През последните седмици сме свидетели на по-активно обсъждане на окаяното състояние на психиатричната помощ у нас, най-общо казано. Поводът: министърът на здравеопазването Кирил Ананиев представи анализ, според който над 50% от структурите за оказване на психиатрична помощ са в критично състояние. И увери, че има подкрепата на правителството спешно да бъдат предприети мерки за подобряване на техническото им състояние, като паралелно с това ще се работи по визията как точно трябва да изглежда и функционира психиатричната помощ в страната. Доказани специалисти в системата изразиха своите позиции и надежда най-накрая държавата да предприеме реални мерки в това отношение.
А ние ви представяме становището на д-р Иван Добринов - началник на Шесто мъжко отделение в Държавна психиатрична болница “Георги Кисьов” в Раднево. Години наред д-р Добринов алармира за проблемите и абсурдите в родната психиатрия с надеждата и очакването “някой да обърне внимание”.
“Бъркотия, хаос, шумотевица... След поредния скандал в българската психиатрична помощ блатото като че ли се размърда. След няколко зловещи снимки от един Център за психично здраве, публикувани във Фейсбук от д-р Владимир Сотиров, медиите гръмнаха. И преди е имало подобни опити, но сега се получи... Наскоро излезе и доклад на Европейската психиатрична асоциация относно психичноздравните грижи в България и процеса на реформа. Той потвърди нашите дългогодишни твърдения. В него бяха визирани нарушения на човешките права и неприемливи условия в здравните ни заведения, дискриминационно финансиране, разпокъсани грижи, липса на съвместно планиране и отчетност, сериозен недостиг на квалифициран персонал, негативни обществени нагласи към промени, маргинализация на психиатрията като психиатрична специалност и още много други. Има дадени конкретни препоръки”, обясни специалистът.
Лекари отбелязват, че за първи път министър на здравеопазването признава тежкото положение на стационарите и обяви някакви спешни мерки. Засега основно финансови и насочени към битовите условия. И още нещо: в Министерството на здравеопазването работят “по визията как точно трябва да изглежда и да функционира психиатричната помощ”.
“Хубавото е, че се започна диалог между пациенти, техни близки и специалисти. Оформиха се някои конкретни цели и те бяха заявени публично, при това от национален консултант по психиатрия, което също е новина. Разбира се, дискусията тепърва предстои. Много разумни предложения направиха някои колеги, директори на болници, и изявени преподаватели. В последния момент се прикачиха и правозащитни организации, към които аз лично имам някои резерви. Но в крайна сметка това започна да прилича на гражданско общество.
Българската психиатрична асоциация запазва оглушително мълчание, но за нас това не е изненада. Човек трудно може да се ориентира какво точно се случва и какво предстои. Затова може би много от психиатричните служби затихнаха и решиха да изчакат. Иначе гласове всякакви: от призиви за закриване на всички институции, до желанието болните да бъдат “прибрани”, за да не ги виждаме...”, допълни психиатърът.
Какво би трябвало да предприемат управляващите?
1. Спешни кризисни мерки. Макар и временни, те ще предотвратят рухването на малкото все още работещи “на магия” структури. Този процес вече започна. Доколко успешно - предстои да видим.
2. Изграждане на система за обхват в психиатричната помощ. Както всяка система, тази също предполага наличие на всички нужни елементи, свързването и добрия синхрон между тях, формулирането на общи цели. Така ще се осигурят етапност, последователност, диференциация, ефективност и стабилност. Точно тук куца концепцията на десетките експерти в държавната администрация. Идеята за системен подход никога не им е била ясна.
3. Запазване на добре работещите служби, повишаване на ефективността им и поетапно изграждане на липсващите структури.
4. Развитие на ключови сфери в психиатрията, които са занемарени през годините. Типични примери са детската психиатрия, съдебната психиатрия, наркологията, психосоциалната рехабилитация, ресоциализацията, работата с близките на болните, превенцията.
5. Нуждата от добра синхронизация между медицински и психосоциални интервенции е огромна. До голяма степен дезинтеграцията оскъпява и проваля успешното лечение на хиляди пациенти. Диалогът между МЗ и МТСП досега бе неуспешен. Адекватни социални услуги, насочени към ресоциализацията на хората с психични проблеми, са рядкост.
6. Подобряване условията на труд и заплащането на персонала. Така може да се осигури качество. Претоварени, прегорели и отчаяни хора не могат да бъдат ефективни в работата си. Санитар, рискуващ живота си за минимална работна заплата, трудно ще остане състрадателен. Сестра в предпенсионна възраст, работеща на две места, за да осигури прехраната си, рухва от преумора. Млад лекар, който знае, че в чужбина ще получава 10-20 пъти по-висока заплата, не може да бъде задържан.
7. Законови промени. Има няколко взривоопасни точки, които създават огромно напрежение във връзка с правата и отговорностите на нашите пациенти: неефективните процедури за поставяне под запрещение, за настаняване на задължително и принудително лечение, финансирането на психосоциалната рехабилитация, отделянето на средства за превенция и т.н. Експерти твърдят, че е нужно ангажиране и на още структури: Министерство на правосъдието и МВР.
8. Адекватен мениджмънт. Периодично с колеги обсъждаме вредните действия на висшестоящи “калинки”, отговорни за стратегическото планиране и изразходване на средства. През последните години от системата на психичното здраве изпаднаха много доказани специалисти поради системния тормоз, безумните изисквания, усещането за корупция и отчаянието. Общественото мнение често се формира от медийните изяви на грубо некомпетентни хора, назначени на експертни длъжности.
9. Контрол върху изразходване на средствата. Ако просто се излеят едни 10 милиона в продънените структури, парите ще потънат безследно. Много от хората, отговорни за сегашното положение, все още работят на възлови позиции. Администрацията се е специализирала в имитативни дейности, демонстрационни проекти, писане на стратегии, проекти и отчети. Важно е всяка инвестиция да доведе до осезаем резултат. А за това са необходими прозрачни процедури за оценка на ефективността.
Яна БОЯДЖИЕВА
