Живеем в свят, в който изкуственото преобладава. Онова, което консумираме обаче, дори когато спазваме здравословен хранителен режим, невинаги се оказва полезно за нас. Освен че ни бърка в джоба, често ни бърка и в здравето! И през Новата 2018-а ще ви бъдем верен помощник в избора на качествени продукти. Днес обръщаме специално внимание на един жизненоважен въпрос – темата за чистотата на въздуха, който дишаме. Оказва се, че той не е нито чист, нито се работи по въпроса да стане такъв.
Въздухът в България се превръща във все по-централна тема, а това в този случай не говори никак добре, защото, както знаем, за нещо започва да се говори разпалено едва тогава, когато то съдържа проблем. А в този случай проблемът е голям!
Първо нека уточним защо е толкова опасен мръсният въздух. Причините са три. Той съдържа голямо количество прахови частици, с не много малка големина, които увреждат механично дихателните пътища – първо ниво на вреда. Второто ниво е химическата композиция на смога – постоянното излагане на подобна замърсена среда е
идеална предпоставка за хронична интоксикация
с минимални дози от някой от компонентите. Третото ниво е биологично. Част от състава на мръсния въздух е земна маса. А преносът на подобни частици е идеална среда и за пренос на биологични патогени – вируси, бактерии, плесени, гъбички. Бактериите пък имат способността да адхезират по подобни частици. Някои от тях (включително и плесени) спорулират, а спорите са изключително устойчиви и „покълват” при попадане при благоприятни условия, каквото например е човешкото тяло.
През 2014 година бе публикувано любопитно проучване по тази тема, според което огромна част от бактериите (1300 открити вида в смога) са некултивируеми. Това означава, че чрез класически микробиологични техники е невъзможно да се установи тяхното съществуване. Затова китайски учени изучават биологичната композиция на смога чрез така наречения next generation sequencing (NGS) – метагеномен анализ. Те филтруват през серия от филтри замърсен въздух от околната среда. Върху филтрите попадат вируси, бактерии и други организми, от които изолират рибозомна ДНК. След секвениране могат да се идентифицират всички налични представители с абсолютна точност. А така се установява в най-голяма численост и наличните безобидни бактерии. Открити са и аденовируси, които могат да причинят респираторни, дори животозастрашаващи мултиорганни инфекции.
През 2016-а отново в Китай е установено, че в смога циркулират бактерии, които носят цели 65 гена (изследвани са почти 900 проби) за антибиотична резистентност, а някои от тях придават на носителя резистентност към някои от най-силните ни антибиотици (карбапенеми) – последните ни надежди. Гъстата населеност, наличието на мръсен въздух и биологично замърсяване, пренос на гени за резистентност са идеална предпоставка за възникване на епидемии и пандемии.
Според информациите 9 милиона души по света годишно умират в резултат на мръсния въздух, като 92% от случаите са в бедните страни, които имат лоша екологична политика и никаква превенция. За съжаление България не се различава много по този показател.
По-опасен е дори и от недохранването
Мръсният въздух, вода и почва убиват повече хора от недохранването, наднорменото тегло, алкохола, пътните инциденти. Те взимат три пъти повече жертви от СПИН, туберкулоза и малария, взети заедно. Тези резултати се потвърждават и от проучване на Harvard с впечатляваща представителна извадка от 60 милиона индивида. Авторите на проучването отново доказват корелацията, че с увеличаването на концентрацията на замърсители във въздуха се увеличава и броят на смъртните случаи.
Установено е, че с увеличаването на концентрацията на прахови частици с 10 микрограма за кубичен метър се увеличава и рискът от развитие на заболяване на сърдечно-съдовата система с 24%, рискът от смърт се увеличава със 76%.
