Възстановяването след инсулт традиционно се приема за дълъг и сложен процес, чието начало се поставя едва след стабилизирането на пациента. Ново изследване на Медицинския университет в Рочестър, публикувано в престижното списание Journal of Clinical Investigation, обаче изцяло преобръща тези представи.
Учените откриват, че ключът към по-ефективна терапия може да се крие не само в традиционните медикаменти, но и в стимулирането на циркадните ритми – естествения 24-часов биологичен часовник, който управлява съня, нивата на хормоните и редица други жизненоважни процеси в организма.
В основата на това откритие стои т.нар. глимфатична система, която функционира като уникална „пречиствателна станция“ на мозъка.
Нейната основна задача е да извежда метаболитните отпадъци и токсичните вещества чрез циркулацията на цереброспинална течност, като този процес е най-активен по време на дълбок сън.
При инсулт обаче работата на тази система рязко спада, което води до натрупване на вредни молекули, засилващи възпалението и забавящи възстановяването на засегнатата тъкан.
Изследователите подчертават, че проблемът не е просто в самото увреждане, а в блокирането на механизма, който трябва да почисти мястото на травмата.
Връзката между биологичния часовник и инсултите се оказва изключително дълбока. Статистиката показва, че тези съдови инциденти се случват най-често в сутрешните часове и могат да бъдат по-тежки в края на цикъла на съня.
Много от пациентите страдат и от сериозни нарушения на съня след инцидента, което допълнително влошава прогнозата им.
Водещият автор на проучването заявява, че инсултът е не просто съдово събитие, а мащабно нарушаване на темпоралната координация в цялото тяло. Това подтиква екипа към идеята, че „нулирането“ на вътрешния часовник може да рестартира и възстановителните сили на мозъка.
По време на експериментите учените са изпробвали няколко метода за регулиране на циркадните ритми, сред които стриктен контрол на светлината, прием на мелатонин, специализираното лекарство KL001 и хранене в ограничен времеви прозорец.
Резултатите се оказали изключително обещаващи: прилагането на тези подходи дори три дни след прекарания инсулт при животни е довело до значително подобрение на двигателните функции, намаляване на размера на мозъчните увреждания и понижаване на възпалителните маркери.
Храненето с ограничен времеви прием се е отличило като особено ефективен инструмент, който лесно би могъл да се приложи и в хуманната медицина.
Това откритие предлага изцяло нов поглед върху борбата с мозъчните възпаления. Вместо просто да се опитват да потиснат възпалителния процес с лекарства, лекарите в бъдеще биха могли да стимулират естествената способност на мозъка да се пречиства сам навреме.
Макар изследването все още да е в начален етап, учените са оптимисти, че регулирането на дневния режим, светлината и диетата скоро ще стане важна част от рехабилитацията.
Така най-естественият лечител на тялото – неговият вътрешен ритъм – ще работи рамо до рамо със съвременната медицина за по-бърз и качествен терапевтичен ефект.
