Районите, в които живеят най-много дълголетници в света, се наричат сини зони. Има пет сини зони и те включват италианския остров Сардиния, японския остров Окинава, гръцкия остров Икария, полуостров Никоя в Коста Рика и калифорнийския град Лома Линда.
На тези места живеят не само най-дълголетните хора в света - голям процент хора над 100 години, но и групи от хора, които са остарели без сериозни здравословни проблеми като сърдечни заболявания, затлъстяване, рак или диабет.
Изследването на Дан Бътнър показа, че дълголетието на хората в сините зони се влияе от качеството на живот, което означава всичко - от положителен поглед върху света и ниски нива на стрес до редовни упражнения и качествена храна.
Синя зона
В сините зони хората обикновено имат диета, базирана на местно отглеждани растителни храни (около 80 процента), допълнени с риба, яйца и млечни продукти.
Най-дълголетните хора в света ядат средно около 65 процента храни, базирани на въглехидрати, като пълнозърнести храни, плодове, зеленчуци и бобови растения.
Месото се яде на по-малки порции от около 50 грама пет пъти месечно, а рибата на порции от около 100 грама три пъти седмично. Яйцата и млечните продукти се консумират в много умерени количества.
Количеството захар, консумирана на ден, също е ограничено - не повече от седем чаени лъжички. Най-често срещаните течности са вода и чай, малко кафе и вино.
В сините зони не е забранена консумацията на хляб. Всъщност хлябът се счита за основа на здравословното хранене.
Но за разлика от голяма част от западния свят, където най-популярният хляб се прави от бяло преработено брашно, в сините зони хората ядат хляб, който само се пече.
Четирите най-популярни вида хляб в сините зони
Хляб с мая
Хлябът с мая е популярен в Сардиния и Икария и се приготвя само от няколко съставки – вода, пълнозърнесто брашно и закваска.
Благодарение на процеса на ферментация при направата, хлябът с мая има повече пребиотици и подобрява усвояването на хранителните вещества в организма. Пребиотиците подобряват здравето на храносмилателната система и укрепват имунитета.
Хляб от пълнозърнести храни като пшеница, ръж и ечемик
Жителите на Икария и Сардиния пекат собствен хляб от пълнозърнести храни като пшеница, ръж и ечемик. Техният хляб изглежда различно от това, което можете да намерите в магазините, защото се прави с минимални съставки.
Пълнозърнестите храни са богати на диетични фибри, витамини от група В и минерали като магнезий, калий и желязо, които подобряват здравето на целия организъм.
Пай хляб
В Икария е изключително популярен вид пълнозърнест хляб (англ. pita bread), който върви добре с растителни източници на протеини – от хумус до варен боб и леща.
Благодарение на използването на пълнозърнести храни за направата на този вид хляб, той също е богат на диетични фибри, витамини и минерали.
Хляб от царевично брашно
Царевичното брашно или смляната царевица се използва в храната от стотици и хиляди години, което не е изненадващо, като се има предвид, че е отличен източник на протеини, витамин А, диетични фибри и различни минерали.
Царевицата се използва за приготвяне на всичко - от тортили до полента (традиционно италианско ястие), както и различни видове хляб.
Царевичният хляб е изключително популярен в Лома Линда, където се комбинира с брашно от спелта и ленено семе, които са отличен източник на омега-3 мастни киселини./Zdrave.to.
