Храната е най-доброто лекарство

Приготвянето на месото не трябва да става при много висока температура и при силна концентрация на дим

Храната е най-доброто лекарство
Хра­на­та в го­ля­ма сте­пен запазва ка­чес­т­ва­та си, ко­га­то се пе­че, за­ду­ша­ва или ва­ри. Мно­го от цен­ни­те със­тав­ки оба­че се гу­бят при неп­ра­вил­но раз­м­ра­зя­ва­не. Прин­ци­път при зе­лен­чу­ци­те нап­ри­мер е нап­ра­во да се сло­жат във вря­ща­та во­да. При ме­со­то и ри­ба­та оба­че раз­м­ра­зя­ва­не­то тряб­ва да ста­ва бав­но. Гру­ба греш­ка е да сло­жи­те ле­де­но­то пар­че във во­да, за­що­то се гу­бят ми­не­ра­ли­те и ви­та­ми­ни­те, ко­и­то са во­до­раз­т­во­ри­ми. Ос­нов­ни­ят прин­цип е месото за утрешното ядене да се из­ва­ди от фризера още ве­чер­та.

Тряб­ва да се знае, че при­гот­вя­не­то на хра­на­та е от осо­бе­на важ­ност за ор­га­низ­ма и от то­ва за­ви­си да­ли чо­век ще из­в­ле­че най-по­лез­но­то за се­бе си. Нап­ри­мер доб­ре е пло­до­ве­те и зе­лен­чу­ци­те ви­на­ги да се при­е­мат в су­ро­во със­то­я­ние, ко­га­то има та­ка­ва въз­мож­ност. Те са осо­бе­но по­лез­ни, тъй ка­то съ­дър­жат най-важ­ни­те ви­та­ми­ни и ми­не­ра­ли за чо­веш­кия ор­га­ни­зъм. Все­ки ден чо­век тряб­ва да при­е­ма по 300-400 гра­ма пло­до­ве и зе­лен­чу­ци.

Не тряб­ва оба­че да се пре­неб­рег­ва и жи­во­тин­с­ка­та хра­на, тъй ка­то тя дос­та­вя пъл­но­цен­ни­я бел­тък, кой­то из­г­раж­да всич­ки клет­ки в ор­га­низ­ма, ан­ти­те­ла­та, свър­за­ни с имун­на­та за­щи­та, и всич­ки ен­зи­ми и хор­мо­ни. Не на пос­лед­но мя­сто по важ­ност, са зър­не­ни­те хра­ни, яд­ки­те и ва­ри­ва­та. Те съ­що имат не­за­ме­ни­ми със­тав­ки, но от дру­га стра­на, с тях се вна­сят мно­го ка­ло­рии в ор­га­низ­ма.
  
През пос­лед­ни­те го­ди­ни в Бъл­га­рия бар­бе­кю­то  е из­к­лю­чи­тел­но вкус­но и мо­дер­но яс­тие, но е же­ла­тел­но то да се пра­ви от майс­тор, кой­то знае как да кон­т­ро­ли­ра топ­ли­на­та при при­гот­вя­не­то му. Та­ко­ва пир­шес­т­во оба­че се пре­по­ръч­ва не по-чес­то от вед­нъж сед­мич­но. Ме­со­то нап­ри­мер ста­ва вред­но, ако при пе­че­не­то се пок­рие със саж­ди, тъй ка­то в ди­ма от въг­ли­ща­та има кан­це­ро­ге­ни. При спаз­ва­не на тех­но­ло­ги­я­та оба­че рис­ко­ве не съ­щес­т­ву­ват. Има “оме­ко­те­ни” на­чини, при ко­и­то про­це­сът е по-ба­вен и про­ти­ча при по-нис­ка тем­пе­ра­ту­ра, а така и хра­на­та ста­ва по-без­в­ред­на. Не тряб­ва да се до­пус­ка при­гот­вя­не­то на мръв­ка при мно­го ви­со­ка тем­пе­ра­ту­ра и при сил­на кон­цен­т­ра­ция на дим.
 
Богатата трапеза невинаги трупа килограми

Мо­же, ако се хра­ним ра­зум­но. На пър­во мяс­то, тряб­ва да се спаз­ва из­вес­т­на мяр­ка - да се хап­не от всич­ко, но уме­ре­но. Ко­га­то на тра­пе­за­та ни има изо­би­лие от ме­са, ор­дьов­ри, кол­ба­си, са­ла­ти със сос, тур­шии и яд­ки, мо­жем да из­бег­нем проб­ле­ми­те, ако в гот­ве­не­то не из­пол­з­ва­ме жи­во­тин­с­ки­те маз­ни­ни.

