Връзките между ултрапреработените храни и различни заболявания са преки. Големите количества такива продукти са свързани с повишена мастна инфилтрация на мускулите на бедрата. Такива проучвания обаче обикновено се провеждат в Съединените щати, където консумацията на полуфабрикати е традиционно висока.
Д-р Нереа Мартин-Калво от Университета в Навара и нейните колеги са направили задълбочено изследване и са установили, че високият прием на тези храни е свързан с повишен риск от астма при децата. В изследването SENDO са използвани данни от 691 участници, които са подрастващи на възраст между 4 и 5 години, и които не са имали анамнеза за алергии или астма в началото на проучването.
Съвременната класификация на хранителните продукти е разработена благодарение на бразилски учени, водени от Карлос Аугусто Монтейро, професор в университета в Сао Пауло. През 90-те години на миналия век те изучават как са се променили хранителните навици на жителите на Бразилия, Китай, Русия и Съединените щати, с акцент върху ускоряващото се разпространение на затлъстяването. Учените предполагат, че тази нова тенденция е свързана с промени в икономиките на тези страни: увеличената наличност на висококалорични храни и намалената физическа активност
Монтейро отбелязва, че затлъстяването е особено разпространено сред хората, които често консумират силно преработени храни. Той е категоричен, че само съставът на хранителните вещества не е достатъчен, за да се определи как те влияят върху здравето. През 2009 г. предлага класифицирането на храните в три групи въз основа на степента им на индустриална обработка. Системата е наречена Нова (Uma nova classificação de alimentos – което в превод от португалски е „нова класификация на храните“). Оттогава тя претърпява някои промени и в настоящата й версия се съдържат четири групи храни.
► Първата група включва непреработени или минимално преработени храни, които достигат до потребителите в оригиналния си вид. Те включват например ядливи части от растения (семена, плодове, листа), животински продукти (месо, мляко, яйца), гъби и морски водорасли. Тези продукти не съдържат никакви нови съставки и тяхната обработка включва стъпки, които улесняват консумацията или запазват свежестта, като сушене, замразяване, пастьоризация, пържене и опаковане.
► Втората група включва преработени кулинарни съставки, които се извличат от продуктите в първата група чрез механична обработка, като пресоване или центрофугиране. Това включва например зехтин, масло и захар.
► Третата група включва преработени храни, които се приготвят във фабрика, използвайки продукти от първата група и добавяйки захар, сол и олио. Така се произвеждат плодове в сироп, консервирани зеленчуци и консервирана риба. Тази група включва и продукти, получени чрез ферментация, като хляб и сирене.
► Четвъртата група включва ултрапреработените храни. Те съдържат както съставки от втората група, така и компоненти, изолирани от продукти от първата група, както и синтезирани съставки. Освен това те често съдържат добавки за подобряване на външния вид и текстурата, като оцветители, ароматизатори, емулгатори и сгъстители. Примери за такива продукти са сладолед, бонбони, бисквитки, подсладени напитки, ароматизирани кисели млека, замразени полуфабрикати, хапки и колбаси.
Учените използват класификацията Nova, за да проследят как храната влияе върху човешкото здраве. Такива изследвания стават все по-многобройни и същевременно има все повече доказателства, че пристрастяването към храни от група IV повлиява силно негативно здравето. Консумацията на ултрапреработени храни увеличава риска от затлъстяване и метаболитен синдром. Всяко 10% увеличение на консумацията на ултрапреработени храни е свързано с 15% увеличение на риска от диабет. Учените обаче са открили и по-малко очевидни връзки. Например тези, които употребяват ултрапреработени храни, имат повишен риск от фрактури поради намалената костна минерална плътност
При тях дори е повишен и рискът от развитие на злокачествени новообразувания, особено рак на гърдата. Установена е и корелация между склонността към такива храни и високата опасност от психични заболявания. Сред тях най-често се установяват хронично безсъние и депресия. Прекаленият пием на такива продукти е свързан с друго психично разстройство - дефицит на вниманието и хиперактивност при децата. Така че ултрапреработените храни съдържат много вредни компоненти. Като се има предвид обаче, че половината супермаркети у нас предлагат изобилие от пакетирани храни, България е в по-добра ситуация от Съединените щати.
Около 40 процента от българите ядат сладкарски изделия ежедневно, а приблизително същият брой редовно консумират колбаси и хот-дог. Появиха се и нови проучвания, данните от които смело определят такива продукти като троянски кон за тялото – уж приемаме някакви храни, но на практика вкарваме в организма си отрови. За средностатистическия градски жител е трудно напълно да ги елиминира от диетата си, така че единствената възможност е да се сведат до минимум рисковете, свързани с консумацията им.
|
Има няколко причини, поради които ултрапреработените храни могат да бъдат вредни за организма. Най-важната от тях е техният хранителен състав: те обикновено са с високо съдържание на захар, мазнини и сол, но с ниско съдържание на протеини, диетични фибри, витамини и минерали. Учените са показали, че ултрапреработените храни причиняват бързо и значително покачване на нивата на кръвната захар, но не осигуряват чувство за ситост. |
Магдалена ГИГОВА
