Д-р Атанас Михайлов е лекар хомеопат и фитотерапевт с близо 40-годишна практика. В своята книга “Здравословно отслабване. Хранене и здраве” д-р Михайлов популяризира природолечението като път към здравето и красотата.
В основата на книгата са препоръките, които е давал във форума на популярното телевизионно предаване “Часът на мама”.
„Много пациенти ми казват, че не ядат масло и яйца заради холестерола или пък, че са ги посъветвали лекари да използват маргарин, за да избегнат заболяване на сърцето, от което са фамилно обременени. Повечето дами пък ми споделят, че се опитват да отслабнат, като внимават с мазнините и купуват нискомаслени продукти.
Наистина до неотдавна медицинската общност и медиите полагаха огромни усилия да убедят обществото, че мазнините са вредни.
Обвиняваха ги за всички болести на съвремието – от запушването на артериите до рака. Мазнините са и най-популярната изкупителна жертва на манията за отслабване. А по-здрави ли са хората, които екстремистки ограничават мазнините? Оказва се – не!
Те често страдат от депресия, умора, главоболие, притеснение, промени в настроението, постоянен и ненаситен глад, имат проблеми с жлъчния мехур, хормонален дисбаланс и дори липса на менструация при млади жени.
От мазнините обаче не се пълнее
Всичко опира до количеството на приеманите мазнини. Ако не се внасят излишни калории, от които тялото да трупа запаси, мазнините изпълняват регулиращата си функция. Недостигът на мазнини предизвиква глад. Когато организмът не получава достатъчно мазнини в храната, той не се чувства напълно заситен и това води до преяждане.
Склонността към преяждане и съответно към напълняване е типична за хора с нискомаслен режим на хранене. Включването на полезни мазнини в хранителната диета помага за контролиране и регулиране на апетита. Така не е необходимо човек да се храни прекомерно, за да се почувства сит“, пише специалистът.
Бедната на мазнини въглехидратна храна задейства освобождаването на инсулин, което понижава кръвната захар, причинява глад и сънливост, а също е сигнал на тялото да трупа мазнини. Когато кръвната захар спадне, тялото преминава в режим на трупане на запаси и метаболизмът се забавя.
Приемът на полезни мазнини помага за поддържането на стабилна кръвна захар. Мазнините активират метаболизма, осигурявайки на тялото необходимата енергия, за да функционира нормално.
В мозъка мазнините са над 65%. Хормоните, както и мембраните на клетките в тялото, са изградени предимно от мазнини. Те поддържат кожата здрава, правят имунната система по-силна, стабилизират кръвната захар и предотвратяват заболяването от диабет.
Полезните мазнини са благоприятни за сърцето, нормализират триглицеридите и холестерола в кръвта, дори предпазват от рак.
Мазнините са изградени от мастни киселини. Това са група химични съединения от различен брой въглеродни атоми и карбоксилна група. Мастните киселини са наситени, когато съдържат 12 – 24 въглеродни атома и не притежават двойни връзки, а са ненаситени, когато съдържат една или повече двойни връзки.
Наситените мастни киселини се съдържат главно в животинските храни, в млечните продукти, в палмовото, кокосовото, какаовото и фъстъченото масло. Те остават твърди на стайна температура. От тях в черния дроб се произвежда холестерол.
Ненаситените мастни киселини се съдържат в растителните масла – слънчогледово, маслиново, царевично, сусамово и др., както и в рибеното масло. Именно те чистят черния дроб, понижават нивото на лошия холестерол и др.
От изключително значение за здравословоното хранене е балансът между омега-3 и омега-6 полиненаситените мастни киселини. Според обобщени научни данни съдържанието на омега-6 в храната не трябва да надхвърля 4, до 5 пъти това на омега-3. В съвременното хранене обаче този баланс е драстично нарушен.
Обичайното съотношение вече е 15:1, а в някои случаи се стига до 40:1 в полза на съдържанието на омега-6. Откога започва да се нарушава естественият баланс на тези мастни киселини в храната? От масовото въвеждане на промишленото животновъдство. Кокошките вече не се разхождат на открито и кравите не пасат трева, в която присъстват поравно омега-3 и омега-6.
„Обръщам внимание, че омега-6 мастните киселини са полезни, някои от тях дори са изключително ценни, като например маслото от семена на вечерна иглика. Вредно е нарушаването на съотношението между омега-3 и омега-6. За да се възстанови балансът, е необходимо с храната да се приема повече омега-3 мастни киселини, например чрез зехтин.
Мазнините винаги са с комплексен състав. Примери за източници на една или друга мастна киселина означават, че в тях тя преобладава над другите. Птичето месо например също е източник на мононенаситени мастни киселини.
Кафето и мазнините подмладяват
Има една несъществуваща в естествен вид група мазнини, която е особено вредна за здравето – трансмазнините.
Те се появяват в съвременното хранене от съвместните усилия на производители и търговци. Трансмазнините се получават чрез хидриране на растителни масла и превръщането им в твърди храни. Основен представител на трансмазнините е маргаринът.
