Месото прави тялото здраво

Продуктите от него - салам, кренвирш, шунка - могат само да ни навредят

https://zdrave.to/zdravoslovno-hranene/mesoto-pravi-tqloto-zdravo Zdrave.to
Месото прави  тялото здраво
Всички си спомняме как преди два месеца не кой да е, а Световната здравна организация ни попари с новината, че червеното месо и продуктите, приготвяни от него, се приравняват към канцерогените. Какво се крие всъщност зад това заявление на Световната здравна организация? Наистина ли трябва да се откажем от месото, шишчетата, кебапчетата, салама? Наистина ли водят до рак? Много специалисти и неспециалисти коментираха тази тема. В днешния брой на в. „Доктор” ще ви предложим становището на руския лекар диетолог Михаил Зейгарник, к.м.н., изпълнителен директор на Националната асоциация на диетолозите и нутрициолозите.

Учените косвено предполагат, че възникването на канцерогени е най-вероятно при обработка на месото на открит огън и при използване на барбекю и грил.

“Паниката се създаде, защото много хора направиха “от мухата слон”, пропускайки “скучните” подробности като “възможно е”, “с определена степен на вероятност” и т.н. в заявлението на Световната здравна организация. - казва д-р Зейгарник. - Всъщност този документ касае червеното месо и продуктите, приготвени от него по различни начини. Към червеното месо се отнасят мускулите на няколко вида селскостопански животни - говеждо, свинско, шилешко, конско и козе. Както и продуктите от това месо, приготвени чрез пържене, опушване, печене. А на въпроса “Ако месото се вари, също ли е опасно?” Световната здравна организация отговаря: “Не е възможно да се отговори еднозначно - няма данни”. Учените косвено предполагат, че възникването на канцерогени е най-вероятно при обработка на открит огън и при използване на барбекю и грил. Както и чрез въздействие на горещия въздух при опушване. В класификацията на канцерогените червеното месо попада в категорията 2, което означава, че това е “продукт, който е възможно да предизвика рак”. А продуктите от него попадат в категория 1, което значи “с висока степен на вероятност от канцерогени”. 

Т.е., от една страна, връзката между употребата на тези продукти и възникването на рака е доказана. Тези продукти могат да се отнесат към канцерогените, но това не означава, че ако човек ги употребява, непременно ще развие рак. Това първо. И второ: в този документ става дума не за рака въобще, а конкретно за един-единствен вид рак - колоректалният (ракът на дебелото и правото черво). В цифри това изглежда така: употребата на 100 грама червено месо на ден повишава вероятността от колоректален рак със 17 %. А употребата на 50 грама продукти от това месо повишава тази вероятност с 18%”. 
Червеното месо е нужно на организма, докато продуктите от него - салам, кренвирш, шунка и пр. могат само да навредят. 

“Лично аз бих приел всички тези данни само за сведение и не бих променил нищо в начина си на живот, - казва специалистът. - Но ако човек има по-високо ниво на тревожност по отношение на своето здраве, ако той завинаги се откаже от шишчетата например и това не му предизвика психическо разстройство, тогава нека се откаже. Въпреки че според мен не бива да се отказваме от червеното месо. Това е полезен продукт, който трудно би се заменил с друг. Докато спокойно може да се откаже от саламите, кренвиршите, шунката и т.н., приготвени от това месо. И няма да изгуби нищо, освен вкусов дефицит. Полза никаква от тях, а вреда, колкото щеш, освен евентуалната канцерогенност. Имам предвид, че тези субпродукти съдържат много сол, мазнини, повишена калорийност - а всичко това води до напълняване, възможно е и затлъстяване. Всички знаем последствията от затлъстяването: сърдечносъдовите заболявания, артериалната хипертензия и т.н. Ако обаче отнемеш кренвиршите на един възрастен човек от Бавария, който ги е консумирал цял живот и не е умрял от тях, той може да почине от емоционален стрес по тази причина. Но за хора като нас, за които саламите и кренвиршите не са част от хранителната култура, а просто месна храна, е по-добре да се откажем от тях. 

Искам да посоча ползите от червеното месо за организма. Първо, това е пълноценна белтъчина, която съдържа незаменими аминокиселини, т.е. нашият организъм не умее сам да ги изработва. И се съдържат във всякакво месо - от добитък, птици, риба. Затова веганите, които не докосват никакво месо, са принудени да поглъщат големи количества растения, богати на белтъчини - такива като фасул, леща, соя. Но растителната белтъчина се усвоява много по-трудно от нашия организъм. И второто, което месото ни дава, това е желязо. То е най-достъпно за усвояване именно от червеното месо. В кокошето също има белтъчини, но са по-малко, а в червеното са достатъчно много. Когато някой ви каже: “Изяж един нар или каша от елда и ще ти се покачи хемоглобинът”, имайте предвид, че това е един от митовете. Да, в тези продукти има желязо, но то се усвоява много трудно. Освен това ако решите по “народна рецепта” да изпивате по три чаши сок от нар на ден, непременно ще си докарате гастрит. Освен това в червеното месо се съдържат още витамин В12 и цинк, чийто дефицит изпитват вегетарианците и особено веганите”.  

Препоръки:

“Питате ме какви препоръки и съвети бих дал. Казвам така: на всички не може да се даде един съвет, защото всеки човек е с различно изходно състояние на организма. Но лично аз никога не бих седнал да убеждавам вегетарианеца, че неговият начин на хранене е вреден и да го разубеждавам да се откаже от него. Както и по никакъв начин не бих се наел да убеждавам месояда да стане вегетарианец, разбира се, с изключение на онези случаи, когато на този човек му е противопоказно да консумира месо. Единственото, което мога да кажа на здравите хора, които сериозно си поставят въпроса какво и колко да ядат, е следното: в храненето трябва да има умереност. Не е нужно да се отказвате от нещо, което обичате и сте свикнали да ядете. Но не е нужно и да преяждате. Въпреки че ако например всички бихме се отказали от захар и тестените изделия от рафинирано брашно, бихме допринесли огромна полза и за себе си, и за човечеството. Но това е друга тема...”.  

 


Всеки ден яжте белтъчини от животински произход

“В съвременната диетология няма определени норми за употребата на конкретен вид месо, има норми за употребата на белтъчини, в това число и животински. Тези норми зависят от възрастта, от пола, от физическата активност на човека. Растителната белтъчина не може да замести изцяло животинската. Всеки ден в храната трябва да присъстват продукти, съдържащи белтъчини от животински произход. Дали това ще е червено месо или риба, дали ще е кокоше, дали ще са яйца или извара, няма значение. Защото всеки от тези продукти е по своему полезен: освен белтъчини, те съдържат допълнителни вещества, в т.ч. витамини и микроелементи. Затова е най-добре да редувате продуктите, за да може менюто през всеки период от годината да е разнообразно и балансирано”.

Яна БОЯДЖИЕВА

Горещи

Коментирай