Тър­жес­т­ве­на, бо­га­та тра­пе­за мо­же да се нап­ра­ви и с най-ди­е­тич­ни­те блю­да. Не би­ва оба­че да се пре­до­зи­рат сол­та и за­хар­та, ко­и­то ос­вен но­си­те­ли на вку­са са но­си­те­ли и на дос­та бо­лес­ти.

Мо­дер­на­та фи­ло­со­фия на хра­не­не е да се пра­вят па­у­зи, за да се да­де въз­мож­ност на ор­га­низ­ма да се спра­вя пос­те­пен­но.

Нап­ри­мер при ед­на “теж­ка” и очак­ва­но дъл­га ве­че­ря ди­е­то­ло­зи­те пре­по­ръч­ват да се за­поч­не с ча­ша ком­пот или с чай с ли­мон и мед, то­ва е един вид под­го­тов­ка на хра­нос­ми­ла­тел­ни­те ор­га­ни да “пос­рещ­нат” яс­ти­я­та. Ма­йо­не­за­та при някои от ор­дьо­врите нап­ри­мер мо­же нап­ра­во да се за­ме­ни с из­це­де­но кисело мля­ко с нис­ка мас­ле­ност. То мо­же да се ов­ку­си спо­ред въ­об­ра­же­ни­е­то на до­ма­ки­ня­та - с гор­чи­ца, с че­сън или с дру­ги под­прав­ки. Важ­но­то е в не­го да има мно­го зе­ленч­у­ци, мо­же до­ри да се нап­ра­ви един вид зе­лен­чу­ко­ва тор­та.

Смес­ва­не­то на мно­го зе­лен­чу­ци не е рис­ко­вано за сто­ма­ха, тъй ка­то те съ­дър­жат мал­ко ка­ло­рии. Бо­бът и ле­ща­та нап­ри­мер са по-ка­ло­рич­ни, от­кол­ко­то дру­ги­те зе­лен­чу­ци. То­ва ва­жи и за ки­се­ло­то мля­ко и за из­ва­ра­та, ко­и­то не­из­мен­но при­със­т­ват в ор­дьов­ри­те. Та­ка че ком­би­на­ци­я­та от мно­го зе­лен­чу­ци е нис­ко­ка­ло­рий­на и не зат­руд­ня­ва хра­нос­ми­ла­не­то. Сто­ма­хът ще усе­ти за­си­ща­не, за­що­то зе­лен­чу­ци­те са обем­ни.

Кол­ко­то до след­ва­що­то яс­тие на тра­пе­за­та - ме­со­то, доб­ре е то да не се ос­та­вя ця­ло на ма­са­та, а да се на­ряз­ва на тън­ки фи­ле­та и да се сер­ви­ра в пла­то - при ви­да на раз­с­т­ла­но­то ме­со око­то се на­си­ща и апе­ти­тът на­ма­лява (ин­те­рес­но­то свойс­т­во на зри­тел­ния ни ана­ли­за­тор, кой­то съ­що “гла­ду­ва” и се “за­си­ща”). Доб­ре е след ос­нов­но­то яде­не да се нап­ра­ви 1-2 ча­са па­у­за.
 
 
Тол­ко­ва ли са вред­ни под­п­рав­ки­те за ор­га­низ­ма, как­то пос­то­я­нно се тръ­би? 

За­ви­си за кои под­п­рав­ки ста­ва ду­ма и как­во е със­то­я­ни­е­то на сто­ма­ха ви. Ди­е­то­ло­зи­те съ­вет­ват да не се пре­ка­ля­ва с “по-аг­ре­сив­ни­те” под­п­рав­ки. И то­ва в най-го­ля­ма сте­пен ва­жи за хо­ра­та с бо­лес­ти на хра­нос­ми­ла­тел­на­та сис­те­ма и на чер­ния дроб. Чо­век тряб­ва да е на­пъл­но здрав, за да си поз­во­ля­ва пи­кан­т­ни яс­тия ка­то мек­си­кан­с­ка кух­ня, например. По­ве­че­то под­п­рав­ки по­ра­ди сил­ни­те си със­тав­ки ата­ку­ват сто­ма­ха, два­на­де­се­топ­ръс­т­ни­ка и пан­к­ре­а­са, кой­то про­из­веж­да ен­зи­ми­те за раз­г­раж­да­не на хра­на­та.

