Д-р Любомир Кайтазки: Болките в гърба и ставите са един от „подаръците” на зимата

През есенно-зимния сезон основни увреждащи фактори са повишената влажност, вятърът и ниските температури

Д-р Любомир Кайтазки: Болките в гърба и ставите са един от „подаръците” на зимата
Д-р Любомир Кайтазки е специалист по нервни болести и клинична неврофизиология (електроенцефалография - ЕЕГ). Неговите специални интереси са насочени преди всичко към функционалните невро-психологични и психични разстройства, кризи на прилошавания, епилептичните припадъци, депресии, главоболие, шум в ушите, натрапливо-страхови и фобийни разстройства, полиневропатии, безсъние, стрес и влиянието му върху човешкия организъм и поведение.

Има над 20 научни публикации върху тези проблеми. Владее методиката доплерова сонография, чрез която се изследва проходимостта на артериите на главата и крайниците.
Член е на Българското дружество по главоболие, Българското дружество по електрофизиология и ЕЕГ, Българското дружество по доплерова сонография, Американската асоциация за превенция на стреса, Международната лига срещу епилепсията.

- Д-р Кайтазки, защо през есента и зимата се обострят редица заболявания на опорно-двигателния апарат?
- Човешкият организъм е така устроен, че реагира на променящите се климатични метеорологични фактори в природата с адаптивни реакции, които го правят по-лесно приспособим за преодоляване на неблагоприятните условия на средата. През есенно-зимния сезон основни увреждащи фактори са повишената влажност, вятърът и ниските температури. Така да се каже, болките в гърба и ставите са един от “подаръците” на зимата.

- Най-често през зимата се оплакваме от схващане на врата и раменете. Това само на студа ли се дължи или зад проблема се крият по-сериозни причини?
- Най-честата причина за болките и дискомфорта в шийната част на гръбначния стълб са дегенеративни процеси с хроничен характер, засягащи шийните прешлени, т.нар. цервикоартроза и цервикална остеохондроза. Типични клинични особености са схващане, трудна подвижност в тази част на гръбначния стълб, спонтанни болки във врата, както и болки при движение и завъртане на главата в различни посоки. Много чести са изявите на световъртеж, замайване, шум в ушите, дифузно главоболие, особено в тилната част на главата. Оплакванията са най-изявени сутрин, след ставане от сън и постепенно в течение на деня намаляват или изчезват. Възможно е да има изтръпване в пръстите на ръцете, епизодично или постоянно, както и слабост в ръцете, особено при захват в по-тежките случаи, което сериозно нарушава трудовата дейност. Това състояние е с хроничен характер - при повечето пациенти изчезва през топлите сезони и се възобновява през есента, най-често в периода октомври - края на декември.
Болките в раменните стави също са често срещан проблем. Ограничени са движенията в раменните стави; нощни болки, схващане и дискомфорт в тези зони. Характерна причина е т.нар. хумероскапуларен периартрит като последствие от спазъм на мускулатурата около ставата и лигаментарния апарат. Засегнати са най-често хора, 
упражняващи професии на открито и с физическо напрежение. Съчетанието между висока влажност, промяна на температурата, течение и вятър с физическо натоварване на тази зона е много благоприятен причинен фактор.

- От какво се повлияват най-добре болките във врата и раменете?
- Болките във врата се повлияват изключително добре от физиотерапия, иглотерапия и масаж - т.нар. масажна шийна яка. При някои болни през този период се изявява и клиничната симптоматика на шийните дискови хернии, изявяваща се с изтръпване и слабост в едната или двете ръце, болки в шията, общ дискомфорт.
А лечението при болки в раменете е режим на покой и физиотерапия. Много добър резултат дават методите на интегралната медицина.

