Скръбта е нашата силна емоционална реакция спрямо болката от загубата. Тя е отражение на факта, че една връзка е била прекъсната. И най-важното - скръбта е емоционално, духовно и физическо пътуване към изцелението. Тази теза защитават Елизабет Кюблер-Рос и съавторът й Дейвид Кеслър в книгата “За скръбта и скърбенето” (Издателство “Изток - Запад”).
Родената в Швейцария д-р Елизабет Кюблер-Рос (1926–2004) е психиатър, хуманист и съосновател на световното движение за хосписни грижи. В своята първа книга „За смъртта и умирането“ (1969), тя за пръв път дефинира петте етапа на скърбенето, през които минава човек, очаквайки края на своя живот – отричане, гняв, уговорки, депресия и приемане.
В годините след публикуването на книгата става ясно, че това са етапи, през които преминаваме не само когато се сблъскаме със смъртта, но и когато преживяваме различни трудни моменти и катастрофални житейски изпитания. Много от нашите проблеми се дължат на потисната скръб
Когато не работим върху скръбта си, ние губим възможността да изцелим душата, психиката и сърцето си. Скръбта трансформира съкрушената ни, наранена душа, която вече не иска да става сутрин, защото не вижда смисъл да живее повече.
Когато наш близък си отиде, се отваря толкова дълбока рана, че преставаме да чувстваме друго, освен вцепенение и разкъсваща болка. В тези тежки моменти емоциите ни варират от пълен непукизъм до състояния, граничещи със загуба на разсъдъка, от ярост към всеки и всичко до тъга и отчаяние.
Резките смени на настроенията са непонятни за околните, но и за нас самите, защото живеем в култура, която не знае как да скърби. Не знаем как да преживяваме болката и да уважаваме нейния процес. Живеем в общество, което иска да се върнем към нормалното си ежедневие възможно най-скоро. Но можем ли наистина?
Колко дълго е нормално да скърбим за съпруг, с когото сме живели в продължение на петдесет години, за тийнейджър, загинал в автомобилна катастрофа, за четиригодишно дете, за скъп на сърцето ни приятел? Една година? Пет години? До безкрай? Според психиатъра д-р Елизабет Кюблер-Рос за скръбта няма крайни срокове. В този болезнен процес се учим да живеем без човека, когото сме обичали. Прегръщаме загубата и градим отново устоите на своя свят.
С мъдри съвети и напътствия в книгата „За скръбта и скърбенето“ Елизабет Кюблер-Рос и нейният съавтор Дейвид Кеслър помагат на хората, преживели загуба на близък, да се върнат към нормалния живот и да намерят куража да продължат напред. Съчетавайки практическа мъдрост с духовни прозрения, книгата хвърля светлина върху най-различни теми като тъгата, натрапчивите усещания, сънищата, справянето със самотата, изолацията, децата и дори секса, водейки ни умело по пътя на изцелението.
Д-р Кюблер-Рос е автор на 24 книги, преведени на 36 езика. Дарила е утеха на милиони хора, изправени пред собствената си смърт или пред смъртта на любим човек. Най-големият й професионален завет е
човечна грижа за умиращите и важността на безусловната любов. През 2007 г. името на Елизабет Кюблер-Рос е записано в Залата на славата, а списание „Тайм“ я нарежда сред стоте най-велики мислители на ХХ век.
Делото й продължават стотици организации по целия свят, включително фондацията „Елизабет Кюблер-Рос“.
Дейвид Кеслър е един от най-известните съвременни експерти по въпросите на скръбта и загубата. Той е съавтор на Елизабет Кюблер-Рос при написването на двата бестселъра „За скръбта и скърбенето“ и „Уроци на живота“.
Автор е и на бестселъра „От какво се нуждаем, когато умираме“ (получил наградата на името на Майка Тереза), също и на книгата „Визии, пътувания и пренаселени стаи“. Помагал е на много знаменитости, когато техни близки са страдали от фатални заболявания. Основател на подкрепящата група за болни от рак „Призракът в килера“, той изнася лекции за начина, по който можем да живеем пълноценно живота си с болестта рак. Дейвид Кеслър е доброволец към Червения кръст и е в борда на фондацията „Сара Фосет“.
Мара КАЛЧЕВА