Ком­би­на­ци­я­та нап­ри­мер от лю­то, ки­се­ло и со­ле­но е из­к­лю­чи­тел­но вред­на и за сто­ма­ха, и за сър­це­то. Най-по­пу­ляр­ни­те под­п­рав­ки у нас - чер­ни­ят и зе­ле­ни­ят пи­пер - е по-доб­ре да се упот­ре­бя­ват на зър­на, тъй ка­то смле­ни са по-драз­не­щи за сто­маш­на­та ли­га­ви­ца.  Мно­го вред­на за ор­га­низ­ма мо­же да се ока­же и сол­та - раз­би­ра се, в за­ви­си­мост от при­е­ти­те ко­ли­чес­т­ва. Ко­га­то съ­дър­жа­ни­е­то на сол е по­ви­ше­но, нап­ри­мер в тур­ши­и­те, се на­ру­ша­ва ба­лан­сът нат­рий - ка­лий в ор­га­низ­ма. Ка­ли­ят се на­ба­вя пре­дим­но с прес­ни­те пло­до­ве, с ня­кои зелен­чу­ци и с пряс­но­то мля­ко. Ко­га­то нат­ри­ят пре­об­ла­ва­да в ор­га­низ­ма, кръв­но­то на­ля­га­не се по­ви­ша­ва. През ля­то­то ка­ли­ят е в по-го­ле­ми ко­ли­чес­т­ва и хи­пер­то­нич­ни­те кри­зи са мно­го по-ред­ки.

ВНИМАНИЕ!

Че­съ­нът и лу­кът са сред най-по­лез­ни­те зе­лен­чу­ци и е пре­по­ръ­чи­тел­но да се ядат су­ро­ви, ако ня­ма­те проб­ле­ми със сто­ма­ха. Те по­ма­гат за ук­реп­ва­не на имун­на­та за­щи­та, имат ан­ти­бак­те­ри­ал­но и ан­ти­ток­сич­но дейс­т­вие. Ако кро­ми­дът се на­ре­же и прес­тои 15-20 ми­ну­ти, част от ви­та­мин­ни­те със­тав­ки в не­го се раз­ру­ша­ват. Кон­так­тът с кис­ло­ро­да раз­г­раж­да го­ля­ма част от ви­та­мин С, ко­е­то всъщ­ност ва­жи поч­ти за всич­ки зе­лен­чу­ци. За­то­ва е доб­ре са­ла­ти­те да се кон­су­ми­рат вед­на­га, след ка­то се при­гот­вят. Осо­бе­но по­лез­ни са маг­да­но­зът и ко­пъ­рът, ко­и­то мо­гат да се из­пол­з­ват през ця­ла­та го­ди­на. Те ня­мат драз­нещ ефект, а съ­дър­жат мно­го ви­та­мин С.
  
Коя е най-доб­ра­та раз­то­вар­ва­ща ди­е­та след обил­но пре­яж­да­не?

На след­ва­щия ден след пре­яж­да­не­то е доб­ре да се хап­нат за­ду­ше­ни зе­лен­чу­ци или зе­лен­чу­ко­ва су­па, да се пие мно­го чай или пряс­но из­це­де­ни зе­лен­чу­ко­ви и пло­до­ви со­ко­ве. Цел­та е под­ки­се­ле­на­та от теж­ка­та тра­пе­за сре­да на ор­га­низ­ма да се ал­ка­ли­зира и да се ак­ти­ви­ра от­де­ли­тел­на­та сис­те­ма. Пре­по­ръ­чи­тел­но е да се при­е­мат мно­го теч­нос­ти. По-доб­ре е да се пие по­ве­че во­да или сту­ден чай, от­кол­ко­то га­зи­ра­ни­те на­пит­ки, ко­и­то са бо­га­ти на под­с­ла­ди­те­ли, а въг­ле­род­ни­ят дву­о­кис от га­зи­ров­ка­та по­ни­жа­ва ус­во­я­емост­та на хра­на­та. При бо­га­ти и теж­ки тра­пе­зи се на­то­вар­ва ос­нов­но чер­ни­ят дроб - с маз­ни­ни­те и с ал­ко­хо­ла. Мо­же и да го под­по­мог­нем с пре­чис­т­ва­що сред­с­т­во на след­ва­щия ден: смес­ва­ме по ед­на су­пе­на лъ­жи­ца зех­тин и мед, до­ба­вя се со­кът от един-два ли­мо­на и се раз­бър­к­ва. При­е­ма се на глад­но с бил­ков чай.

