Хипербарна оксигенация (терапия с кислород под високо налягане) повлиява много ефективно редица тежки заболявания, уверява д-р Георги Матев, ръководител на Сектора по хипербарна оксигенация в болницата в Бургас. Каква е същността на този лечебен метод, как се прилага, при кои заболявания е най-ефективен, обяснява д-р Матев в интервю за в. “Доктор”.
- Д-р Матев, какво е то хипербарна оксигенация?
- Хипербарната оксигенация е лечебен метод, при който се подава кислород под налягане в затворено пространство (в т.нар. барокамери, съществуват и барокамерни стаи), на базата на което кислородът в кръвоносната система и най-вече този, който се разтваря в плазмата, се увеличава многократно -до 10-15 пъти. Вследствие на това големият приток на кислород към всякакви тъкани, най-вече чувствителните към него -мозък и черен дроб, съответно води до увеличаване на обмяната на веществата и много бързо възстановяване на засегнатите от болестотворен процес органи.
- Откога прилагате лечение с барокамера и при кои диагнози?
- Самият метод хипербарна оксигенация е създаден в средата на миналия век на базата на изключително бързо възстановяване на пациенти с тежки изгаряния, както и на такива със сериозни анаеробни инфекции - причинени от болестотворни микроорганизми, развиващи се в безкислородна среда. Когато микроорганизмите попаднат в кислородна среда, те биват унищожавани и болестотворният процес съответно ликвидиран. Впоследствие се е доказало, че този лечебен метод има изключителен ефект върху репаративните, т.е., възстановителните процеси при кожни пластики, при тежки съдови проблеми, при диабет и диабетно стъпало с гангрени и трудно зарастващи рани. И така постепенно, в рамките на 50-60 години, с всяка година се преоткрива лечебен елемент в хипербарната оксигенация при различни заболявания. Естествено, логично е, когато има мозъчна исхемия, т.е. недостиг на кислород в определени области на мозъка, на черния дроб, на бъбреците, на други органи и системи, съответно наличието на голямо количество кислород би могло да възстанови нефункциониращите области в дадения орган.
Създаде се европейска асоциация по хипербарна оксигенация. Ние имаме свой представител там -проф. Христо Бозов от ВМА, Варна.
- Какви са наблюденията и резултатите от вашата практика?
- Нашият екип в Бургас се занимавахме като научна проблематика с т.нар. церебрални исхемии, от една страна. От друга страна - с
деца с церебрална парализа
и последствията от нея. Заедно с екип на Военноморска болница - Варна, и Военномедицинска академия, под егидата на проф. Николай Петров и проф. Христо Бозов, разработвахме всички състояния на диабетно стъпало и мозъчно-съдови инциденти с хипербарна оксигенация. Научен ръководител на този процес беше проф. Николай Петров.
В крайна сметка на базата на дългогодишната работа, особено през последните 5-6 години, резултатите са изключително позитивни. Имаме възстановяване до 30-40% при церебрални исхемии дори в периоди малко по-късни от първоначалния инцидент. Понякога на първия и втория месец, но най-вече след петия месец наблюдаваме 40-50% възстановяване на двигателната активност при такива пациенти. Тук е мястото да отбележа, че хипербарната оксигенация е част от комплексно лечение. Нужно е да се направят няколко пъти в годината -10-15-20 сеанса под наблюдението на лекар-специалист, разбира се.
- Барокамерата повлиява ли и състоянието на деца-аутисти?
- В европейски аспект, както и при нас, резултатите в това отношение са някъде по средата. Има клиники и бази, каквито са тези в Швейцария и Италия, които са водещи в момента в хипербарната оксигенация и те считат, че добри резултати трудно могат да се получат. Защото при такива деца нямаме обективна база, т.е. увредена структура, която евентуално да лекуваме. И все пак ние създаваме една оксигенационна среда, много по-добра от тази, която съществува при децата с това заболяване. Тази среда, разбира се, не може да възстанови малкия пациент на 100%, но при някои дечица
помага за техния социален статус
Знаете, че това е много важно по отношение на комуникативността им, на адекватността в социалните им контакти. Така че от тази гледна точка мога да кажа, че на моменти имаме положителни резултати. Но като цяло наблюденията не са за изключително добри клинични резултати след хипербарна оксигенация. Имаме много такива деца-пациенти, но предупреждаваме родителите, че не очакваме фантастични клинични резултати. Но, както вече казах, в някои случаи се получават много добри резултати, вероятно от комплексното лечение от педагози, рехабилитатори и други специалисти.
В никакъв случай не трябва да заблуждаваме родителите на деца-аутисти и да им обещаваме резултати, каквито например постигаме при диабет и диабетно стъпало. При тези болести например казваме: резултатът след 15-20 сеанса ще бъде фантастичен. Т.е., даваме гаранция и почти винаги се получава. Както и при деца с церебрална парализа казваме: да, след 20-30-35 сеанса, в рамките на година и нещо, ще има някакво подобрение. Защото това са нашите клинични наблюдения в продължение на 20 години. Но при деца с аутизъм всичко е много индивидуално.
- Вие вече два пъти споменавате за добрите резултати от лечението при диабет и диабетно стъпало, това е чудесно, но има ли и други състояния, които се повлияват така добре?
- Те са няколко такива заболявания. Едно от доказаните, много интересно и за нас самите,
имаме прекрасни резултати при глухота -
неврит на слуховия нерв, както и при всички неврити. Само през последната година имаме няколко пациенти, които подобриха с 15-20% слуховите си възможности на базата на хипербарната оксигенация. Имаме много пациенти, които са с тежки пародонтози и всякакви други страдания, които вероятно се дължат на смесена бактериална инфекция и на анаеробна инфекция като част от всичко това. При много от тях получаваме прекрасни резултати по отношение на атрофични рани, на ендопротезиране, особено при възрастни пациенти, т.е. такива с изкуствени стави и тяхното възстановяване в комбинация с рехабилитационни процедури. Така че гамата от страдания, които евентуално се възстановяват благоприятно с хипербарна оксигенация, расте с всяка измината година.
- Има ли диагнози, при които лечението с кислород не бива да се прилага?
- Категорично, да. Това са всички новообразувания (тумори) и съмнения за такива. Защото основното действие на кислорода, както казахме, е да подобрява обмяната на веществата и да дава възможност за бързо възстановяване на увредени тъкани. Но когато става въпрос за новообразувания, които имат негативен неоплазматичен характер, опасността това заболяване да се развие с много бързи темпове е много по-голяма при хипербарна оксигенация.
Другото заболяване, което е категорично противопоказано, това е белодробната туберкулоза, особено нейната кавернозна форма. И още една група заболявания -абсолютно всички страдания, свързани с малформации.
Яна БОЯДЖИЕВА
Д-р Георги Матев: 20 сеанса с барокамера дават фантастичен резултат при диабет
