Диабетиците могат да приемат мултивитамини

Диабетът води до недостиг на хранителни вещества

Диабетиците могат да приемат мултивитамини
Все­ки чо­век е по-здрав, ко­га­то по­лу­ча­ва всич­ки хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва, от ко­и­то се нуж­дае. Ди­а­бе­ти­ци­те не пра­вят из­к­лю­че­ние. Ло­шо­то хра­не­не при тях мо­же да има се­ри­оз­ни пос­ле­ди­ци за здра­вос­лов­но­то им със­то­я­ние.

В ни­ка­къв  слу­чай не заб­ра­вяй­те, че един ди­а­бе­тик с теж­ко  бъб­реч­но за­бо­ля­ва­не тряб­ва да бъ­де  осо­бе­но пред­паз­лив до­ри и за не­що тол­ко­ва  по­лез­но ка­то  ви­та­ми­ни­те. Бъб­реч­на­та бо­лест се на­мес­ва  в пре­ра­бот­ва­не­то на всич­ки хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва. Ако има­те та­ка­ва, не при­е­май­те ни­то ед­на хра­ни­тел­на до­бав­ка без ле­кар­с­ко пред­пи­са­ние.

Как­то при по­ве­че­то бо­лес­ти, та­ка и при ди­а­бе­та мо­же да се по­лу­чи не­дос­тиг на  ня­кои хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва. Ди­а­бе­ти­ци­те, ко­и­то  не кон­т­ро­ли­рат доб­ре кръв­на­та си за­хар и ури­ни­рат мно­го, обик­но­ве­но  гу­бят важ­ни ви­та­ми­ни и ми­не­ра­ли за­ед­но с ури­на­та, ка­то нап­ри­мер ви­та­мин С.

Ня­кои от ле­кар­с­т­ва­та, из­пол­з­ва­ни за  ле­че­ни­е­то на ди­а­бе­та, съ­що мо­гат  да пре­диз­ви­кат не­дос­тиг на оп­ре­де­ле­ни ве­щес­т­ва. Та­ка нап­ри­мер  ня­кои ан­ти­ди­а­бет­ни таб­лет­ки при­чи­ня­ват ло­ша аб­сор­б­ция на ви­та­мин В12.

Ето част от мно­го­то при­чи­ни, по­ра­ди ко­и­то мо­же да по­лу­чи­те не­дос­тиг на оп­ре­де­ле­ни ве­щес­т­ва, ако има­те ди­а­бет:

Ди­а­бе­ти­ци­те, из­г­леж­да,  не аб­сор­би­рат ня­кои хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва та­ка доб­ре, как­то ос­та­на­ли­те хо­ра.

Ня­кои ви­та­ми­ни, ка­то ви­та­мин С нап­ри­мер, се нуж­да­ят от ин­су­лин, за да про­ник­нат  в по­ве­че­то клет­ки. Нис­ко­то ни­во на ин­су­ли­на мо­же да до­ве­де до не­дос­тиг на ви­та­мин С в клет­ки­те.

Ди­а­бе­ти­ци­те  мо­же да имат проб­ле­ми с  прев­ръ­ща­не­то на оп­ре­де­ле­ни  ви­та­ми­ни в ак­тив­ни­те им  фор­ми или пък да прев­ръ­щат да­ден ви­та­мин, ка­то нап­ри­мер ви­та­мин С, в по-мал­ко ак­тив­на­та  му фор­ма.

Ня­кои ан­ти­ди­а­бет­ни ле­кар­с­т­ва мо­гат да пре­диз­ви­кат не­дос­тиг на  ви­та­ми­ни ка­то В12, ве­ро­ят­но ка­то  на­ру­шат аб­сор­б­ци­я­та им.

Важ­но е да се за­пом­ни - на­ли­чи­е­то на ди­а­бет не оз­на­ча­ва, че за­дъл­жи­тел­но тряб­ва да има­те се­ри­о­зен не­дос­тиг на оп­ре­де­ле­ни ве­щес­т­ва. Нем­с­ки уче­ни са из­с­лед­ва­ли ви­та­мин­ни­те ни­ва на ди­а­бе­ти­ци и са от­к­ри­ли, че ка­то ця­ло всич­ки учас­т­ни­ци в из­с­лед­ва­не­то имат не­об­хо­ди­ми­те ни­ва на ви­та­ми­ни­те В1, В2 и Е. Са­мо в ня­кои слу­чаи е ус­та­но­вен не­дос­тиг на ви­та­ми­ни В6 и В12.