Ако не мо­жем да се ли­шим от де­ли­ка­те­си­те ка­то пу­ше­ни ме­са, си­ни си­ре­на и др., то не­ка по­не те да се ядат уме­ре­но и, как­то се каз­ва, “с тър­жес­т­вен дух”. Те прив­на­сят тър­жес­т­ве­ност с пи­кан­т­ния си вкус и аро­мат. Не би­ва из­ця­ло да ги от­ри­ча­ме, ос­вен то­ва днес опуш­ва­не­то е усъ­вър­шен­с­т­ва­но и вна­ся по-мал­ко вред­ни суб­с­тан­ции. Си­ни­те си­ре­на тряб­ва да се на­ряз­ват на мно­го тън­ки фи­лий­ки. За­пом­не­те, че е доб­ре чо­век да опи­та от всич­ко, но уме­ре­но и не е ло­шо след “теж­ки соф­ри” да има и по мал­ко пре­чис­т­ва­не, как­то ви по­со­чих­ме в гор­ни­те ре­до­ве.

ВНИ­МА­НИЕ!

Пре­яж­дане­то и теж­ка­та ди­е­та са два­та про­ти­во­по­лож­ни мо­де­ла на хра­не­не. Ня­кои хо­ра сти­гат до край­нос­ти и в два­та ва­ри­ан­та, които мо­гат да ста­нат трай­ни на­ви­ци и да пре­ми­нат в пси­хи­ат­рич­ни за­бо­ля­ва­ния. За­то­ва не пре­ка­ля­вайте ни­то с хра­на­та, ни­то с ди­е­ти­те.   
  
Ка­къв хра­ни­те­лен ре­жим тряб­ва да се спаз­ва при на­ли­чи­е­то на ди­а­бет от 2 тип?                 

На пър­во мяс­то, сол­та тряб­ва да се ог­ра­ни­чи до не по­ве­че от 6 гра­ма на ден. Стра­да­щи­те от то­ва за­бо­ля­ва­не тряб­ва да се от­ка­жат от мас­ла, ма­йо­не­зи, сме­та­на, маз­ни си­ре­на и каш­ка­ва­ли, тлъс­ти ме­са и кол­ба­си. Мо­гат да кон­су­ми­рат уме­ре­но пи­леш­ко и те­леш­ко ме­со, ри­ба, ове­се­ни яд­ки, ва­ри­ва, нис­ко­ка­ло­рич­ни тес­те­ни про­из­ве­де­ния. Хля­бът тряб­ва да е ръ­жен, ръ­же­но-пше­ни­чен, пъл­но­зър­нест и да не над­х­вър­ля 250 гра­ма днев­но. Ед­на фи­лий­ка мо­же нап­ри­мер да се за­ме­ни с един-два кар­то­фа, но те не тряб­ва да са пър­же­ни.

Пре­по­ръ­чи­тел­но е  все­ки ден да се при­е­мат зе­лен­чу­ци. За прес­ни­те пло­до­ве ня­ма ог­ра­ни­че­ния, ос­вен за гроз­де­то, ба­на­ни­те и смо­ки­ни­те. Фрук­то­за­та (пло­до­ва­та за­хар) по­ви­ша­ва съв­сем мал­ко ни­во­то на за­хар в кръв­та и не изис­к­ва ин­су­лин. Ка­те­го­рич­но се заб­ра­ня­ват оба­че подс­ла­де­ни­те със за­хар на­пит­ки, ал­ко­хо­лът се ог­ра­ни­ча­ва до ед­на мал­ка би­ра или ча­ша су­хо ви­но.

Упот­ре­ба­та на кон­цен­т­ри­ран ал­ко­хол на глад­но мо­же да пре­диз­ви­ка хи­пог­ли­ке­мия (по­ни­жа­ва­не на стой­нос­ти­те на кръв­на­та за­хар под нор­ма­та). Хра­на­та тряб­ва да се разпреде­ля на 3-4 при­е­ма, на ин­тер­ва­ли до 4 ча­са.
Ве­че­ря­та да бъ­де по­не 3 ча­са пре­ди сън. Доб­ре е пре­­ди ля­га­не да се изяж­да по ед­на ябъл­ка или пор­то­кал, те пред­паз­ват от нощ­ни хи­пог­ли­ке­мии. 

Пра­вил­но­то ди­е­то­ле­че­ние на­ма­ля­ва ин­су­ли­но­ви­те нуж­ди, по­доб­ря­ва об­мя­на­та и пред­паз­ва от ус­лож­не­ния. То мо­же да нор­ма­ли­зи­ра кръв­на­та за­хар, а в поч­ти ед­на шес­та от слу­ча­и­те ле­кар­с­т­ва­та ста­ват не­нуж­ни. В ос­та­на­ли­те слу­чаи ле­кар­с­т­ве­ни­те до­зи се на­ма­ля­ват, ко­е­то улес­ня­ва под­дър­жа­не­то на нор­мал­но тег­ло, на нор­ма­лен на­чин на жи­вот и пред­паз­ва­ от по-къс­ни ус­лож­не­ния.

Коментари