В България има над 26 000 пациенти с диагноза ДЦП (детска церебрална парализа). Известно е, че болестта е нелечима, но с помощта на бионичната абилитация двигателните увреждания реално намаляват от пета до първа степен. Това обаче се постига само при деца от 1,5 до 10 години при няколкомесечна работа всеки ден. Автор на революционния метод в лечението на ДЦП (детска церебрална парализа) и други типове двигателна патология е проф. Евгени Дюкенджиев - инженер и професор по бионика и протезиране, член на Академията за технологични науки на Русия и на Американската асоциация за наука и технологии, президент на Латвийската асоциация на биониците. Работи в Горна Оряховица, където има своя Лаборатория за атипично протезиране. Ето какво обясни проф. Дюкенджиев специално за читателите на вестник “Доктор”.
Проф. Дюкенджиев е автор на революционния метод за лечение на ДЦП
Популярният термин рехабилитация означава възстановяване на загубени функции вследствие на травми или гръбначномозъчни заболявания. При ДЦП обаче въобще не може да се приложат подобни методики за лечение, тъй като при детето изобщо не са създадени познавателно-практически и речеви умения и най-главното - не е изграден нормален двигателен стереотип и рефлекторна моторика.
Бионичната абилитация решава тези проблеми в режим на отрицателна работа (без енергия на пациента), а помощта на външна енергия, на автоматизирани комплекси. При това се прилага в домашна обстановка без асистент, а само с родител, включително и в режим на предизвикан дневен сън. Прилага се в трите етапа на детството: от 0 до 3 години, 3 - 7 години (предучилищен период) и 7 - 12 години (началноучилищен период). За съжаление през юношеския период настъпват хормонални изменения и “втвърдяване” на опорно-двигателния и манипулационен апарат и абилитацията не дава резултати.
Церебрален паралич е обобщаващ термин за група от клинични синдроми вследствие на незавършило развитие на главния мозък,на настъпили патологии в различни етапи на индивидуалното развитие, водещи до невъзможност за поддържане на нормална поза, защото са нарушени връзките с вестибуларния апарат и вестибуларният рефлекс не действа, невъзможни са целенасочени движения и обмен на информация с околната среда.
Понякога детската церебрална парализа е поражение на главния мозък, настъпило поради недостиг на кислород при раждането. Може също да е резултат от резус фактор несъвместимост между майката и плода, както и от употреба на алкохол, на наркотици и вирусни инфекции по време на бременността.
Съществуват пет степени на ДЦП. Петата е най-тежка - напълно обездвижване и отсъствие на комуникативност, а при първа степен детето е самостоятелно, ходи и комуникира. Факт е, че ДЦП е неизлечима и не подлежи на рехабилитация. Бионичната абилитация обаче рязко намалява патологиите, като довежда след многогодишна работа до значително подобрение - първа степен на ДЦП. Това дава шанс на детето за социална адаптация, позволява му да извършва не особено сложна производствена дейност и да бъде независимо от здравен асистент или друга чужда помощ.
Бионичната абилитация реализира при всяко дете еволюцията на човешките локомоции - пространствените целенасочени движения при плуване, пълзене по корем, ходене на четири крака и двуного ходене в режим на отрицателна работа. Първите успешни експерименти в тази насока са направени от американския лекар д-р Глен Домен, описани в книгата му “Какво да се прави за мозъка на дете с увреждане” (2005). За съжаление, методът не постига достатъчна резултатност по две причини. Първата е икономическа, защото в клиничната работа трябва да участват трима специалисти. Те помагат на детето да пълзи в продължение на дълъг период от време. Втората причина е недостигът на локомационни енергии за двигателните и управляващи структури на детето в процеса на растежа.
Аз преодолях тези пречки, като разработих метод за компенсация на дефицита на мускулна и управляваща активност с външна енергия (Патент № LV13839, Riga 2008) и със спомагателни автоматизирани технически средства. Така постигнах при децата с ДЦП роботизирано пълзене, ходене на четири крака и двуного ходене. Описах теоретичните и практическите основи на бионичната абилитация в монографията “Бионика в абилитации ДЦП и СМЗ. Роботизированные реципрокные комплексы”, издадена на руски език от Издателство Рижского технического университета (Рига 2013).
Какво трябва да знаят родителите?
След консултации с невролози, ортопеди, биомеханици и други специалисти съставяме план за бионична абилитация. В него включваме както спомагателните класически методи на водолечение, кинезотерапия, ерготерапия и график за императивни локомоции. Работата с детето обаче изисква многочасови, ежедневни и седмични сеанси в продължение на месеци и години.
За най-сложния етап на бионична абилитация използваме автоматизиран комплекс, включващ функционална ортезна система, електрическа пътечка с реципрочен механизъм и телферно окачване, което дозира гравитационното натоварване на детето. Моята автоматизирана система е значително по-проста технически и много по-евтина от използваните в Западна Европа роботизирани системи - Локомати.
Абилитацията се провежда в комбиниран режим - статичен и динамичен. Нощем детето спи във фиксиращ корсет за торса и фиксиращи ортези за долните крайници. Денем пациентът използва функционалната ортезна система за ходене с асистент или автоматизиран комплекс за императивно (принудително) ходене.
Същевременно строго се контролира режимът на хранене. Правим консултации с диетолог.
От началото на 2018 г. в България успешно приложихме бионичната абилитация - двуного ходене при няколко пациенти. На една от снимките (1) е показана функционалната ортезна система върху 9-годишно дете, а на другата (2) - автоматизиран комплекс за двуного ходене. Детето вече ходи самостоятелно, учи със своите връстници, участва в олимпиади. Родителите му продължават да използват и класически рехабилитационни методики, за да поддържат тялото в процеса на израстване.
Мара КАЛЧЕВА