Основното качество на трансмазнините е, че са евтини, трайни, не гранясват и подобряват търговския вид на храната. Те преливат от омега-6, тялото реагира на тях като на животински мазнини и в този неестествен вид ги усвоява по-трудно и от животинските. Докато малко краве масло никому няма да навреди, трансмазнините и в малки количества са вредни“, смята лекарят.
Алфа-линоленовата киселина е тройно ненаситена мастна киселина и принадлежи към класа омега-3. Основни нейни източници са лененото семе и рибата.
От есенциалните омега-6 мастни киселини тялото синтезира арахидоновата киселина, която може да се получи и директно чрез храна (фъстъци).
Арахидоновата киселина е растителна, но биологичният й ефект е като този на наситените мастни киселини в храните с животински произход. Това е логичното обяснение за отрицателния ефект на големите количества омега-6 мазнини. Те дават допълнителен материал за синтез на арахидонова киселина.
Промененото в тяхна полза съотношение на мазнините в храната е една от причините за ръста на инфарктите, инсултите и затлъстяването.
Ако балансът омега-6 към омега-3 се подобри в полза на омега-3, качествено се регулира и здравният статус на организма. Целта е съотношението омега-6 към омега-3 да се промени от 16:1 на 4:1
Това може да се постигне, като в ежедневното меню се включват повече тлъсти морски риби и ленено семе (или ленено масло).
Има една важна мастна киселина – гама-линоленовата, която регулира хормоните, подобрява кръвообращението и има антиинфарктен ефект. Именно гама-линоленовата мастна киселина противодейства на арахидоновата. Внос на гама-линоленова киселина може да се направи чрез маслото от пореч, вечерната иглика, конопа.
Тази киселина може да се синтезира и от тялото, но при наличие на специфичен ензим. Само че активността на ензима намалява с напредване на възрастта, при диабет, вирусни заболявания, стрес, възпаления, тютюнопушене, замърсена околна среда.
Зехтинът е една от най-полезните мазнини. В 100 г се съдържат 10 г омега-6 и 1 г омега-3 мастни киселини.
Медицински изследвания доказват, че ежедневен прием на 23 мл зехтин (2 супени лъжици) само за една седмица понижава нивото на липидите с ниска плътност (лошия холестерол) и едновременно повишава количеството антиоксиданти. Дългогодишни широкообхватни наблюдения показват пряка връзка между консумацията на зехтин и намаляването на сърдечносъдовите заболявания.
Маслините, съответно качественият зехтин, съдържат вещество, подобно на аналгетика ибупрофен. Затова зехтинът е добро средство и при главоболие.
Зехтинът пречиства мозъка
Учените от изследователския център „Монел“ установяват, че веществото олеокантал в зехтина от първа преса може да промени структурата на много токсични белтъци, тровещи мозъка, да предпази невроните от гибел, а мозъка – от болестта на Алцхаймер.
Но истинска сензация предизвиква откритието на учените за предпазния ефект на олеиновата киселина в маслините към една от най-агресивните форми на рак на гърдата.
Лененото масло е единствената широкодостъпна мазнина, в която съдържанието на омега-3 е три, до четири пъти повече от това на омега-6. Така с 1 супена лъжица масло (или с една шепа ленено семе) дневно може да възстановим баланса между двете мастни киселини, който е така важен и за отслабването, и за здравето изобщо. 100 г ленено масло съдържа около 53 г омега-3 и 16 г омега-6 мастни киселини.
Лененото семе и маслото от него е уникално с много високото си съдържание на алфа-линоленова киселина.
Тя служи за синтез на простагландини тип Е-1, които имат мощно противовъзпалително, противоалергично действие, предпазват от образуването на тромби и защитават от инсулти и инфаркти. Освен това подпомагат подобряването на кръвообращението и са ценен елемент в лечението на болестта на Бюргер и болестта на Рейно.
Помагат и на хора с вечно студени крайници. Алфа-линоленовата киселина оказва още антистресово и антиаритмично действие.
Алфа-линоленовата киселина регулира хормоните и подобрява състояния като предменструален синдром (нервност, раздразнителност, болезненост на гърдите, задържане на вода, подуване и др.), регулира и нарушения в хормоналния цикъл, и вегетативни реакции в периода на менопаузата.
Дефицитът в храната на полиненаситените мастни киселини е една от основните причини за хронични дегенеративни заболявания като рак, сърдечносъдови, хипертония, инсулти. Трябва да се знае, че 1 – 2 супени лъжици ленено масло покриват дневните нужди от полиненаситени мастни киселини.
Що се отнася до дневните нужди от мазнини, те трябва да съставляват 20 – 30% от общото количество калории от храната. Организмът се нуждае от 30% мазнини, когато човекът извършва голямо физическо натоварване или спортува всеки ден. А 20% мазнини са нужни при умерено натоварване на организма.
От тези мазнини по-малко от половината (10%) трябва да са от животински произход – месо, риба, мляко, а останалите – от растителен. Това означава, че дори когато се ограничават калориите, освен порцията риба или постно месо през деня може да се консумират по 2 супени лъжици растителна мазнина – зехтин или ленено масло. При диети за отслабване съветът е да не пестите от мазнините. По-добре да редуцирате въглехидратите.
Подготви Мара КАЛЧЕВА