Най-доб­ро­то ре­ше­ние, раз­би­ра се, е да  по­лу­ча­ва­те всич­ки хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва, от ко­и­то се  нуж­да­е­те, ка­то се хра­ни­те доб­ре. Но по­ра­ди по­ви­ше­ни­те хра­ни­тел­ни нуж­ди, при­чи­не­ни от бо­лест­та, мо­же да се ока­же ра­зум­но ди­а­бе­ти­ци­те да при­е­мат ви­со­ко­ка­чес­т­ве­ни, сил­ни мул­ти­ви­та­ми­ни и ми­не­ра­ли.
 
ЗАТ­ЛЪС­ТЯ­ВА­НЕ­ТО “ОБЕЗ­СИЛ­ВА” ИН­СУ­ЛИ­НА

Око­ло 85 на сто  от ди­а­бе­ти­ци­те с НИЗД (не­ин­су­ли­но­за­ви­сим ди­а­бет) са със зат­лъс­тя­ва­не. То­ва оз­на­ча­ва, че не са прос­то зак­ръг­ле­ни, а със се­ри­оз­но над­нор­ме­но тег­ло.

При­чи­ни­те за зат­лъс­тя­ва­не­то са раз­лич­ни. Ня­кои хо­ра мо­же да са  де­бе­ли, тъй ка­то ядат  твър­де мно­го маз­ни  хра­ни, при­е­мат  твър­де мно­го ка­ло­рии или пък не се дви­жат дос­та­тъч­но, за да ги из­го­рят. Дру­ги пък оче­вид­но имат та­ка­ва об­мя­на на ве­щес­т­ва­та, че об­ра­зу­ват  маз­ни­ни до­ри и при нис­ко­ка­ло­рич­на ди­е­та.
Съ­що та­ка се пред­по­ла­га, че ня­кои  хо­ра мо­же да имат не­що ка­то  “ген на зат­лъс­тя­ва­не­то”, кой­то ка­ра ор­га­низ­ма да  скла­ди­ра хра­на, за да се пред­па­зи в слу­чай на глад.

Но как­ва­то и да е при­чи­на­та, зат­лъс­тя­ва­не­то мо­же да нап­ра­ви ин­су­ли­на  по-мал­ко дейс­т­вен. А то­ва во­ди до  по­ви­ша­ва­не на  ни­во­то на кръв­на­та за­хар.
От­с­лаб­ва­не­то мо­же  как­то да пре­дот­в­ра­ти бо­лест­та, та­ка и дейс­т­ви­тел­но да я “из­ле­ку­ва”, след ка­то  ве­че се е про­я­ви­ла.

Гру­па  уче­ни са из­с­лед­ва­ли на­чи­на на хра­не­не на ко­ре­ня­ци­те аме­ри­кан­ци. През пос­лед­ни­те 40 го­ди­ни  той е пре­тър­пял се­ри­оз­на про­мя­на. От яде­не­то на пъл­но­цен­ни, до­маш­но при­гот­ве­ни хра­ни и рас­ли в  гра­ди­на­та  зе­лен­чу­ци аме­ри­кан­ци­те пре­ми­на­ли към бър­зи за­кус­ки в дви­же­ние.

Мно­зи­на са по­ка­чи­ли тег­ло­то си над нор­ма­та, ряз­ко се е уве­ли­чил про­цен­тът на стра­да­щи­те от зат­лъс­тя­ва­не.
Уче­ни­те кон­с­та­ти­ра­ли съ­що, че смър­т­ни­те слу­чаи от ди­а­бет са се по­ви­ши­ли с 565 про­цен­та при  мъ­же­те и с 1105 про­цен­та при же­ни­те!
 
АЛ­ФА-ЛИ­ПО­Е­ВА­ТА КИ­СЕ­ЛИ­НА Е ЖИЗ­НЕ­НО ВАЖ­НО ВЕ­ЩЕС­Т­ВО

Про­из­веж­да се  в ор­га­низ­ма.  При ди­а­бет ни­во­то й е по­ни­же­но. Все пак  то­ва са­мо по се­бе си не оз­на­ча­ва, че до­пъл­ни­тел­ни­ят й при­ем ще смек­чи сим­п­то­ми­те. Нуж­ни са кон­к­рет­ни про­уч­ва­ния, ко­и­то да до­ка­жат то­ва.

За щас­тие са про­ве­де­ни ня­кол­ко,ре­зул­та­ти­те от ко­и­то би­ли тол­ко­ва убе­ди­тел­ни, че през пос­лед­ни­те две де­се­ти­ле­тия ал­фа-ли­по­е­ва­та ки­се­ли­на се из­пол­з­ва ши­ро­ко в Гер­ма­ния.

