Полк. доц. д-р Любина Веселинова, д.м., е началник на Първа клиника по физикална и рехабилитационна медицина на ВМА. През 1993 г. завършва Медицински университет - София, а 5 години по-късно придобива специалност “Физиотерапия, курортология, рехабилитация” в МУ-София.
През 2010 г. става магистър по защита на населението и критичната инфраструктура към Военна академия “Г. С. Раковски” - София. През 2013 г. придобива научна степен “доктор”, след успешно защитена докторска дисертация на тема “Биоефекти на електромагнитните полета в практиката на физикалната и рехабилитационна медицина върху персонала - потенциал за ограничаване и управление на риска”.
От 2017 г. заема академична длъжност “доцент” в Клиниката по физикална и рехабилитационна медицина.
Клиничните и научните интереси на доц. Веселинова са насочени към темите: лечебни и неблагоприятни ефекти на електромагнитните полета (ЕМП), възстановителна медицина, военна медицина, вертебропатология, остеопороза, множествена склероза, кризисен мениджмънт.
Автор е на над 50 публикации в наши и чужди периодични и специализирани издания, в по-голямата част от които като самостоятелен автор. Национален координатор е на Експертния съвет по физикална и рехабилитационна медицина към МЗ. Доц. Веселинова е национален представител по три европейски научни проекта в областта на ЕМП.
В Първа клиника по физикална и рехабилитационна медицина вече функционира една от най-модерните системи за пресотерапия. Оборудването с тази съвременна и на практика, с неограничени възможности за индивидуализиран подход система, се явява продължение на окомплектоването на структурата за въвеждането на иновативна методика за лечение на лимфедеми, началото на което бе обучението на доц. д-р Любина Веселинова във водеща клиника по съдова хирургия и лимфология в Германия.
Какви са възможностите на новата система за лечение на лимфедема, разговаряме с доц. д-р Любина Веселинова, д.м.
- Доц. Веселинова, въвеждате ескалационната и деескалационна терапия в лечението на лимфедеми след специализация в Германия. Защо възлагате толкова големи надежди на тази нова методика?
- Амбицията ми е да въведем в практическата дейност на клиниката ни ескалационната и деескалационна терапия в лечението на лимфедеми, усвоена при специализацията по лимфология в Германия. Видях и проследих резултата от лечението върху пациентите, което ме мотивира да го въведем и в България.
А и всяка компетентна грижа за проблема с лимфедемите е добре дошла. Бих приветствала всеки, който подходи с разбиране и стремеж за намиране на собственото си място в решаването му.
- Какво представлява самият метод? Каква е схемата, по която се прилага за постигане на желаните резултати?
- Основава се на няколко принципа, подавани в ритъма на програмата - механична компресия, апаратна пресотерапия, движение, грижи за кожата и хранителен режим. Концепцията включва минимална терапия, но не по-малко от нужната за всеки конкретен пациент, като първите 4 дни задължително са в болнични условия.
Полк. доц. д-р Любина Веселинова
- Какво включва комплексното лечение на заболяването?
- Освен комплекса от изброените мерки и от заинтересовани страни, едната от които в този равностранен триъгълник е здравната система.
- Защо е толкова трудно лечим лимфедемът?
- Заради анатомичните особености на лимфните съдове. А липсата на превенция и дооценка на проблема като сериозност и разноликост, допълнително го усложняват. Лимфедемът е само изявата на цяла палитра от нарушени процеси в съдовата система и организма като цяло.
Различните стресори, статичните преобременявания на ежедневието, както и силно влошеният двигателен режим на съвременния човек, технологичните възможности за радиотерапевтични подходи при лечението на злокачествените заболявания, също допринасят за изявата на различни по вид, стадий и степен лимфедеми, така че те да се превърнат в един от съвременните пандемични проблеми в медицината.
- Кои са специфичните моменти в диагностиката на лимфедема?
- Не всеки оток е лимфедем. Съдовите хирурзи са специалистите, които са компетентни да изключат останалата патология на съдовата система, за да е ясно, че си имаме работа с лимфедем. Кардиолозите, нефролозите, пулмолозите, ендокринолозите, онкохематолозите също са сред специалистите, които биха могли да имат отношение към възможната генеза на появил се оток.
Зависи накъде ще насочат данните при снемане на първичния лекарски преглед.
Затова не бива да се “посяга” веднага към първото изпречило се популярно или преразказано решение. А често и липедемите вървят ръка за ръка с лимфедема. И ако липосукцията и досега у нас се приема за козметична процедура, в Германия това е част от терапията при тези състояния и то по медицинско предписание, и поето изцяло от здравноосигурителната система.
- Има ли статистика за България доколко разпространено е заболяването?
- За статистика не мога да говоря на този етап, дори не съм сигурна дали има такава в България. Но, поради редица фактори, свързани с начина ни на живот, с характера на социалнозначимата заболеваемост в последните години, напредващото технологично развитие на медицината, все по-наложително е онези въпроси, оставени в “ничия зона“ след проведена терапия за основното заболяване, например, каквито в немалко случаи се оказват и лимфедемите, да имат своя компетентен адресат.
Суперефективни упражнения за раздвижване на лимфата
Телесното лечение е само една част от пъзела на лечебния процес. Грижата за психиката на болния, за последиците на заболяването върху здравето и организма му, и по-нататъшните му начин на живот, себевъзприятие и себеприемане има все още неизползван потенциал.
Основно място в тази област има рехабилитационната медицина с възможностите й за възстановяване, реадаптация, изграждане на нови двигателни модели за качествен живот. Мерило за зрелостта и степента на развитие на една здравеопазваща система е не само колко ще оцелеят или ще бъдат излекувани от дадено заболяване, а колко от тях ще имат качество на живот и ще бъдат пълноценни за себе си, за семействата си, за професията си.
- Какви са проблемите, които стоят пред вас като специалист по отношение на лимфедема?
- На първо място, това е формирането на нагласа за важността им, както и за принадлежността на този тип патология към Физикалната и рехабилитационна медицина. Нищо познато не е страшно. Би могъл да бъде “страшен“ емпиризмът и условията, които той създава за спекулации и безконтролност.
- Имате идея да превърнете Първа клиника по физикална и рехабилитационна медицина в референтен център за лимфедема. Защо е важно да има такъв център?
- Защото е важно да има разпознаваемо лечебно заведение, с квалифицирани и компетентни специалисти, които да поемат отговорност да създадат стандарт, да го следват и да помагат на другите да го правят. Определено, Военномедицинска академия притежава потенциала за това.
Милена ВАСИЛЕВА
