- Д-р Милър, какво представлява „ефектът на джунглата”?
- Ще разкажа историята на Анжела, родена и израснала в мегаполиса Рио де Жанейро. Когато тръгнала на училище, нейното италианско семейство непрекъснато й приготвяло мазни ястия и макарони. Анжела надебеляла и това било причина за редовни подигравки от страна на съучениците й – децата я наричали прасенце.
Когато момичето било на осем години, родителите й се развели, а Анжела изпратена в джунглите на Амазония при роднини на баща си, чистокръвни индианци от племето на маите. За времето, през което пребивавала в тропическата гора, животът на девойката се преобразил. Тя отслабнала, превърнала се в активно и здраво дете. Но дошло време да се връща в старото училище и Анжела отново да живее в Рио. А там проблемите с теглото се възвърнали много бързо. Като завършила училище, тя се преместила в Ню Йорк, после в Сан Франциско. Колкото по-надалече отивала, колкото повече се отделяла от естествената среда на предците, толкова повече се влошавало здравето й. На 30 г. се превърнала в типичната американка, страдаща от депресия, наднормено тегло, болки в коленните стави и хипертензия.Жената опитала буквално всичко, за да се справи със затлъстяването, включително изтощаващи диети и хормони за щитовидната жлеза.
Половин година преди да се срещнем двете с нея, починал на 96 години любимият й чичо от същото това селце на Амазонка. Анжела си взела отпуск и отпътувала да се види с роднините си, които преди много години я измъкнали от плена на западната цивилизация. Тя прекарала там само два месеца. Въпреки че се движела не повече от обикновеното, Анжела бързо усетила позитивните промени, случили се с нея в далечното детство. Масата на тялото всяка седмица намалявала, кръвното налягане се нормализирало, освен това усещала прилив на сила и добро настроение. След като се завърнала в Сан Франциско обаче, тя за пореден път преживяла еволюцията от свободното и здраво дете на природата към болна, нервна и вечно потисната робиня на съвременния начин на живот. Теглото и депресията се възвърнали, а претовареното коляно пак започнало да я боли.
За мен към този момент „ефектът на джунглата” не беше очевиден факт. Аз научих истината по-късно. Човек не трябва да се храни по начин, по който го прави средностатистическият западен човек.
Човек не трябва да живее на дивана,
заобиколен от безпросветен стрес, лапайки каквото му попадне в почивките между работата и любимото телешоу. По волята на съдбата – кълна се, това беше съвпадение – половин година по-късно с група доброволци попаднах в клиника за туземци на брега на Амазонка. Намирайки се само на двеста мили от селцето на Анжела, се оказах в точно такава среда – без търговия с външния свят, с ограничени запаси. Хранехме се с местни продукти, ядяхме буквално от една тенджера с индианците и постоянно се движехме.
- Можете ли да назовете някои от техните традиционни ястия?
- Хранехме се само с прясно уловена речна риба, с банани, юка и зеленчуци, а също и с настъргана сърцевина от палма – местните жители я наричаха „спагетите на джунглата”. Не ме напускаше усещането, че тук ям повече от обичайното. Ако например огладнея през деня, просто си вземам банан от купчината и го хапвам.
- Започнахте ли да изпитвате и върху себе си „ефекта на джунглата”?
- Да, беше интересно да усещаш и да наблюдаваш другите. Ще излъжа, ако кажа, че много сме се упражнявали, спортували и прочее. Там беше ужасна жега! Но нашите американски доброволци продължаваха стремително да свалят килограми. Чувствахме сили и енергия. Там разбрах, че връщането към древния начин на живот и хранене се отразява благотворно на нашето здраве. Казвам ви го съвсем откровено. Това, което не достигаше на индианците, беше ефективна медицина и санитарни условия, за да се справят с маларията, инфекциите от рани и битовите травми. В останалата си част техният начин на живот беше значително по-полезен и приятен от това, към което е привикнал западният човек.Много общувах с жителите на селцето, разгадавах тайните на екзотичната кухня. Стана ясно, че
повечето съставки може да се купят
Свързвайки се с Анжела, аз й изпратих по мейла рецепти, модифицирани от мен лично. Само след два месеца моята пациентка ме зарадва с новина: успяла да свали 14 фунта, а новата диета – диетата от джунглата, се оказала вкусна и достатъчно простичка за приготвяне. След като се върнах в САЩ, аз сама си създадох свой начин на хранене на индианска вълна и започнах да се зареждам ежедневно с енергията от джунглата.
- На остров Крит хората ядат зехтин и зеленчуци, жителите на Исландия употребяват риба с омега-3 киселини и минимум зеленчуци. Къде е тайната на здравословното хранене в крайна сметка?
- Добър въпрос. Тарахумара (народ в Северно Мексико) получава 80% от калориите с въглехидрати, основно труднопреработваеми с нисък гликемичен индекс, например с бобовите. Жителите на Исландия, които всеки ден на трапезата си имат риба, получават значителна част от калориите с мазнините. При тези и много други народи съотношението нутриенти в менюто радикално се различава. Затова не виждам смисъл да уравняваме макронутриентите и да изчисляваме процентите мазнини и въглехидрати – тайната трябва да се търси другаде.
- Кой тогава е този елемент, който прави традиционната диета полезна за здравето?
- Те са няколко. Първо, храната е свежа, прясна, с местен произход и не е преработвана. Домашните животни, които хората държат заради месото и млякото, се хранят с естествени фуражи. По принцип не се яде много месо и млечни продукти, консумират ги само като допълнение към растителните ястия. В повечето култури, с които се запознах по време на моите пътешествия, никъде
не се наблягаше на месна диета
Дори в Исландия, където плодовете и зеленчуците не достигат, хората предпочитат консервиран фасул и рагу, комбинирайки ги с месо и риба. Всички тези култури употребяват минимум бяло брашно и тестени изделия. Техните източници на въглехидрати (бобовите и кореноплодните) се подлагат на незначителна преработка и съхраняват природните си свойства. Солта и захарта практически липсват в естественото меню на повечето народи.
Тези хора познават соления вкус благодарение на морските водорасли или рибата, а сладкото получават от меда и зрелите плодове. Освен това с голяма популярност се ползват ферментиралите продукти и лечебните подправки. Последни изследвания показват, че ферментиралата храна притежава маса преимущества за нашето здраве.
- Кое е ключовото послание от изследванията ви?
- Крачка първа: започнете по-често да си готвите у дома. Нашите жени реагират на това с широко отворени очи и реакции от рода на: „О, Господи, да се залепя за кухненската печка, ли?!” Истината е, че този не толкова труден навик ще помогне да намалите употребата на сол, захар, трансмазнини и други вредни вещества. Това е важна крачка към здравето.
Всеки човек може да се върне към свежа, натурална, местна храна и да започне да си готви у дома в кухнята. В моята книга се съдържат рецепти, които отнемат 20-30 минути и са напълно достъпни за неопитните кулинари. Родителите трябва да научат на това и децата си, да им дават правилния пример, вместо заедно да седят пред телевизора или компютъра.
Яна БОЯДЖИЕВА, в. "ДОКТОР"
