Изменението на кръвоносните съдове не е доживотна присъда

Мо­же ли да се нап­ра­ви не­що сре­щу скле­ро­зи­ра­не­то на кръ­во­нос­ни­те ни съ­до­ве? За­що по тях се от­ла­га хо­лес­те­рол?

В елас­тич­ни­те, не­ув­ре­де­ни от ате­рос­к­ле­ро­за­та съ­до­ве кръв­та цир­ку­ли­ра сво­бод­но, под­х­ран­ва ор­га­ни­те и не об­ра­зу­ва кръв­ни съ­си­ре­ци. Ма­кар че в на­ше вре­ме ате­рос­к­ле­ро­за­та е при­чи­на да пре­къс­не жи­во­та на поч­ти по­ло­ви­на­та ев­ро­пей­ци и аме­ри­кан­ци, не трябва да заб­ра­вя­ме, че в кръ­во­нос­ни­те ни съ­до­ве цир­ку­ли­ра дос­та­тъч­но кръв, за да съх­ра­ним из­ця­ло бод­рия си дух, мла­деж­кия вид на ко­жа­та си и си­ла­та на мус­ку­ли­те си.

Не трябва да заб­ра­вя­ме, че ате­рос­к­ле­ро­за­та е бо­лест, ко­я­то под­ле­жи на про­фи­лак­ти­ка. То­ва за­бо­ля­ва­не (втвър­дя­ва­не на ар­те­ри­ал­ни­те сте­ни) се при­чи­ня­ва от пла­ко­вид­ни от­ла­га­ния по сте­ни­те на кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве, тран­с­пор­ти­ра­щи кръв­та към те­лес­ни­те тъ­ка­ни. Те­зи пла­ко­вид­ни от­ла­га­ния са със­та­ве­ни пре­дим­но от хо­лес­те­рол. Той е ве­щес­т­во, съ­дър­жа­що се в хра­ни­тел­ни­те про­дук­ти, но съ­що та­ка се по­лу­ча­ва и при пре­ра­бот­ването в ор­га­низ­ма на пос­тъп­ва­щи­те с хра­на­та маз­ни­ни.

ВНИ­МА­НИЕ!

Скле­ро­зи­ра­не­то на кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве пре­пят­с­т­ва сво­бод­но­то про­ти­ча­не на кръв­та през тях, а на ня­кои мес­та до­тол­ко­ва, че е въз­мож­но об­ра­зу­ва­не­то на кръв­ни съ­си­ре­ци (тром­би). От­с­лаб­ва­не­то на кръв­ния по­ток на­ри­ча­ме “ста­ре­е­не”, но при­чи­на­та за то­ва яв­ле­ние не е във въз­раст­та.

Ате­рос­к­ле­ро­за­та не е до­жи­вот­на при­съ­да, а бо­лест, чи­е­то раз­ви­тие съв­ре­мен­на­та ме­ди­ци­на е в със­то­я­ние да спре, а съ­що та­ка да ле­ку­ва до­ри в нап­ред­нал ста­дий.

Ко­га­то тъ­кан­ни­те теч­нос­ти се прос­мук­ват на­вън през сте­ни­те на кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве, за да под­х­ран­ват окол­ни­те тъ­ка­ни, ня­кои от те­зи про­те­и­но­ви “лод­чи­ци” за­леп­ват по сте­ни­те, тъй ка­то са дос­та­тъч­но мал­ки, за да пре­ми­нат през вът­реш­на­та об­вив­ка на ар­те­ри­и­те, но пре­ка­ле­но го­ле­ми, за да пре­о­до­ле­ят и вън­ш­на­та сте­на на кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве.

В край­на смет­ка хи­ми­чес­ки­те про­це­си раз­ру­ша­ват про­те­и­но­ви­те “лод­чи­ци” и те ос­та­вят то­ва­ра си - хо­лес­те­ро­ла - от вът­реш­на­та стра­на на ар­те­ри­ал­на­та сте­на.
Из­ме­не­ни­я­та в кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве и уде­бе­ля­ва­не­то им по­ра­ди на­ли­чи­е­то на хо­лес­те­рол зат­руд­ня­ват още по­ве­че пре­ми­на­ва­не­то на про­те­и­ни­те, ко­е­то во­ди до “из­х­вър­ля­не­то на бре­га” на все по­ве­че мо­ле­ку­ли. Как­то го­ле­ми­ят ав­то­бус пре­диз­вик­ва зад­ръс­т­ва­не при на­то­ва­ре­но дви­же­ние, та­ка и те­зи от­ло­же­ни по сте­ни­те на ар­те­ри­и­те ве­щес­т­ва пре­пят­с­т­ват нор­мал­но­то дви­же­ние, нор­мал­но­то про­ти­ча­не на кръв­та през кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве.
 
