Mоже ли да бъде полезна солта?

Mоже ли да бъде полезна солта?

Живеем в свят, в който изкуственото преобладава. Онова, което консумираме обаче, дори когато спазваме здравословен хранителен режим, невинаги се оказва полезно за нас. Освен че ни бърка в джоба, често ни бърка и в здравето! Днес обръщаме специално внимание на солта – в съотношението и вида, които са най-полезни за човешкия организъм.

Всеки знае, че със солта не трябва да се прекалява, защото е вредна. Но всъщност вредата й произтича от количеството, а не от самата сол, без която човек не би могъл да съществува. Солта е жизненоважна!

Тя е и най-употребяваната подправка след захарта. По неписан закон българинът употребява около 3 пъти повече сол от допустимите 3 до 5 грама на ден.

Голяма част от консумацията на натриев хлорид влиза в организма под формата на готови храни (колбаси, пушени и консервирани меса, сирена).

А последствията могат да бъдат много сериозни!

Казват, че „солта е това, което прави нещата по-лоши на вкус, когато не е в тях”, и това е вярно. Но все пак не всяка сол има еднакви ползи, съответно вреди за организма. Затова е важно да познавате различните видове, преди да вземете своето решение. Говорим за хималайска, морска, келтска, сол кашер и разбира се, за добрата стара обикновена рафинирана готварска сол. Разликите между тях съвсем не са само по вкус и текстура, но и в състава на минералите, както и в съдържанието на натрий.

Преди всичко е важно да разберете какво точно представлява солта. Тя е минерал с кристална структура, съставен от два елемента: натрий (Na) и хлор (Cl). Те са абсолютно необходими на всички животни, включително и на хората, защото изпълняват важни функции, като помагат на мозъка и нервите да изпращат електрически импулси.

Голяма част от солта по света се добива от солни мини и чрез изпаряване на морска вода или други богати на минерали води. Най-често се използва като консервант за храната, тъй като бактериите трудно се развиват в среда, богата на сол. А причината солта често да се възприема като нездравословна, както вече казахме, се дължи на вариациите в количествата й. Ако се прекали със солта, тя може да се свърже с водата в кръвта и да повиши кръвното налягане. Съответно е установено, че

намаляването на приема на сол понижава и кръвното налягане

с 1-5.4 mm/Hg. Затова употребявайте я умерено, без да си позволявате волности с количествата.

Рафинирана сол (обикновена готварска сол)

Най-често използваната сол е обикновената трапезна сол. Тази сол обикновено е силно рафинирана и повечето от примесите и микроелементите са отстранени. Проблемът е в това, че частиците в нея са силно слепени заедно, поради което се прибавят и различни вещества, наречени антислепващи агенти, за да могат частиците да се движат свободно. Готварската сол е почти чист натриев хлорид, 97% или повече. Малцина знаят, че към нея често се добавя йод – като успешна превантивна мярка срещу недостига му в организма ни (това е и една от водещите причини за хипотиреоидизъм – намалена функция на щитовидната жлеза, умствена изостаналост и различни здравословни проблеми).

Затова, ако сте решили да не ядете редовно йодирана готварска сол, уверете се, че ще си набавяте с други храни достатъчно количество йод (рибата, млечните продукти, яйцата и морските водорасли са с високо съдържание на йод, б.а.).

Морска сол

Морската сол се добива чрез изпаряване на морска вода. Подобно на готварската тя също е най-вече натриев хлорид. Въпреки това, в зависимост от това къде се събира и как се обработва, обикновено съдържа малко количество микроелементи като калий, желязо и цинк. Трябва да знаете, че колкото по-тъмна е морската сол, толкова по-висока е концентрацията на тези примеси. И имайте предвид, че в резултат на замърсяването на океаните морската сол също може да съдържа следи от тежки метали като олово.

Нейната структура е различна от обикновената рафинирана сол, така че ако я поръсите отгоре на храната си, след като вече е сготвена, тя може да има различно усещане в устата, дори да причини по-силен „ароматен взрив” от рафинираната сол.

Хималайска розова сол

Хималайската сол се добива от мината Khewra в Пакистан, втората по големина солна мина в света. Розовият й цвят се дължи на железните атоми, включени в кристалната й решетка, в големи кубични кристали, които са едни от най-съвършените форми в природата. Тази сол съдържа малки количества калций, желязо, калий и магнезий, както и по-ниски количества натрий в сравнение с обикновената сол, което със сигурност означава, че в организма не се задържа вода. Тази сол е често предпочитана от хората днес.

Въпреки че е розова, често наричат хималайската сол „бялото злато” защото се смята за най-чистата от примеси сол на планетата, богата на ценни минерали и енергия.

Образувала се е в резултат на специфични геоложки процеси преди повече от 250 милиона години. Начинът й на добиване е съвсем прост – изкопава се, измива се на ръка и се суши на слънце.

Всъщност много преди да бъде разгадан биохимичният състав на солта, хората са я използвали не само за кулинарни цели, но и за лечение. Вярвали са, че хималайската сол събира и съхранява енергията на слънчевите лъчи заради 84-те минерала, образуващи съвършена биохимична структура. Но не бива да подминавате и факта, че хималайската сол не съдържа йод!

Сол кашер

Тази сол първоначално е била използвана за религиозни цели. Еврейският закон изисква преди да се яде месото, кръвта да бъде извлечена от него. Солта кашер има люспеста, груба структура, която е особено ефективна при този процес. Основната разлика между нея и обикновената сол е в структурата на снежинките. Поради големия размер на люспите си солта кашер е по-лесно да се хване с пръсти. Тя има различна текстура и експлозия на аромати, но ако се разтвори в храна, тогава наистина няма никаква разлика в сравнение с обикновената готварска сол. Въпреки това е по-малко вероятно да съдържа добавки като антислепващи агенти и йод.

Келтска сол

Келтската сол (известна от 1976 година) е вид сол, която първоначално става популярна във Франция. Има сивкав цвят и съдържа известно количество вода, което я прави доста влажна. В състава й намират място още и следи от минерали. Тази сол е и с малко по-ниско съдържание на натрий, отколкото обикновената готварска сол.

Минералите в различните видове сол

Ако сравним минералното съдържание на различните видове сол – в случая готварска, морска, хималайска и келтска, ще разберем, че келтската сол има най-малко количество натрий и най-високо количество калций и магнезий. Хималайската сол съдържа малко калий.

Имайте предвид обаче, че това са наистина малки количества. Например съдържанието на 0,3% от магнезий за келтската сол означава, че ще трябва да изядете 100 грама от нея, за да достигнете препоръчителната дневна доза. Поради тази причина минералното съдържание на различните видове сол всъщност е неоснователна причина да изберете една сол вместо друга. Затова най-добрият вариант е съчетание – например между готварска и хималайска сол (в равни съотношения).

Коя е най-здравословна?

Към този момент няма проучване, което да сравнява ефектите върху здравето на различните видове сол. Но дори и да имаше такова, едва ли щеше да установи голяма разлика в резултатите. Защото повечето видове сол са подобни, състоят се от натриев хлорид и са с малки количества минерали.

Основната полза от избора на „по-естествени” видове сол е, че можете да се избегнете добавките и антислепващите агенти, които често се прибавят към обикновената готварска сол.

Подготви Анелия ПОПОВА

Коментари

Надя 22.02.2019 16:57

Ако търсите естествена хималайска сол, сертифицирана за доказани произход и качества, поръчайте тук: https://mybio.website/kategoriq/produkti-ot-himalaiska-sol/himalaiska-sol/