На прак­ти­ка ал­фа-ли­по­е­ва­та ки­се­ли­на е срав­ни­тел­но ефи­кас­но сред­с­т­во. Как­то ка­зал един па­ци­ент от гер­ман­с­ко­то из­с­лед­ва­не: “След ка­то я пих две сед­ми­ци, за­поч­нах от­но­во да чув­с­т­вам кра­ка­та си. Не се въз­с­та­но­вих на­пъл­но, но усе­тих го­ля­мо по­доб­ре­ние.”

Дру­ги па­ци­ен­ти съ­об­ща­ват, че ал­фа-ли­по­е­ва­та ки­се­ли­на на­ма­ля­ва бол­ки­те при ди­а­бет­на нев­ро­па­тия.

Ал­фа-ли­по­е­ва­та ки­се­ли­на мо­же да дейс­т­ва по ня­кол­ко на­чи­на, но най- важ­ни­ят от тях е, че е ан­ти­ок­си­дант. Ла­бо­ра­тор­ни­те из­с­лед­ва­ния са ус­та­но­ви­ли, че тя на­ма­ля­ва  вре­да­та, на­на­ся­на от сво­бод­ни­те  ра­ди­ка­ли вър­ху нер­в­ни­те клет­ки. Из­вес­т­но е, че то­ва мо­же би е един от на­чи­ни­те, по  ко­и­то ди­а­бе­тът ув­реж­да нер­ви­те.

Из­с­лед­ва­ни­я­та при  жи­вот­ни са по­ка­за­ли и 50 на сто на­ма­ля­ва­не на  кръ­вос­наб­дя­ва­не­то на нер­ви­те при ди­а­бет. Ин­т­ра­ве­ноз­но­то  при­ло­же­ние на ал­фа-ли­по­е­ва­та ки­се­ли­на въз­с­та­но­вя­ва те­зи про­ме­ни, ка­то нор­ма­ли­зи­ра ско­рост­та на нер­в­на  про­во­ди­мост след  три­ме­сеч­но ле­че­ние. Та­ка че е въз­мож­но ал­фа-ли­по­е­ва­та ки­се­ли­на да дейс­т­ва от­час­ти и чрез по­доб­ря­ва­не на кръ­вос­наб­дя­ва­не­то на нер­ви­те.

Те­ра­пев­тич­на­та  до­за за при­ем на ал­фа-ли­по­е­ва ки­се­ли­на е меж­ду 600 и 800 мг на ден.
 
СХЕ­МА ЗА ЛЕ­ЧЕ­НИЕ С ГЛАД, ПОД­ХО­ДЯ­ЩА ЗА ДИ­А­БЕ­ТИ­ЦИ

За­поч­ва се с клиз­ма сут­рин и ве­чер, до­ка­то се въз­с­та­но­ви  ес­тес­т­ве­ният ри­тъм за из­п­раз­ва­не на  чер­ва­та. Най-нап­ред се пра­ви мал­ка про­мив­ка с 1 ли­тър хлад­ка во­да (с тем­пе­ра­ту­ра на тя­ло­то), пос­лед­ва­на  от вто­ра - с 1 ли­тър  во­да със съ­ща­та тем­пе­ра­ту­ра.

Ди­а­бе­ти­ци­те тряб­ва да из­бяг­ват вся­ка­къв вид хра­на със скор­бя­ла, ко­я­то в тя­ло­то се  прев­ръ­ща в  за­ха­ри. По вре­ме на про­мив­ки­те хра­на­та тряб­ва да се  със­тои глав­но от ки­се­ло мля­ко, су­ро­ви пло­до­ве и зе­лен­чу­ци. В на­ча­ло­то и до­ка­то за­хар­та в кръв­та и ури­на­та спад­не, ди­а­бе­ти­кът тряб­ва да яде и мал­ки ко­ли­чес­т­ва  кар­то­фи и  ди­е­ти­чен хляб.

Гла­ду­ва­не­то на  ди­а­бе­ти­ци­те без ин­су­лин за­ви­си от  ке­то­но­ви­те те­ла в ури­на­та. Ако има ке­то­те­ла в ури­на­та, се пи­ят 3 пъ­ти днев­но са­мо со­ко­ве от прес­ни зе­лен­чу­ци (за­кус­ка, обяд и ве­че­ря). Ако ня­ма ке­то­те­ла, се пие са­мо во­да. Всич­ки  ди­а­бе­ти­ци пи­ят  чай от шу­шул­ки на зе­лен фа­сул сут­рин при съ­буж­да­не, в 10 ч., в 16 ч. и ве­чер, ако е не­об­хо­ди­мо. Бол­ни­ят пие по 2 ча­ши чай 4 пъ­ти днев­но.

