Мерим сърдечносъдовия си риск в 50 аптеки

Двама на всеки трима души у нас умират от инфаркт, инсулт и сърдечна недостатъчност

https://zdrave.to/zdravni-novini/merim-srdechnosdoviya-si-risk-v-50-apteki Zdrave.to
Мерим сърдечносъдовия си риск в 50 аптеки

Предстои второто издание на Информационната кампания ”Обичам живота си”, организирана от ”Байер България”. Целта на инициативата е да се насочи вниманието на българите към рисковите фактори за сърдечносъдови заболявания и превенцията на инсулта и инфаркта.

От 5 до 30 април в пет града на страната - София, Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора, желаещите да определят своя сърдечносъдов риск могат да го направят в 50 аптеки. Обучени специалисти ще помогнат на хората да разберат чрез специален тест доколко са застрашени от сърдечносъдов инцидент.

Пълният списък на аптеките, включени в кампанията, е публикуван на сайта www.obichamjivotasi.com. На същия сайт всеки желаещ може да изчисли сам своя сърдечносъдов риск, както и да се запознае с проверена медицинска информация за превенцията и рисковите фактори за инфаркта и инсулта. 

Сърдечносъдовите заболявания са водеща причина за заболеваемост и смъртност в световен мащаб. Проблемът е особено актуален за нашата страна, където на всеки трима души двама умират от сърдечносъдови заболявания (миокарден инфаркт, мозъчен инсулт, сърдечна недостатъчност). У нас годишно се регистрират около 35 000 инсулта и 11 000 инфаркта, като 30% от тях завършват със смърт. 

На старта на кампанията ”Обичай живота си” кардиологът от столичната УМБАЛ ”Св. Анна” д-р Саркиз Калустян очерта профила на пациентите с повишен сърдечносъдов риск: ”Те имат лош контрол на кръвното налягане и на нивата на липидите, освен това продължават да пушат, имат наднормено тегло, водят заседнал начин на живот и обикновено са с тежкото метаболитно заболяване захарен диабет”. 

Проф. Иво Петров - кардиолог, медицински директор на Университетска болница ”Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Сърдечносъдов център”, допълни, че генетичната предразположеност е друг рисков фактор. Хората, които развиват рано сърдечносъдово заболяване (преди 50-годишна възраст), трябва задължително да се изследват по права линия, за да се установи генетичното предразположение. 

Д-р Калустян отбеляза, че медикаментозната терапия има изключително важно значение за контрола на рисковите фактори, но трябва да се промени и отношението на пациента, и самият той да е готов да промени начина си на живот. ”Контролирайте вашите рискови фактори, за да не бъдете наши пациенти”, призова кардиологът. 

Двамата специалисти обърнаха особено внимание на това, че някои пациенти спират назначената им терапия, тъй като започват да се чувстват добре, което на по-късен етап може да доведе до повторен сърдечносъдов инцидент. Те призоваха болните да се придържат стриктно към назначеното лечение. 

Проф. Румяна Крумова-Пешева: Трудно си променяме навиците

Промяната в начина на живот е водеща за намаляването на сърдечносъдовия риск. Според проф. Румяна Крумова - Пешева, клиничен психотерапевт и преподавател по клинична психология в Софийски университет ”Св. Климент Охридски”, отношението и нагласата на човек трудно се променят, но не е невъзможно.

- Проф. Пешева, защо ни е трудно да се преборим с вредните си навици, за да се погрижим за здравето си, когато животът ни е застрашен от сърдечносъдов инцидент?

- Човешката психика функционира на принципа на удоволствието и избягване на всичко, което може да ни причини дискомфорт, болка и разочарование. Психичният апарат притежава много защитни механизми за предпазване от лошите новини. Вместо да си признаем, че имаме проблем, по-лесно ни е да го заобиколим, да го отречем, да го пренебрегнем и да продължим по стария начин. Това се отнася и до здравословните проблеми. 

Хората са свикнали да възприемат себе си силни, успешни, справящи се, имащи контрол над тялото си и над ситуациите в живота. Но когато се появи риск от някакъв здравословен проблем, се налага да ходим на лекар. Това от своя страна е свързано с поставянето на диагноза, а тя вече съдържа заплаха за нашето самочувствие. Диагнозата означава, че аз не съм толкова силен, че здравословният ми проблем може да е съпътстван с прием на медикаменти и с ограничения. Това вече е промяна в начина на живот. Психологически така сме устроени, че всяка промяна ни плаши. 

От друга страна, сме склонни да се самоуспокояваме на базата на ”магическото” мислене при децата - ако не мисля за нещо, то няма да се случи. Обратното - ако допусна да мисля за нещо, има вероятност да се случи. Точно за защитен механизъм хората предпочитат да избягват болезнените аспекти на живота с убеждението, че ”това няма да се случи на мен”.

Човек преживява състоянието на здраве като своя най-голяма сигурност и стабилност. Ако се разболеем, това рефлектира директно върху нашата самооценка. 

- Как да се мотивираме, за да променим вредните си навици?

- Много пациенти, след като прекарат сърдечносъдов инцидент, бъдат лекувани и се постабилизират, започват да се питат ”аз болен ли съм, или здрав?”. Обикновено решават, че вече са здрави, и сякаш забравят, че трябва да спрат да пушат, да си пият лекарствата, да се движат повече. Това парадоксално травматично повторение е заложено в човешката природа и не може лесно да се промени.

Но ако осъзнаят, че когато вземат мерки да поддържат здравето си, да ходят регулярно на контролни прегледи при кардиолога, те вече не се чувстват слаби и уязвими. Когато поддържаме здравето си и контролираме рисковите фактори, ние вече не се чувстваме обекти на интервенция, а ставаме субекти на собственото си здраве. За мотивацията да променим вредните си навици и да поддържаме терапията си много важни са близките хора. 

Мара КАЛЧЕВА           

 

Горещи

Коментирай