НЕВЕРОЯТНО, НО ФАКТ!

Раз­п­рос­т­ра­не­но е мне­ни­е­то, че ате­рос­к­ле­ро­за­та е бо­лест на въз­рас­т­ни­те хо­ра. Но през пос­лед­ни­те го­ди­ни спе­ци­а­лис­ти­те в об­ласт­та на съ­до­ви­те за­бо­ля­ва­ния стиг­на­ха до зак­лю­че­ни­е­то, че за­бо­ля­ва­не­то на съ­до­ве­те за­поч­ва ед­ва ли не със са­мо­то раж­да­не и с го­ди­ни­те са­мо прог­ре­си­ра.

Ин­те­рес­но из­с­лед­ва­не са нап­ра­ви­ли ку­бин­ски ме­ди­ци. Те про­у­чи­ли със­то­я­ни­е­то на ар­те­ри­и­те у хо­ра на въз­раст от 5 до 35 го­ди­ни от 18 стра­ни на всич­ки кон­ти­нен­ти. В ре­зул­тат на из­с­лед­ва­ни­я­та те стиг­на­ли до из­во­да, че пър­ви­те приз­на­ци на за­бо­ля­ва­не­то се по­я­вя­ват още на пе­та­та го­ди­на от раж­да­не­то, не­за­ви­си­мо от по­ла, от на­чи­на на жи­вот или от на­ци­о­нал­на­та кух­ня.
 

---

 
По ка­къв на­чин мо­же да се пре­дот­в­ра­ти или за­ба­ви раз­ви­ти­е­то на ате­рос­к­ле­ро­за­та?

Ар­те­ри­и­те мо­гат да бъ­дат ща­де­ни, без да се на­ла­га да се от­каз­ва­те от всич­ки ра­дос­ти на хра­не­не­то. За цел­та:

ПЪР­ВО: Тряб­ва да се на­ма­ли ко­ли­чес­т­во­то на при­е­ма­ни­те с ме­со­то вред­ни маз­ни­ни.

Два пъ­ти сед­мич­но тряб­ва да се кон­су­ми­рат “пос­т­ни” ме­са - те­леш­ко, пи­леш­ко, а та­ка съ­що и ри­ба. От всич­ки ме­са, вклю­чи­тел­но и от “пос­т­ни­те”, тряб­ва да се от­с­т­ра­ня­ват из­ця­ло ви­ди­ми­те тлъс­ти­ни. Не яж­те маз­ни хра­ни ка­то нап­ри­мер сла­ни­на, пър­же­но в мас ме­со. При пър­же­не­то ме­со­то по­е­ма мно­го го­ля­мо ко­ли­чес­т­во маз­ни­на, и то над съ­дър­жа­ща­та се в не­го са­мо­то.

ВТО­РО: За гот­ве­не или за пър­же­не из­пол­з­вай­те са­мо рас­ти­тел­но олио и ни­ко­га мас или дру­га жи­во­тин­с­ка маз­ни­на.
Го­ля­ма част от из­пол­з­ва­на­та за гот­ве­не или за пър­же­не мас по­па­да с хра­на­та в ор­га­низ­ма ни. Ек­с­пе­ри­мен­ти­те по­каз­ват, че рас­ти­тел­ни­те мас­ла не са­мо са без­в­ред­ни, що се от­на­ся до съ­до­ви­те за­бо­ля­ва­ния, но имат и спо­соб­ност­та да не­ут­ра­ли­зи­рат въз­дейс­т­ви­я­та на маз­ни­ни­те от жи­во­тин­с­ки про­из­ход.

ТРЕ­ТО: За­паз­ва­не на пъл­на­та енер­гий­на стой­ност на хра­ни­тел­ни­те про­дук­ти.
 

