По какъв начин вредят на децата токсичните метали?

Токсичните метали влизат в организма по каналите на микроелементите и това се нарича йонна мимикрия. При това те деактивират микроелементите цинк, селен, магнезий, натрий, калий или ги изхвърлят много бързо от организма.

По този начин токсичните метали предизвикват не само обичайните увреждания като демиелинизация на нервните окончания, но и лишават организма от микроелементи, решаващи и за развитието, и за общото здраве. 

“Направила съм над 10 сериозни проучвания на влиянието на тежките метали върху български деца (по 50 дечица във всяко изследване). Оказа се, че най-честият токсичен елемент у тях е волфрамът, който формално не се води тежък метал.

За волфрама дълго се смяташе, че не мигрира в почвата и водите, че не е опасен за човека. Но всъщност мигрира и това се разбра, след като във военната индустрия замениха урана с волфрам.

И вместо с уран започнахме да се тровим с волфрам. Като натовариш здрави плъхове с волфрам, те започват да циклят, да проявяват повтарящи се движения и да се движат хиперактивно. 

Така че при всякакви невроразвитийни разстройства трябва да се урегулира невромедиацията в организма чрез хистамин, серотонин, допамин, норадреналин, глутамат, GABA. Друг маркер е синтезирането и усвояването на витамини, минерали и други основни за развитието вещества. Трети маркер е как организмът на детето детоксикира, но не само тежките метали, но и амоняка.

Защото 3 – 4 на 10 деца с невроразвитийни проблеми показват повишен амоняк, който е клетъчен токсин и невротоксин. В червата на тези деца откриваме бактерии, които произвеждат много повече амоняк от нормалното.

Токсичните метали увеличават риска от атеросклероза

Така че може да имаме не само нарушения на гените, които са отговорни за извеждането на амоняка от организма, но и бактерии, които го произвеждат. 

Винаги мислим и за невровъзпалителни процеси, оксидативен стрес – невъзможност на организма да неутрализира свободните радикали. Има деца на 2-3 години, които са с бели кичури, което говори за повишен оксидативен стрес.  

Децата, които получават атопичен дерматит преди първата или втората си годинка, имат много по-висок риск за аутизъм от останалите. Рискът се увеличава допълнително, ако атопичният дерматит е придружаван с алергии и алергичен ринит. Това, което наричат “градински сопол”, всъщност е алергичен ринит. Не пускат децата да ходят на градина, а опасността е другаде. 

Всички говореха, че при ковид в организма настъпва цитокинова буря. Децата с невроразвитийни разстройства са в постоянна цитокинова буря. Цитокините насърчават възпалителните процеси и са предпоставка за аутистично поведение.

Много възпалителни маркери директно се свързват с аутистично поведение. Ако видите тикове, стереотипни движения у детето, повишена нужда от движение (хиперактивност), това може да означава повишен неоптерин. Той е възпалителен маркер, който се отразява на поведението. 

Възстановяването на дете с разстройство в развитието не е спринт, а маратон – продължава много години. Нужно е много търпение, за да направи детето желания скок. Но е важно родителите да са информирани и да знаят с какво и как да се борят”, обобщи специалистът.