Силвана Лесидренска е председател на Сдружение „ХепАктив“ и пациент с хроничен хепатит В. На дискусия, организирана от Националната пациентска организация, Силвана Лесидренска алармира: „Малко над 300 000 души в България имат хепатит В и С, но поради липсата на скрининг малка част от тях са открити. Само 1% от хората с хепатит С (които са около 87 000) се лекуват, а от тези с хепатит В (около 227 000) на лечение са едва 3%.
Основните причини за това са липсата на достоверна информация, ненавременно насочване към медицински грижи и лечение и усложнен достъп до тях.“ Потърсихме Силвана Лесидренска за коментар по повод настоящата политика на Министерството на здравеопазването по отношение на лечението на тези болни.
- Г-жо Лесидренска, възможно ли е да настъпи бум от вирусни хепатити в България?
- Няма как да разберем, защото никой не води статистика. Проблемът дойде от това, че от 2013 г. пациентските организации полагат усилия да се приеме и да действа Национална програма за контрол и превенция на вирусните хепатити, каквато има за ХИВ например. Една национална програма би осигурила създаването и функционирането на национален регистър, който да събира информация за заболеваемостта.
Защото в момента никой не знае колко са хората с остър хепатит, колко са с хроничен. От друга страна, регистърът може да показва колко души се лекуват, през кои болнични отделения минават и т.н. Така бихме имали цялостна информация. Но най-важното е заложеният в националната програма скрининг през общопрактикуващите лекари веднъж на пет години, който да бъде включен в пакета от годишни профилактични изследвания.
Така няма да се чака пациентът да прояви симптоми, когато вече е късно и са настъпили увреждания; или пък сам да си заплати изследванията, или пък да прояви самоинициатива да се изследва за вирусни хепатити, защото хората много рядко го правят, когато нямат симптоми.
Ролята на скрининга през 5 години е да се хващат много по-рано безсимптомните пациенти и да се лекуват. По този начин реално ще имаме три ползи – първо, за здравето на самия пациент; второ, ще има полза за общественото здраве поради ограничаването на тези хронични инфекции; и трето, така ще се харчат по-малко публични средства, защото на всички е ясно, че лечението е по-скъпо от превенцията.
- Само че прие ли се тази Национална програма за контрол и превенция на вирусните хепатити?
- Да, програмата се прие през март миналата година. Но оттогава нищо не се случва. В националната програма също са заложени изследвания и услуги за уязвимите групи, като лишените от свобода и хората, употребяващи наркотици. В затворите честотата на хепатит С е 20 пъти по-висока, отколкото в общата популация и би било логично да се направи всичко възможно пациентите там да се лекуват бързо и едромащабно.
Още от миналата година е заделен бюджет за националната програма, но за да се изпълняват всички дейности по нея, трябва да се променят текстове в наредби, което не се прави. Все едно не съществува националната програма.
Силвана Лесидренска
В момента чакаме да се промени Наредба №8 на Министерство на здравеопазването, която регулира кои изследвания влизат в годишния профилактичен пакет, като се предполагаше, че са включени тези за хепатит В и С. Какво учудване беше за всички нас от Експертния съвет към националната програма, след като Министерството на здравеопазването публикува проект на наредбата без включени изследвания за хепатит. Изпратихме становища до министерството, но има абсолютно информационно затъмнение какво се случва.
Всяко забавяне води до по-голям брой късно открити пациенти, които получават тежки увреждания от хроничната инфекция. От друга страна, държавата още през 2016 г. декларира готовност да елиминира вирусните хепатити, каквато е глобалната цел на Световната здравна организация.
- Какво означава да се елиминират?
- Под елиминация не се разбира пълно унищожаване на вирусните хепатити в страната, а да се снижи кривата на заболеваемостта. Това става, като се лекуват много повече хора и така е изчислено, че до 2030 г. смъртността може да се намали с 40%. На практика това не се случва.
Проблемите са няколко: липсва скрининг, няма услуги за уязвимите групи, хората без здравни осигуровки не може да се лекуват за хепатити, както е уредено при пациентите с ХИВ. Без национална програма и работещи скрининг и дейности се поддържа постоянен резервоар от болни, малко от които биват открити и насочени към лечение.
Хепатит С често протича без жълтеница
Друг проблем е задължителната биопсия на черен дроб за отпускане на лечение за хепатит С, заради която сме принудени да водим дела във Върховния административен съд от 2016 г. насам. Чернодробна биопсия не се прави вече никъде по света като стандартен метод за оценка състоянието на черния дроб, тъй като съществуват много по-ефикасни, безболезнени и евтини методи.
Поради финансови причини обаче НЗОК продължава да я въвежда ежегодно, а ние да водим дела. Крайно време е да се спре финансирането на болничните заведения със скъпоструващи клинични пътеки и да се обърне поглед към добрите световни практики и стандарти. Касата прави всичко по най-сложния и труден начин за пациентите, както и по най-скъпия модел за държавата.
- Значи биопсията е тежка за пациента и скъпа за държавата процедура, но в действителност е ненужна?
- Много отдавна са измислени алтернативни методи, които са бързи, безболезнени и много по-евтини от биопсията. Има кръвни биомаркери, които са признати в цял свят и струват около 20 лева, докато извършването на чернодробна биопсия се плаща по 1700 лв. на пациент. Касата поставя всякакви затруднения пред пациентите, които са видни за всички, но никога не е съществувала политическа воля и желание това да се промени.
- Стигнахме ли в България до положение да има дефинитивно лечение за хепатит С, а да няма кого да лекуваме?
- Точно това е положението. През 2017 г. са лекувани 1400 пациенти с хепатит С, а през миналата година са близо три пъти по-малко. Това е, защото липсва скрининг.
В последните две години години заради ковид и липса на средства пациентските организации, които правехме скрининг, преустановихме тази дейност. Няма ли скрининг, това се отразява директно на броя на лекуваните хора. Така вместо да лекуваме все повече хора, каквито са препоръките на СЗО, хората на терапия в България намаляват.
Мара КАЛЧЕВА
