Проф. д-р Владимир Димов: Скоро трансплантациите на органи ще се извършват изцяло миниинвазивно

Проф. Владимир Димов е завършил медицина през 1981 г. в Университета „Св. Св. Кирил и Методий” - гр. Скопие, Македония. Придобива специалност по „Обща хирургия” и „Коремна хирургия”. През 1997 г. става доцент, а през 2002 г. – професор по „Обща хирургия” в Медицинския факултет в Скопие. В периода 1997-1998 г. е заемал длъжността директор на Клиника „Коремна хирургия” в Медицинския факултет в Скопие. От 2002 до 2004 г. е зам.-директор на Скопийския клиничен център и директор на клиниките по хирургични дейности в Медицинския факултет в Скопие. От периода 2004 г. до 2006 г. проф. Димов е министър на здравеопазването в Македония.

От 2006-2007 г. е гост професор по хирургия във Факултета по медицина в Истанбулския университет. След обучението си в Чикагския университет е гост професор и научен сътрудник на същия университет. Има редица публикации и участия в научни форуми. Член е на Македонската хирургична асоциация и е почетен и активен член на Българската хирургична асоциация. Зам.-председател е на EAcSS (Европейската академия за хирургични науки) и председател на МТСС (Средиземноморските организации за борба с рака).

Разговаряме с проф. Димов за предимствата на лапароскопската хирургия и приложението й при редица заболявания и трансплантацията на органи.

- Проф. Димов, извършили сте първата в България реконструкция на сложна хиатална херния чрез методите на лапароскопската хирургия. Какви са иновациите в тази област и как се разви този вид хирургия през годините?

- Тази операция беше първата в България, като се осъществи около 2007 г. По това време нямаше такъв голям опит в областта на лапароскопската хирургия. Прилагахме не само за хиатални хернии, а и за обикновени, постоперативни такива.

Лапароскопската хирургия започна да се развива още от 90-те години и ние бяхме пионери в тази област. Впоследствие навлезе и във всички области на хирургията. Днес не можете да отделите нито едно поле – в коремна или друг тип хирургия, която се прави по хирургичен път, а не може да се извърши по миниинванзивен.

Единственото ограничение за това кой метод ще се използва зависи от факта дали хирургът има достатъчен опит в лапароскопската хирургия, защото сигурността на пациента е на първо място. Наличието на добро оборудване също е от голяма важност, защото там импровизации не се правят. Хирургът трябва да има перфектна видимост и да разполага с всички инструменти, които му дават пълен контрол върху операцията.

Видимостта, опитът и сигурността на пациента са трите основни компонента за такава интервенция. Лапароскопията е вече част от редовното обучение в хирургията. За доказване на ползите й за онкологичните заболявания беше нужно малко повече време поради естеството им. Трябваше да се види дали приложението й в тази област ще даде същите резултати. Там предимствата й също се доказаха.

- Бихте ли обяснили какво представлява хиаталната херния?

- Хиатална херния наричаме навлизането на коремни органи в гръдния кош през хиаталния отвор на диафрагмата, през който нормално преминава хранопроводът. При определени обстоятелства този отвор се разширява и в гръдната клетка може да навлезе стомах, дебело черво и други коремни органи. Вследствие се стига до връщане на храна, което може да доведе до проблеми с дишането.

А ако херниите са по-големи, предизвикват гадене, повръщане и болки. Основният проблем, който възниква и заради който се пристъпва към оперативна намеса, е гастроезофагеалният рефлукс (ГЕРБ).

Когато сфинктерът е слаб или се отваря неадекватно, позволява връщането на стомашно съдържание в хранопровода. Това за пациента е не само неприятно чувство, но и опасно състояние – създава условия за развитието на т.нар. хранопровод на Барет, което само по себе си е предкарциномно състояние. И това е индикация за операция.

Преди се правеха доста рядко, защото бяха неизгодни както за пациента, така и за лекарите. Проблемът е, че мястото зад гръдната кост, където трябва да се работи, е високо и труднодостъпно за конвенционалния тип операция. Днес вече този вид операции се правят доста по-често.

- Успяват ли да се диагностицират хиаталните хернии и ГЕРБ навреме?

