Международен екип изследователи открива, че генетичният фон на човека определя не само риска от рак, но и начина, по който туморите еволюират след експозиция на ракообразуващи вещества. Проучването, публикувано в Nature, обяснява защо някои пушачи никога не заболяват от рак на белия дроб, докато други хора, които никога не са пушили, го развиват.
Ново проучване, публикувано в Nature, може да помогне за разкриването на една дългогодишна загадка в биологията на рака: защо хора, изложени на сходни рискове от околната среда, често имат коренно различни резултати.
„Това проучване ни дава интересна подсказка, че наследените ни гени може да оказват голямо влияние върху начина, по който се развиват раковите заболявания след увреждане на ДНК“, заяви Сам Годфри, ръководител на отдела за научна информация в Cancer Research UK.
Изследователите установиха, че дори относително скромни наследствени генетични вариации могат да променят начина, по който туморите еволюират след излагане на едно и също ракообразуващо увреждане на ДНК. Те твърдят, че резултатите подчертават необходимостта да се вземат предвид наследствената генетика и популационното разнообразие в бъдещите стратегии за превенция и скрининг на рака.
Резултатите сочат, че наследственият генетичен фон на даден човек помага да се определи кои мутации се налагат, как се развиват туморите и потенциално как те реагират на лечението.
„За първи път успяхме да покажем до каква степен генетичният фон влияе както върху процесите на мутация, така и върху пътищата, водещи до развитието на тумора“, заяви Дънкан Одом, който ръководеше изследването, докато работеше в CRUK Cambridge Institute, и сега работи в Германския център за изследване на рака (DKFZ) в Хайделберг, Германия.
Изследователите използваха четири генетично различни щама мишки, за да отразят нива на разнообразие, сходни с тези, наблюдавани при хората.
След това ги изложиха на идентични дози от известен канцероген за черния дроб, диетилнитрозамин, който се съдържа в тютюневия дим и някои преработени храни и за който е известно, че причинява увреждане на ДНК в чернодробните клетки, което води до мутации, способни да предизвикат растеж на тумори.
Въпреки че получиха една и съща доза канцероген на една и съща възраст – 15 дни – при контролирани условия, животните развиха рак по различни еволюционни пътища в зависимост от генетичния си фон. Бяха анализирани близо 600 тумора, за да се възстанови еволюцията на раковите заболявания.
Въпреки че много от туморите в крайна сметка активираха едни и същи биологични процеси, които стимулират растежа на рака, те достигнаха този резултат чрез различни мутации и генетични промени, което предполага, че наследствената ДНК влияе не само върху риска от рак, но и върху начина, по който туморът еволюира, след като започне да се формира.
Изследователите твърдят, че откритията имат значение за скрининга на рака и прецизната медицина.
Изследователите също така предполагат, че наследствената генетика може да повлияе на реакциите към леченията, насочени срещу туморната ДНК, включително някои форми на химиотерапия и лъчетерапия.
Ако това се потвърди при хора, това би могло да отвори пътя към по-персонализирани подходи при избора на лечение и оценката на риска.