---

“ЛОШИТЕ” МАЗНИНИ ПРИЧИНЯВАТ БОЛЕСТИ
 
Кон­су­ми­ра­ни­те над не­об­хо­ди­мо­то ко­ли­чес­т­во маз­ни­ни се от­ла­гат (нат­руп­ват) в ор­га­низ­ма. За­то­ва тех­ни­ят дял в днев­но­то ме­ню тряб­ва да се све­де по­не до 25 на сто. Днес то­зи дял е меж­ду 35 и 40 на сто.

Ос­вен то­ва по­ве­че­то от маз­ни­ни­те при­със­т­ват в хра­не­не­то ни в не­же­ла­на фор­ма. Те са от жи­во­тин­с­ки про­из­ход или в твър­до със­то­я­ние.
Кон­су­ма­ци­я­та на хра­ни без маз­ни­ни не пред­с­тав­ля­ва ни­как­ва зап­ла­ха за ар­те­ри­и­те. Та­ки­ва хра­ни са пло­до­ве­те и зе­лен­чу­ци­те.
Тряб­ва да си из­ра­бо­тим та­къв хра­ни­те­лен ре­жим, при кой­то от ме­ню­то да бъ­дат из­к­лю­че­ни “ло­ши­те” маз­ни­ни и те­лес­но­то тег­ло да се за­па­зи в нор­мал­ни­те гра­ни­ци.
 

---

ХЕПАРИНЪТ ПРОМЕНЯ СТРУКТУРАТА НА ХОЛЕСТЕРОЛА
 
Ка­къв е ме­ха­низ­мът на ате­рос­к­ле­ро­за­та? Има ли ве­щес­т­ва, ко­и­то да нап­ра­вят хо­лес­те­ро­ла раз­т­во­рим и по то­зи на­чин той да не зад­ръс­т­ва ар­те­ри­и­те?

Го­ле­ми уси­лия са със­ре­до­то­че­ни в про­уч­ва­не­то на раз­лич­ни ас­пек­ти на то­ва за­бо­ля­ва­не. От­к­ри­ти са ве­щес­т­ва, ко­и­то са спо­соб­ни да про­ка­рат хо­лес­те­ро­ла през сте­ни­те на кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве, но за не­щас­тие в не­об­хо­ди­мо­то за цел­та ко­ли­чес­т­во те­зи ве­щес­т­ва се оказ­ват ве­че от­ро­ва. Про­дъл­жа­ва ин­тен­зив­но да се про­уч­ва по­ве­де­ни­е­то им.

Уче­ни­те до­се­га са ус­пе­ли да от­к­ри­ят мно­жес­т­во ве­щес­т­ва, ко­и­то в зна­чи­тел­на сте­пен про­ме­нят фор­ма­та и струк­ту­ра­та на хо­лес­те­ри­но­ви­те “лод­чи­ци”. Ед­но от те­зи ве­щес­т­ва е хе­па­ри­нът. Но за съжаление той дейс­т­ва про­ти­во­съ­сир­ва­що и мо­же да при­чи­ни до­ри опас­на за жи­во­та хе­мо­ра­гич­на ди­а­те­за (по­ви­ше­на склон­ност към кръ­во­те­че­ния), ако до­зи­ров­ка­та не бъ­де съв­сем точ­но пре­ме­ре­на.

Дру­го ве­щес­т­во, помагащо за про­кар­ва­не­то на хо­лес­те­ро­ла през ар­те­ри­ал­ни­те сте­ни, се про­из­веж­да от са­мия ни ор­га­ни­зъм и би мог­ло да се при­ла­га без ни­как­ви рис­ко­ве, но засе­га все още не е раз­ра­бо­тен ме­тод за про­миш­ле­но­то му до­би­ва­не. На­у­ка­та про­дъл­жа­ва да тър­си и мо­же би в ско­ро вре­ме но­ви­те є пос­ти­же­ния ще удъл­жат жи­во­та на хо­ра­та. А до­ка­то очак­ва­ме от­к­ри­ва­не­то на те­зи но­ви ле­кар­с­т­ва, не ни ос­та­ва ни­що дру­го ос­вен да се опи­та­ме да из­г­ра­дим по-пра­ви­лен ре­жим на хра­не­не и на­чин на жи­вот.