- Основният проблем е, че гастроентеролозите, както и кардиолозите, които за първи път се сблъскват с такива състояния, ги лекуват с години, мислейки че тези пациенти имат кардиологично заболяване. А оплакванията им може да са свързани със съвсем друго състояние като хиатална херния или ГЕРБ. В един момент ги припознават, но не ги пращат при хирург, което е грешка, защото лечението е само хирургично.

Другият проблем е, че се изписват лекарства на пациента и те подобряват състоянието му. Но след прекратяване на приема им симптомите на заболяването с изострят, дори повече отпреди започването на лечението. Ранното разпознаване на тези заболявания и насочването на пациентите от гастроентеролозите към хирург е нещо много важно.

- Какви са симптомите на хиаталната херния и по какво се различават от тези на ГЕРБ?

- Водещият симптом при ГЕРБ може да е болка в задгръдната кост, чувство на киселини в гърлото, променен глас. При по-големи хернии оплакванията може да включват нарушен сърдечен ритъм и променен дихателен капацитет. Но като цяло тук картината на симптомите е много шарена. Хернията лесно може да се установи от гастроентеролог, докато рефлуксът преминава през различни стадии и затова е малко по-трудно диагностицирането му.

Трябва да се отбележи, че хиаталната херния е предпоставка за ГЕРБ, но също така може да има наличие на рефлукс, без да имаме хиатална херния. А истинската индикация за операция е ГЕРБ. Той създава проблеми на пациентите, а във времето може да окаже влияние и върху лигавицата на хранопровода, вследствие на което е възможно развитието на карцином. Затова е нужна превенция на Баретовия езофаг.

Операцията, първо, решава проблемите на пациента и, второ, прави превенция на много нежелани реакции, при които лечението и бъдещето на болния човек става неизвестно. След нея симптомите отшумяват и пациентите отново заживяват нормален начин на живот.

Този вид операции трябва да се извършват много правилно, за да се получи търсеният ефект. На практика трябва се направи нова конструкция на хиатуса от върха на прехода на хранопровода със стомаха, както и на хиаталния отвор, през който минава, за да се предотврати бъдеща херния, рефлукс и рецидив на болестта.

- Бихте ли споделили за новостите в лапароскопската и миниинванзивната хирургия?

- Да, наистина има какво да споделя. От участието ми на конгреса в Брюксел колегите споделиха, че част от процедурите за трансплантация от живи донори се правят по лапароскопски път. Натрупаният опит и техника ни позволяват голяма част от операциите да се извършват по този начин. Сега голяма част от вземането на органи и трансплантации се извършва по миниинванзивен път, но скоро всички трансплантации ще могат да се извършват по този начин.

Колегите от Тайван заявиха, че при вземане на части от черния дроб от живи донори в 100% операциите се извършват по лапароскопски или миниинванзивен път. Взема се част от черния дроб на съответния здрав донор (майка, баща, брат и т.н.) по лапароскопски път, за да не настъпи увреждане на донора, и го присаждат на приемника.

Лапароскопският метод се прилага широко и при трансплантация на бъбрек, защото там органът се взема от жив донор, тъй като бъбреците са два и винаги може да се вземе единият. Тези пациенти, които ще приемат бъбрек, е важно да знаят, че тази интервенция при дарителя ще се извършва по лапароскопски път, което много по-малко го излага на оперативни и следоперативни рискове. Същото важи и за дарителите на част, обикновено левия или десния лоб, от черния дроб по лапароскопски път, за да станат донори много по-леко.

- Бихте ли разказали за впечатленията от участието ви в XVII Национален конгрес на хирурзите, провел се в курорта „Албена“?

- Моето присъствие на XVII Национален конгрес на хирурзите в „Албена“ ми достави голямо удоволствие, защото видях, че България сега и преди, когато започнах да практикувам миниинванзивна хирургия, много се различава. Наблюдавам голям напредък в областта на миниинванзивната хирургия, която вече се практикува в много медицински заведения. Лекарите, особено младите хирурзи, които вярват и упражняват този вид хирургия, са много повече.

Затова останах с впечатлението, че това е една нова, и то много по-добра среда. Искам да споделя с голямо удоволствие, че нашето семейство планира завръщане в България. Много се радвам, че средата тук е по-различна от тази, в която съм работил преди. В миналото бяхме малко хората, които въвеждахме и вярвахме в този вид хирургия, и трябваше да се борим много, да представяме доказателства със собствената си работа и изследване на световния опит за предимствата на лапароскопската и миниинванзивна хирургия.

Деляна УЗУНОВА