Помолихме за коментар нашата редовна консултантка д-р Цветанка Янакиева. Тя е завършила Медицинската академия в София. Магистър е по медицина. Има призната специалност по спортна медицина. Работила е в Районната болница в Лом, в Националния център по спортна медицина, в Медицинския център по рехабилитация и спортна медицина, в кабинет по спортна медицина. Има специализации по: “Спортна медицина”, “Ехография”, “Токсикология”, “Анестезиология и реанимация” и “Здравен мениджмънт”. Има и дългогодишен опит в областта на спортната медицина, профилактиката, хранене и отслабване, както и възстановяване и биостимулиране.- Д-р Янакиева, наистина ли горчивите ядки могат да унищожават раковите клетки, както твърди нашата читателка? Какво се крие зад т.нар. витамин В-17?
- Такъв “витамин” няма. Има вещество, което е наречено така, но то няма нищо общо с витамините, за които всеки знае, че са полезни и жизнено необходими. Напротив, при разграждането си в нашия организъм това вещество отделя цианиди, които са силно отровни. Първо трябва да изясня каква е биологичната роля на витамините и защо не може всяко вещество, за което на някого му хрумне да го нарече витамин, да е такъв. Хилядите химични реакции, които всяка секунда се извършват в клетките, се осъществяват от особени много специализирани белтъчни молекули, наречени ензими. Те имат сложна структура, от която най-важната част е активният център. Той се отнася към веществото, което трябва да преобразува, както ключалка към ключ. Ако ключалката е повредена, химичната реакция е невъзможна. Именно в оформянето на активните центрове участват витамините. Без тях ключови биохимични реакции в обмяната на веществата няма да могат да се извършват и клетките ще загинат, а заедно с тях и целият организъм. Затова витамините са жизнено необходими и трябва да се набавят с храната отвън. Тяхната липса, наречена авитаминоза, предизвиква тежки заболявания, включително и такива, които водят до смърт.
- Има ли случаи на авитаминоза у нас?
- За щастие у нас авитаминозите са останали далече в миналото, но хиповитаминозите, недостатъчно количество на витамини, се среща все още, най-често като последица на неправилен начин на хранене и драстични диети.
- Да се върнем на “нашия витамин” В-17. Отдавна ли е открито това вещество за медицината?
- Историята на “вълшебното” лекарство започва през 1830 г., когато за първи път от горчивия бадем е изолирано вещество, наречено амигдалин. По-късно това вещество е било намерено в редица растения - в горчивите кайсиеви ядки, ядките на прасковите, вишни, сливи, ябълкови семки.
- Какво вещество е амигдалинът?
- Това е вещество от групата на цианогенните гликозиди - съединения на глюкозата с други,
най-често токсични вещества,
които растенията използват за защита. Тези вещества растенията ги складират заедно с ензимите, които са нужни за тяхното разграждане и превръщането им от инертни в силно токсични вещества. В случая това е ензимът глюкозидаза, която освен в горчивите ядки е естествена съставка на нашата храносмилателна система.
- Какво става в организма ни, когато сдъвчем и глътнем горчивия бадем?
- Амигдалинът хидролизира и се разгражда на глюкоза, естественият ароматизатор бензалдехид и синилна киселина или циановодород. Няма човек, който да не знае, че циановите съединения са силно отровни. За синилната киселина също са слушали много хора. Преди сто години тя се е използвала за борба с вредители, насекоми и гризачи. Но това често се е съпровождало със смъртни случаи. Цианидите дълго време са били любимото оръжие на отровителите, истински и литературни.
- Как ни въздейства синилната киселина?
- Трудно може да се нарече синилната киселина полезна. Попадайки в организма, тя необратимо блокира действието на редица ензими, които участват в клетъчното дишане и води до кислороден глад на тъканите и смърт. Смъртоносната доза е 3,7 мг/кг телесно тегло - около 300 мг за възрастен човек. Това количество може да се съдържа в 60-80 г ядки. А за дете само 10 ядки могат да са фатални. Нещастни случаи са били наблюдавани при домашно приготвяне на вишновка от непочистени от костилките вишни.
Другият компонент на амигдалина - бензалдехид, в допустими дози -5 мг/кг, е безвреден. Той дава характерния аромат на горчиви бадеми, защото малка част от амигдалина се разгражда от собствения ензим, още преди да бъде сдъвкан. В малки дози, далече по-малки от естественото му съдържание в ядките, той се използва в хранителната промишленост. От момента на получаване на амигдалина той е тестван дали не може
да се използва за лечение
на различни заболявания, включително и на рак. Тези опити не са довели до лечебни ефекти и са имали токсични последствия. И още преди края на 19-и в. гликозидът е бил признат за безперспективен и вреден. Няма доказателства, че лекува каквито и да било заболявания, още по-малко рак.
- Защо тогава му се носи славата на убиец на раковите клетки?
- В началото на петдесетте години на миналия век един американски мошеник, Ернст Кребс, го реанимира. Той го пуска на пазара като ново и уникално лекарство против рак, което уж лекува заболяването, дори в последния му стадий. С цел да избегне клиничните изпитания, които е необходимо да бъдат проведени за регистрация на подобен препарат, които продължават с години, много са скъпи, а резултатите са непредсказуеми, Кребс го пуска на пазара под името витамин В-17 или летрил. Той обявява, че причините за възникването на рака е недостигът на витамини, най-вече на витамин В-17, следователно това е най-ефикасното лекарство срещу него. Разбира се, няма никакви доказателства за това. Не са провеждани никакви тестове. Естествено то веднага е забранено.
- Забраната му, явно, води до обратния ефект.
- Няма по-добра реклама за непроверено и опасно средство, както неговото неодобрение и забрана от институциите. Това само подгрява интереса към него. Дори и сега в интернет съществува голямо количество информация за полезните свойства на това “непризнато вещество”, за противораковите свойства на горчивите кайсиеви ядки и световния заговор срещу това уникално лекарство и неговия създател. На българския пазар може да се намери дори цяла книга, която го обявява за убиец на рака. Трудно може да се оцени колко хора са си съкратили живота заради отказ от традиционната терапия в полза на “вълшебните” таблетки. За това, преди да се доверите на някое чудодейно средство, помислете добре. Дали това не е поредният вълшебен “витамин”? И дали няма да попаднете в мрежата на поредния “спасител” на човечеството от болести, старост и смърт?
Милена ВАСИЛЕВА