Може да повиши теглото
Оказва се, че мръсният въздух може да повиши дори и тегло – рисков фактор, който не влияе само върху външния ви вид. Проучване с 3000 деца от 2010-а открива подобна корелация. Важен фактор, разбира се, е и генетичната предразположеност. Установена е също така и връзката между диабета и мръсния въздух. Децата, които са изложени на най-големи нива азотен диоксид и прахови частици, имат най-добре изявена инсулинова резистентност и дори признаци за увредени панкреатични клетки (продуциращите инсулин). При възрастните хора се наблюдава същата зависимост. Проучване с представителна извадка от 45 000 души доказва, че тези, които са изложени на най-голямо замърсяване, е с 20% по-вероятно да развият диабет. Мръсният въздух
може да увреди и нервната система
От проведено проучване с 20 000 индивида през 2012-а става ясно, че хората, изложени на замърсители, губят когнитивните си способности значително по-бързо. Те имат и по-висок риск от развитие на деменция или болест на Паркинсон. Наблюдаваният феномен се дължи най-вероятно на ускореното стареене на хипокампуса, който е отговорен за паметта и унищожаване на миелиновата обвивка на аксоните – и двата ефекта са резултат от лошия въздух.
Битовото отопление отделя над половината емисии фин прах
Други 9% от смога са от негоривни производствени процеси, едва 8% се дължат на пътния транспорт, а 2% – заради ТЕЦ-ве. Най-голям брой превишения на средноденонощната норма ( 50 µg/m3 ) през 2015 г. са измерени във Видин – 188 дни, Плевен - 138 дни, Бургас – кв. Долно Езерово – 116 дни, и Монтана – 115 дни.
На 5 април 2017 г. Съдът на Европейския съюз осъди България заради систематичното превишаване на допустимите норми за замърсяване с фини прахови частици, както и заради липсата на ефективни мерки за справяне с проблема в периода от 2007 г. до 2014 г.
Според измерванията в столицата обичайно има два пика на замърсяване с прах – сутрин от 7 до 11 ч. и вечер от 17 до 23-24 часа. Причината е интензивният трафик в тези часове, както и по-интензивното битово отопление сутрин и вечер.
В България 78% от хората са изложени на опасен въздух
Делът на българите, които дишат опасно замърсен въздух, е много над средното за държавите членки на Европейския съюз. Това се вижда от данните в последния годишен доклад за състоянието на въздуха у нас на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), както и от сравнения на европейските страни по този показател, направено от Европейската агенция за околна среда към Европейската комисия. Докладът отчита и покачването на количеството прах във въздуха в страната в сравнение с предходната година.
В България процентът на населението, изложено на наднормени нива на фини прахови частици (ФПЧ10, тоест с размер под 10 микрона), е значително над средния за Европа (където за периода 2013-2015 е между 16 и 20% (Air quality in Europe — 2017 report, стр. 8, б.а.).
В страната процентът на населението, което е изложено на над допустимите норми на замърсяване с фини прахови частици (ФПЧ10), е много висок – 88.7 % от 3.5 млн. население, живеещо в градове и селища, в които се измерва този замърсител.
Според сравнителната таблица за Европа на процента градско население, изложено на наднормени (спрямо средноденонощната норма) нива на замърсяване с ФПЧ10 в България е 78%. За сравнение – в Словения и Малта 100% от градското население е изложено. Висок процент - подобен на България, имат и Хърватия и Полша - 81%. След Италия (60%) и Румъния (57%) процентът на градското население, изложено на наднормено ниво на ФПЧ10, рязко спада под 19%, а в 10 държави, между които Австрия, Белгия, Естония, показателят е нула. Средният процент за ЕС е 19 на сто.
Фините прахови частици (ФПЧ10 и ФПЧ2.5) наред с озона (О3) са най-опасните замърсители за човешкото здраве, следвани от бензо(а)пирен. Праховите частици влизат в дихателната система и в кръвоносните съдове и причиняват много здравословни проблеми. Спрямо размера се разделят на: ФПЧ10 - частици с диаметър под 10 микрона, и ФПЧ2.5 – частици с диаметър под 2.5 микрона. По-дребните ФПЧ2.5 са по-опасни за здравето, защото навлизат по-лесно и дълбоко в човешкия организъм.
Подготви Анелия ПОПОВА