Гла­ду­ва­не по­ве­че от 3 дни при ин­су­ли­но­за­ви­сим тип се  про­веж­да са­мо  под ле­кар­с­ки кон­т­рол. Про­дъл­жи­тел­ност­та на гла­ду­ва­не­то  се оп­ре­де­ля от ле­ку­ва­щия ле­кар в за­ви­си­мост от из­с­лед­ва­ни­я­та. До­ри и в най-упо­ри­ти­те слу­чаи, за­хар­та  мо­же да из­чез­не от кръв­та за 3 до 5 дни. Ко­га­то  за­хар­та се нор­ма­ли­зи­ра и  в ури­на­та ня­ма ке­то­те­ла, гла­ду­ва­не­то про­дъл­жа­ва още  ня­кол­ко дни (2 до 3 и се пре­ми­на­ва към зах­ран­ва­не. Важ­но е през вре­ме на  ле­чеб­но­то гла­ду­ва­не да се пра­вят сут­рин и ве­чер клиз­ми, до­ка­то  де­фе­ка­ци­я­та стане 2 пъ­ти на ден.
 
НАЙ-СИЛ­НО ДЕЙС­Т­ВА ГРОЗ­ДО­ВА­ТА ЗА­ХАР

Раз­лич­ни­те  въг­ле­хид­ра­ти  по­ви­ша­ват кръв­на­та за­хар в раз­лич­на сте­пен.

Та­зи сте­пен за­ви­си  от на­ли­чи­е­то на ба­лас­т­ни ве­щес­т­ва и маз­ни­ни в про­дук­та, как­то и от са­ма­та  пре­ра­бот­ка на хра­на­та.

Кол­ко­то ба­лас­т­ни­те ве­щес­т­ва и маз­ни­ни­те са по­ве­че, тол­ко­ва по-мал­ко се по­ви­ша­ва кръв­на­та за­хар.

Ето за­що зе­лен­чу­ци­те, ва­ри­ва­та, яд­ки­те, ки­се­ло­то мля­ко са най-под­хо­дя­щи за кон­су­ми­ра­не от ди­а­бе­ти­ци.

Кол­ко­то един про­дукт е по-мал­ко пре­ра­бо­тен, тол­ко­ва по-мал­ко по­ви­ша­ва кръв­на­та за­хар и действа по-малко неблагоприятно на организма.

ОТ­НО­СИ­ТЕЛ­НО ДЕЙС­Т­ВИЕ ВЪР­ХУ КРЪВ­НА­ТА ЗА­ХАР ВЪГ­ЛЕ­ХИД­РАТ


Гроз­до­ва за­хар
(глю­ко­за)  100%

До­ма­кин­с­ка за­хар
(за­ха­ро­за)  62%

Фрук­то­ва за­хар
(фрук­то­за)  21%

Бял хляб  73%

Пъл­но­зър­нест хляб  42%

Ориз  53%

Ма­ка­ро­ни и кар­то­фи  50%

Пор­то­ка­ли  53%

Ба­на­ни  48%

Гроз­де  45%

Ябъл­ки и кру­ши  35%

Мор­ко­ви  32%

Зе­лен грах  23%

Пряс­но мля­ко  35%


Все­ки чо­век  ре­а­ги­ра раз­лич­но  на въг­ле­хид­ра­ти­те. Точ­но пред­с­каз­ва­не на дейс­т­ви­е­то на хра­ни­тел­ния про­дукт вър­ху кръв­на­та за­хар не мо­же да се  нап­ра­ви, за­то­ва все­ки тряб­ва да  го нап­ра­ви сам за се­бе си, ка­то го из­п­роб­ва.
 
ТРИ ГРУ­ПИ БИЛ­КИ ПОМАГАТ ПРИ ПОВИШЕНА КРЪВНА ЗАХАР

Бил­ко­ле­че­ни­е­то е ос­но­вен мо­мент в  ком­п­лек­с­но­то  при­ро­до­ле­че­ние на  ди­а­бе­та. Рас­те­ни­я­та, ко­и­то по­ма­гат, се  раз­де­лят на три гру­пи:

Бил­ки, въз­с­та­но­вя­ва­щи клет­ки­те на пан­к­ре­а­са.

Бил­ки, сни­жа­ва­щи кръв­на­та за­хар (с ин­су­ли­но­по­доб­но  дейс­т­вие).

Бил­ки, пов­ли­я­ва­щи об­мя­на­та на ве­щес­т­ва­та, при ко­е­то се  по­ни­жа­ва и кръв­на­та за­хар.

Коментари