“Функцията на пикочния мехур е не само да складира урината, но и да я изхвърля. В неговата стена има рецептори, които реагират на разтягането и дават информация на мозъка до каква степен се е напълнил. Когато е препълнен, се появяват неудържими позиви за уриниране. При свръхактивния пикочен мехур рецепторите реагират на много по-малко разтягане, но усещането на пациента е за голямо количество урина, което го принуждава да отиде до тоалетната. Непременно потърсете лекарска помощ, защото това състояние негативно променя качеството ви на живот.” Това е мнението на уролога д-р Светлин Златев от болница “Св. Анна” в София.
- Д-р Златев, заболяване ли е свръхактивен пикочен мехур?
- Свръхактивният пикочен мехур е клиничен синдром, който се определя като неудържим, непреодолим позив за уриниране, придружен или не от внезапно изпускане на урина. Това е състояние, причиняващо контракция на пикочния мехур, създавайки нужда да се изпразни, дори когато не е пълен. Синдромът оказва негативно влияние върху качеството на живот на пациентите, като ги принуждава да ограничават социалните си контакти, да не предприемат пътувания, прекъсва съня, поражда непрекъснато чувство за тревожност.
- Кой е най-добрият метод за откриването на този синдром?
- Най-добрият метод за диагностициране включва детайлен анализ на симптомите, ехографски и лабораторни изследвания за изключване на други заболявания, като тумори на пикочния мехур, камъни, уроинфекции, диабет, рак на простатата, неврологични патологии, както и уродинамика. Това е изследване в амбулаторни условия, което най-точно показва причините за свръхактивен пикочен мехур.
- Кои са причините за свръхактивността му?
- Причина за незадържане на урина и свръх¬активността на пикочния мехур са редица заболявания на урогениталната система. На първо място, това са
заболявания на централната нервна система,
гръбначния мозък, оперативни интервенции, при които се уврежда инервацията на пикочния мехур. Ендокринните смущения, които възникват най-вече в менопаузата, също са причина, като това най-често се свързва с намалената продукция на естрогени.
- Пациенти споделят, че едва ли не не излизат от тоалетната...
- Здравната култура на българина е пословична, така че това състояние е много често срещан проблем. Причините са най-различни и в повечето случаи с голяма давност. Което говори за неглижиране на проблема в самото начало, преди да се стигне до това положение.
- Честото уриниране вече не е проблем на възрастните, кое го провокира?
- При честото уриниране, в повечето случаи, количеството на урината е съвсем малко. Причините за възникване се дължат на заболявания, от една страна, на пикочо-половата система, като аденом на простатната жлеза, камък в пикочния мехур, камък в долната част на пикочопроводите, цистит, карцином на простатата, карцином на пикочния мехур, простатит, чужди тела в пикочния мехур.
Причините могат да се дължат и на заболявания на органи и системи извън урогениталната, като нарушена инервация в резултат на увреждане на централната нервна система и гръбначния мозък, диабет, тумори на матката, хемороиди, възпалителни заболявания на матка, тръби и яйчници, тумори в малкия таз.
- Възможно ли е този синдром да бъде объркан с други заболявания?
- Симптоматиката при някои състояния е сходна с тази при свръх¬активния пикочен мехур. Острият цистит, например,
протича с често и болезнено уриниране,
придружено от императивни позиви. Ние обаче успяваме да различим двете състояния.
- Провокира ли свръхактивният пикочен мехур други нарушения в организма?
- Възможни са усложнения, които да доведат до по-често уриниране, с по-остри позиви, но до застрашаващи здравето състояния не се стига. Често пъти обаче хората изпадат в депресия, защото животът им буквално се преобръща. Парадоксалното обаче е, че самите пациенти рядко търсят помощ. Симптомите трябва да станат много тежки и мъчителни, за да се обърнат към лекар.
Нямам никакво обяснение на какво се дължи това. Вероятно се срамуват и най-често се примиряват със състоянието си, което оказва сериозно негативно влияние върху качеството на живот на пациентите. Те се страхуват да излязат на разходка, да отидат на кино, да пътуват. През деня ходят до тоалетна повече от 8 пъти, като може да стигнат и до 15-20 пъти.
Нощно време пък се будят по 5-6 пъти,
което нарушава изключително много съня им и тяхната трудоспособност през деня. Много от засегнатите се оплакват, че в офиса или на работното място непрекъснато трябва да търсят тоалетна.
- Необходимо ли е пациентите да спазват някакви диети?
- Някои храни и напитки допълнително повишават контрактилитета и дразнят пикочния мехур - кафето, концентрираният алкохол, лютите храни. Влияние оказват още стресът и напрежението, защото мозъкът отчита тези импулси и оплакванията могат да се засилят. През студените месеци, при настинка, при дискомфорт симптомите също се влошават.
- А какво лечение се провежда? Може ли напълно да се излекува синдромът?
- Трудно можем да говорим за пълно излекуване, но съществуват медикаменти, които водят до значително подобряване на състоянието. Тези лекарства до известна степен блокират действието на рецепторите в стената на пикочния мехур. Преди време някои от тези препарати даваха много странични ефекти, като запек, потене на ръцете, сухота в устата.
Причината е, че се използваха неселективни бетаблокери, които въздействаха не само върху рецепторите на пикочния мехур, но блокираха и други невромедиатори. Новата генерация медикаменти са селективни, блокират само рецепторите в пикочния мехур. Действието им е значително по-силно, а страничните ефекти са малко и почти не се проявяват. Значително се намаляват спешните позиви за уриниране и другите симптоми. Медикаментите обаче задължително се изписват след консултация с уролог, като резултатите са много добри.
Люба МОМЧИЛОВА
