Мазнините са ни нужни, за да живеем

Организмът ни не функционира правилно без тях

Мазнините са ни нужни, за да живеем
Основната причина за трупането на килограми е в главата ни! Това твърди д-р Андрей Метелский - педиатър, детски психотерапевт, сексолог. И допълва: “Остап Бендер е бил абсолютно прав, когато е казал: “Не издигайте в култ яденето”. Днес в нашия свят съществуват милиони диети, методики и технологии за отслабване. Много хора напълно сериозно и детайлно, до последната калория “изчисляват” своите порции. Главите им са ангажирани само с това - кога, колко и как да ядат. Ето какво казва той още по повод наднорменото тегло и затлъстяването и по-скоро - причините, водещи до този често пъти порочен кръг: не ям - отслабвам, после пак трупам килограми и т.н.

“Хората ги мързи да “помислят и осъзнаят проблема, с който са се сблъскали. В днешно време с всички сили и във всякакви посоки се води борба с наднорменото тегло и затлъстяването, но тя е неравна и губещи са хората“, смята експертът. - Защото се борят не с когото и не както трябва. Ако осъзнаят този факт, тогава тази борба ще бъде излишна. Защо? Ще опитам да обясня ясно, достъпно и категорично. Знаете ли защо диетите са така популярни? Защото хората сами не желаят да предприемат нищо. По-лесно им е да се обърнат към някой “авторитет”, който да ги хване за ръчичка и да ги поведе към “щастливото бъдеще”. А претендентите за ролята на такива “авторитети” вече са милиони - избирай, когото искаш, важното е да си платиш. Нашето тяло е така устроено, че има постоянна необходимост от определен набор белтъчини, мазнини, въглехидрати, минерали и витамини. Когато реши да премине на някаква диета, човек например се ограничава от употребата на мазнини. 

Пие обезмаслено мляко и айрян, 

яде само определени продукти и т.н. Но организмът, на когото мазнините са нужни, за да може да функционира правилно (извинете ме, така го е измислила природата и няма как да бъде излъган), изпада в паника. В крайна сметка се стреми, старае се да си достави мазнини откъдето и да е, и да ги “скрие” за запас. Това, разбира се, е много обща, но напълно работеща схема. Точно по същия начин е и с останалите елементи: веднага щом нещо не достига, има дефицит от него, организмът, независимо от нашата воля, се старае да го натрупа в излишък, защото го чакат “гладни” времена. Резултатите от всяка диета в крайна сметка се свеждат до едно и също: рано или късно се отказваме от нея и съвсем скоро получаваме съвършено обратен резултат. Вероятно ще ми възразят много хора, като посочат примери за това, че след диетата хората стават стройни и привлекателни. И по-нататък се чувстват прекрасно, като освен всичко друго не се ограничават в храненето. Да, такива случаи действително съществуват, но вие вероятно не разбирате дълбоката, истинската причина за този успех. Тези хора са станали здрави и стройни не защото са пробвали някаква диета, а защото най-накрая са обърнали внимание на самите себе си. Започнали са да обичат себе си.“  



Най-често корените на проблемите се крият в детството

   Ако съумеем да решим скрития психологичен проблем, ще позволим на подсъзнанието да даде следния сигнал на организма: сложната ситуация е разрешена, вече не е нужно “да се тъпчем”, за да се справим. И така отслабваме, без всякакви усилия. Спектърът на нашите проблеми е много широк и често тези проблеми не се виждат, не са очевидни. Това може да е страх от близки контакти например, при които организмът метафорично “разширява” своето присъствие в света. И по този начин защитава своето мъничко, свито вътрешно “аз”. Други хора напълняват от неувереност и ниско самочувствие, стараейки се да станат по-големи, по-едри и внушителни. Причини колкото искаш. Важното е да ги осъзнаем и разберем. 

Детето по природа си знае колко и кога му се яде. Ако е психически здраво и се храни така, както му подсказва подсъзнанието, никога няма да затлъстее. През 90-те години в Минск педиатри провели експеримент с две групи деца. На едната давали храна в точно определено време, с подбрани ястия. На другата група предоставили шведска маса - вземай и яж каквото искаш. Оказало се, че децата, които са се хранили в свободен режим, са получили всички необходими ингредиенти с храната, за да функционира нормално организмът им. И то с удивителна точност. 

