек съм аз. Най-важната връзка, която имаме, е с нас самите. Какво ще спечелите от самоизмъчващите мисли, обвиненията и обидите към себе си? Знаете отговора: Нищо! Само ще засилите усещането за празнота и негодувание към себе си и живота. Тук въпросът е: Какво мога да направя за себе си, ако съм сам на празника? Как мога да направя тези дни вълнуващи и пълноценни за себе си? Филм, книга, музика, нещо друго любимо? Спомнете си – какво иска душата ви? Какво искахте като малки? Как играехте, когато бяхте деца? Какво ви радваше, когато бяхте дете?
Тук е разковничето
Отговорът ще дойде сам от дълбините на същността ни. Защо да не си подарим това преживяване? По-добре е да извлечем ползата за себе си, отколкото да се самосъжаляваме и влизаме в удобната роля на жертвата. Всичко зависи от нас! Нали помните? Изборите, предпочитанията, хората, които допускаме в живота си.
С какво ще ни помогне самонаблюдението, будността и осъзнаването в тази ситуация? Просто е - няма да се изкушим да обвиняваме други хора, обстоятелства и ситуации за състоянието, в което сме. Не е вярно, че друг има сила над решенията ни и над живота ни. Този, от когото зависи животът ни, ни поглежда всеки ден в огледалото. И от връзката ни зависи добруването и щастието ни. Когато се свържем със себе си, когато погледнем честно в сърцето си и бъдем откровени, отговаряйки на въпроса – какво искам за себе си сега, какво искам за себе си за в бъдеще, тогава и отговорите ще започнат да идват един по един.
Добре е и да си дадем искрен отговор на въпроса: „Защо съм сам сега?”. Защото не искам да бъда с някого, просто защото така е прието – да имам партньор. Защото не съм срещнал подходящия човек и не искам да правя компромис със себе си. А може да сме сами, защото имаме нужда от яснота какво искаме занапред в живота си. И това, че сме сами, е добра предпоставка да се свържем със себе си и да намерим отговора.
А какъвто и да е той – хубаво е, че сме със себе си.
За да направим подарък, е нужно да познаваме човека
Друга защитна реакция, изработена от неполучени подаръци, е развиването на егоизъм. Човекът започва да задоволява предимно и първо своите собствени нужди и остава сляп за тези на близките си. Това, разбира се, няма нищо общо с грижата за себе си. Това е защитата от болката на неполучилото малко дете, което още живее вътре в нас.
Та… за подаръците. За да направим подарък, е нужно да познаваме човека. А това, което винаги работи (въпреки нашите предразсъдъци), е да отидем и да го попитаме какво би желал да получи в този момент. И не е задължително да подаряваме пълния размер на желаното, можем да подарим част от сумата за него, или да се комбинираме с други хора.
Борянка БОРИСОВА, психолог
Как да бъдем щастливи по празниците?
Този, от когото зависи животът ни, ни поглежда всеки ден в огледалото
