Диспепсията е много разпространено храносмилателно заболяване, което засяга стомаха и горната част на тънките черва. За това какво точно представлява диспепсията, какви са причините за нейната поява и как се диагностицира тя, разговаряме с гастроентеролога от Военномедицинска академия д-р Даниела Томова.
Д-р Томова е завършила Медицински университет-Плевен. Има специалност по гастроентерология и в момента работи в Клиниката по гастроентерология на ВМА-София. Преди това е трупала опит в “Бърза помощ” в Шумен.
- Диагнозата “Диспепсия” едва ли говори нещо на масовия българин, д-р Томова. Всъщност, какво заболяване е това?
- Диспепсията се асоциира със симптоми, свързани с нарушение на храносмилането под влияние на различни органични и функционални фактори. Приблизително 20-30% от населението, най-често в активна възраст (17-35 години), страда от нарушение в храносмилането. Установено е, че при жените диспепсията се среща 1,5 пъти повече, в сравнение с мъжете.
Жените по-често страдат от нарушения в храносмилането
- От какво се причинява диспепсията?
- Диспепсията може да бъде функционална и органична. Органичната диспепсия възниква на базата на заболяване на гастроинтестиналния тракт (язвена болест, гастрит, стомашно-чревни тумори, възпалителни заболявания на хепатобилиарната система - напр. панкреатит, жлъчно-каменна болест).
При функционалната диспепсия се наблюдава нарушение в процеса на храносмилане на фона на отсъствие на органично увреждане на стомашно-чревния тракт. Най-често функционалната диспепсия се асоциира с психо-емоционално напрежение, стрес.
Д-р Даниела Томова
- Какви са симптомите, че страдаме именно от диспепсия, а не от някакви други заболявания на стомашно-чревния тракт?
- При диспепсия пациентът съобщава за следните оплаквания - киселини, парене зад гръдната кост, уригване, повишено газообразуване, куркане на червата, диария, горчив вкус в устата, обща отпадналост, загуба на апетит, нарушение на съня, лошо настроение.
Успоредно с характерните симптоми на диспепсия, съществуват и “алармиращи симптоми‘‘ - диспепсия, появила се за пръв път на 55-годишна възраст, кръвоизлив от стомашно-чревен тракт, затруднено и болезнено преглъщане, прогресивно отслабване на тегло, продължително и упорито повръщане, желязодефицитна анемия, безапетитие, силни болки в корема, редуване на запек с диарични изхождания.
Наличието на алармиращи симптоми на диспепсията често са предшественици на стомашно-чревен рак. При наличие на тези симптоми е задължително пациентът да бъде консултиран от лекар с оглед своевременното поставяне на диагнозата и последващо адекватно лечение.
- Как се поставя диагнозата?
- Диагнозата “Диспепсия‘‘ се поставя от лекар гастроентеролог. Отграничаването на органичната от фунционалната диспепсия се осъществява след пълен физикален преглед на пациента и изключване на патология от стомашно-чревния тракт. Поставянето на диагнозата е сложен и многокомпонентен процес. Включва пълен физикален преглед, кръвни и биохимични изследвания, рентгеново изследване на стомашно-чревния тракт, езофагодуоденоскопия, колоноскопия, доказване на Хеликобактер пилори (хистологично, фекален тест), тест за окултно кървене.
7 храни, които подобряват храносмилането
- Как се лекува заболяването?
- Целта на лечението е да се постигне излекуване или ремисия на заболяването, довело до нарушение на храносмилането.
Съществуват няколко направления на лечение:
промени в хранителния и двигателния режим -
повишена двигателна активност, диетично хранене, отказ от цигари, алкохол, мазна, пикантна храна.
Препоръчва се пациентите да се хранят по-често и с по-малки количества храна. При медикаментозното лечение се използват антисекреторни медикаменти, антиациди, прокинетици, ерадикационна терапия при наличие на H.pylori. При пациенти с функционална диспепсия могат да се използват антидепресанти и психотерапевтични сесии. Алтернативните методи на лечение са с билкови препарати, акупунктура и др.
При наличие на органична диспепсия диагностицирането и излекуването на заболяването води до намаляване на симптомите. При функционална диспепсия намаляването на стреса води до намаляване или изчерпване на симтомите.
Румяна СТЕФАНОВА