Поначало яденето за човека е просто гориво, необходимо за поддържане процеса на живот. Ние обаче всеки ден внушаваме на детето колко е значимо храненето и, разбира се, рано или късно то започва да вярва в това. Ние и досега сме изпълнени с комплекси от гладните години в миналото: хлябът не трябва да се изхвърля, супата да се изяде до последната капка... И нашето дете тъпче насила съвършено ненужни за организма му калории.

Ние прехранваме, пренасищаме децата си, компенсирайки своите грешки и несполуки във възпитанието. Ние с упоритостта на маниаци се стараем да храним децата си по режим. И в края на краищата те свикват с това, но им пречи все повече и повече да усетят, да чуят 



сигналите на собственото си тяло 

С една дума, това отдавна е казано: белтъчините, изядени без апетит, няма да се разтворят до аминокиселини. Организ­мът ще ги възприеме като нещо чуждо и ще ги изкара от себе си по естествен начин. Повтарям: трябва да ядем когато ни се иска и колкото ни се иска. Единственият нюанс, който не ни позволява да живеем комфортно  в тази парадигма, се крие в думичката “иска ми се”. Ние трябва ясно да разберем и осъзнаем, че на нас действително ни се иска да ядем, а не например да получим одобрение, любов, да решим проблемите си на работа и т.н. Световният стремеж за борба с наднорменото тегло с помощта на диетите и средствата за отслабване говори само за едно: човечеството все повече изпада в състояние на детските си години и не желае да отговаря за постъпките си, за тялото си и за живота си въобще. 

“Аз съм убеден, че проблемът с наднорменото тегло, както и много други “проблеми” на съвременното човечество, е създаден изкуствено. - твърди д-р Андрей Метелский. - През последните десет години с интерес наблюдавах забавен процес в едно много популярно списание. Отначало се появиха серия статии за дамската есенна депресия, че уж за нея спомагало лошото време, увяхването на природата и всякакви такива. И скоро при мен започнаха да идват пациентки с оплаквания от същата “есенна депресия”. След две години публикуваха статии за “зимната депресия”, свързана с недостига на светлина. И знаете ли, моите пациентки се увеличиха двойно. Вероятно вече се сещате, че скоро се появиха публикации и за “пролетната депресия”, която била свързана с недостига на витамини. Разбира се, не подминаха и “лятната депресия”, вече не помня с какво я бяха свързали. И какво излиза: моите пациентки, готови да се оплакват, вече пребиваваха в депресия цяла година. Същото се случва и със статиите за затлъстяването и борбата с него. Схемата е много ясна: създава се проблем, а след това се предлагат методи и способи за неговото разрешаване.” 

Осъзнайте потребностите си

“Вижте, когато ние хапнем нещо вкусничко, организмът ни награждава с хормоните на удоволствието - ендорфините. Награждава ни за това, че сме постъпили правилно, че поддържаме жизнеността на тялото си. Съществува един термин, наречен “неосъзната потребност”. И когато тя не е удовлетворена, възниква тревога. Вместо да осъзнаем тази тревога, да разберем причините за нея, ние я заглушаваме с леки ендорфини, получавани в процеса на ядене. Но потребността няма къде да изчезне - ние ядем още, и още.

В крайна сметка: за да се избавим от наднорменото тегло, на нас не са ни нужни диети, а ясно осъзнаване на собствените потребности. Това касае и възрастните, и децата. Разбира се, трябва да стане съвсем ясно, че в случая не говорим за диетите, които са предписани по медицински показания. Тук говорим за съвсем други причини и следствия. В днешно време все повече хора, които се стараят да водят здравословен начин на живот и ходят във фитнес-залите, не отслабват. Докато не удовлетворим своите неосъзнати потребности, докато не решим вътрешните си терзания, отлагани дълбоко, то няма как да се получи да отслабнем и да започнем да се храним правилно. Може да ни се удаде да премахнем мазнините механично, прилагайки неимоверни усилия в залата за тренировки. Но това ще бъде една безкрайна война, която няма да доведе до нищо добро - тялото рано или късно ще отмъсти за насилието, което му се нанася“, обобщи д-р Метелский.

Яна БОЯДЖИЕВА

Коментари