- А на какво може да се дължат болките и дискомфортът в гърба при по-студено време?
- Дължат се също в по-голямата си част на дегенеративно-дистрофични промени в съответните прешлени. Състоянието се означава като торакална спондилартроза и остеохондроза. Обикновено тези симптоми не предизвикват нарушения в ходенето и ежедневната дейност и болните търсят помощ в по-тежките случаи. В някои случаи изява на болките в гърба може да бъде интеркосталната невралгия с болки по хода на ребрата със стрелкащ характер при движение, кихане, кашляне, хълцане, дефекация, смях, тоалиране на носа и пр. Такива изяви често се наблюдават и при сколиоза, стари фрактури на прешлени в тази зона, спондилолистеза и ретролистеза. Последните състояния представляват изместване на прешлени един спрямо друг, най-често на съседни прешлени и на образните изследвания се нарушават физиологичните кривини на гръбначния стълб. При компресия на нервни коренчета клиничната картина е сходна с тази на моно- и полирадикулопатията. 

- Към зимните неволи можем ли да причислим и болките в кръста?
- Болките и нарушеното движение в лумбосакралния отдел на гръбначния стълб са най-честите и най-разпространени оплаквания през този сезон. Почти 80% от преминаващите през неврологичната амбулатория болни са именно с такива нарушения. Тази група заболявания и синдроми имат огромно медико-социално значение, тъй като засягат най-трудоспособната възрастова група и в повечето случаи водят до различни периоди на временна нетрудоспособност 
Поради този факт специално внимание трябва да се обърне на дископатиите, които са най-масово срещани и които най-често водят до отсъствие от работа.

- Какво провокира развитието на дископатия?
- Това понятие в тесен научно-медицински и практически аспект е твърде неточно, но този термин има голяма популярност не само сред болните, а и сред лекарската общност. Прешлените на гръбначния стълб са свързани помежду си с еластична колагенна и фиброзна тъкан, като в средата между два прешлена се намира полутечна субстанция с желатинозен характер и овално-сферична форма, наречена пулпозно ядро. Структурата, съставена от тази колагенно-фиброзна мембрана, заедно с посочената желатинозна субстанция, сформират т.нар. междупрешленен диск. Поради по-бързо развиващите се дегенеративно-дистрофични промени в свързващата колагенна тъкан в нея се появяват пропуквания (фисури), през които дефекти може да премине част от тази желатинова субстанция, която компресира минаващия в съседство нерв (нервно коренче) в различна степен и по различен начин. Когато е преминала само малка част от пулпозното ядро, се говори за “протрузия”.

Спондилитът и радикулитът често се бъркат, а лечението е различно

Драга редакция, пише ви ваш редовен читател с молба да поместите във вестника обстойна статия за заболяванията спондилит и радикулит. С какво се характеризират, на какво се дължат и какво е тяхното лечение?
С уважение: Димитър Неделчев, гр. Търговище


- Д-р Кайтазки, какво е характерно за заболяванията, за които ни пише нашият читател и какво е лечението им?
- Тук е съществено да се отбележи спецификата в клиничната картина на спондилита и компресивно-исхемичната моно- или полирадикулопатия, които състояния често се бъркат, а лечението е различно. Спондилитът е дегенеративно-дистофичен или възпалителен процес, засягащ самия прешлен. Доста характерни са т.нар. специфични спондилити, които се развиват при някои общи заболявания. Такъв е например туберкулозният спондилит. Възможно е той да бъде и първата изява на системно туберкулозно заболяване. Клинична картина на спондилит може да има и при метастаза в прешлена от първичен тумор на друго място. Често метастази с такава локализация се наблюдават при карцинома на простатата, белия дроб и някои други органи. Много характерни за спондилита са нощните болки и дискомфорт, които понякога носят непоносимо тежък за болния характер. Често се наблюдава и остра локална болка при перкусия върху засегнатия прешлен.
За компресивно-исхемичната моно- или полирадикулопатия са характерни не така силните болки, клиничните симптоми по-често са изявени през деня, характерни са изтръпванията и паренето по дължината на бедрата, подбедриците, ходилата и пръстите на краката.
Лечението е строг постелен режим, витамини и обезболяващи, както и дехидратиращи препарати и в никакъв случай загряване и напарване. Именно това правят повечето болни, а то ги довежда до търсене на помощ. От физиотерапевтичните методи са подходящи само фонофореза, интерферентни токове и акупунктура.

Милена ВАСИЛЕВА

Коментари