Една любов – страдание преминава през сърцето ми и аз не мога да я изстрадам и да продължа напред. Виждах се с един мъж, влюбих се в него, мислех, че имаме връзка и означавам нещо за него. Имах надежди и очаквания. Смятах, че той е мъжът, защото имахме много общи интереси. Беше ми приятно и спокойно с него. Вдъхновяваше ме, вдъхновявах го, създавах, създаваше...
От социална мрежа разбрах, че е избрал да живее с друга жена. Как да продължа напред?
Секс
Първото и най-основно измерение на любовта е сексът. Той е силно осезаем биологичен подтик на тялото (също както яденето и спането). Сексуалната среща създава връзка между двама души и ако сексът се придружава от любов, връзката е по-силна.
Сексът без любов е обмяна на енергия, отношение на даване и получаване, но в него няма благодарност и уважение към другия партньор. Той е... взаимна експлоатация. Двамата партньори се използват, за да задоволят биологична нужда на тялото. Ако това е реалността на отношенията, то тя трябва да бъде призната, а не да се преструваме на влюбени и да създаваме каквито и да е било илюзии у другия партньор. Когато това е така, обикновено и двамата в сърцата си знаят какво се случва и затова, ако бъде призната ситуацията, тогава и в двамата настъпва успокоение.
Когато имаме обвинително отношение към дадена сексуална връзка, твърдим, че другият е искал само секс и не желае да поеме своята част от отговорността за случилото се помежду им. Свагито Лийбермайстер в книгата си “Корените на любовта” пише, че в такива случаи по време на констелация единият партньор може да каже на другия: “Аз те използвах”, като по този начин ясно показва, че се е интересувал само от сексуалното удоволствие. Другият отговаря: “А аз ти позволих да ме използваш”. Това според автора внася яснота във взаимоотношенията на двамата, единият партньор излиза от ролята на жертвата, а другият се освобождава от вината и срама. И двамата партньори са искали задоволяване на сексуалните си желания, което е приемливо, ако се признае истината за ситуацията, без да се осъжда и без да се очаква нищо повече.
Признаването на фактите, приемането на нещата такива, каквито са, създава чувство за баланс и взаимна отговорнот между партньорите. По този начин те изразяват известно уважение един към друг, обвързването им придобива ново измерение и става повече от само сексуално - уважението е форма на любов.
Отричането и обвинението не са благоприятни поведения след никои сексуален акт. Кратката и повърхностна връзка трябва да се уважи и възприеме такава, каквато е.
Любов
Когато преминем отвъд биологичното ниво, любовта е психологическа нужда и преживяване на качествата на човешкото сърце, сред които са грижата, чувствителността и благодарността към другия. Без любов се чувстваме сами и изолирани от света. На това ниво любовта е връзка на вземане и даване, обмен между двама души, който се осъществява с уважение и благодарност. Чрез любовта ние се свързваме с другия като с цялостно човешко същество.
Ако двама души, които са в сексуална връзка помежду си, са и влюбени един в друг, те непременно ще изпитват благодарност един към друг. Те започват да осъзнават не само своите собствени нужди, но и тези на партньора си. Ще дават на партньора си това, от което той има нужда и ще получават от него това, от което те имат нужда. На това ниво на любовта е важна готовността да покажем на другия потребностите си. Това не е нуждата на дете, което иска от родителя си, а на възрастния, който знае, че е незавършен като мъж или като жена.
Също като секса, любовта е взимен обмен на енергия, но е добавено и измерението на сърцето, което включва качества като интимност, свързване, доверие, уважение. Любовната връзка е средство да се учим на любов, житейски урок за това как да обичаме и да бъдем обичани. Когато обвързването ни е съчетано с разбиране и осъзнаване, то има потенциала да ни разкрие какво е любовта.
Любовните триъгълници
Какво означава, когато мъж или жена във връзка имат и друг партньор извън нея? Човечеството познава тази схема от векове. Кралете винаги са имали наложници, политиците и хората на изкуството също са имали любовници. Различните общества реагират по различен начин на този факт. Има култури, в които това е прието, има и такива, които морално осъждат това поведение.
Според констелациите човекът, които има множество връзки, не е стабилен партньор, на него не може да се разчита. Той или тя си оставя отворени врати и е винаги готов/а да избяга. По същия начин, ако изберем за себе си партньор, който има връзка, това може да означава, че не сме готови за ангажиращи взаимоотношения.
Една от разпространените причини мъжът да изневерява е, че той вместо да е свързан с баща си, остава под влиянието на майка си. Когато срещне любовна партньорка първоначално я възприема като желана и сексуална жена, но веднага щом връзката им се утвърди, той започва да я вижда като майка си. Когато “превърне” жената в своя майка, тя губи привлекателността си за него и той има нужда от друга жена, която да изпълни тази роля.
Същото е валидно и за жената. Ако тя е “момичето на татко”, ако не е близо до майка си, на нея и липсва женската сила. Желанието й към мъжете отразява нейното желание към баща й, а невъзможността й да бъде на разположение за мъжете отразява нейното чувство за неадекватност като партньор на баща си - за това на нея все й е нужен някой друг.
Берт Хелингер казва: “Синът на мама и дъщерята на тате могат да завихрят страстна любовна история, но не могат да се отдадат на връзка”.
Връзката е риск - никога не можем да бъдем сигурни за следващия момент, нито за това дали любовта ще продължи. Без резервен партньор можеш да се окажеш напълно сам в един момент и затова за някои от нас изглежда по-безопасно да имат повече от един любим. Ако обаче ни липсва силата или способността да бъдем сами със себе си, най-вероятно ще чувстваме, че не можем да живеем без първия си партньор, независимо с кой друг сме в момента. Първият партньор представлява родител, от когото не сме се отделили.
Във всеки тип работа върху връзките ние учим за самите себе си чрез взаимоотношенията ни с другите. Нуждата от другия отразява нуждата да се докоснем до неприемани части от нашата индивидуалност, за да останем цялостни вътре в себе си. Чрез другия ние всъщност се свързваме със себе си, като се учим да приемаме и обичаме всичко, което е било потиснато, скрито или неизследвано.
Борянка БОРИСОВА, психолог
