Д-р Александър Симидчиев: Емфиземът уврежда белия дроб бавно и необратимо

Д-р Александър Симидчиев е специалист-пулмолог. Началник е на Функционално отделение към Медицинския институт на МВР, бивш главен асистент в СБАЛББ “Св. София”. Завършва през 1994 г. специалност “Вътрешни болести” в Медицинския университет - София, през 1996 - пневмология и фтизиатрия, а през 2007 - социална медицина и здравен мениджмънт в същия университет. Специализирал е в Рурландската клиника в Есен, Германия и болница “Шарите” в Париж, Франция.

Член е на Българското дружество по белодробни болести и на Европейското респираторно общество, бивш директор е на отдел в “GlaxoSmithKline”-Kанадa. Създател е и на първия в страната уеб-базиран курс по “Дигитална медицина”, който води в пловдивския Медицински университет.

Д-р Александър Симидчиев е председател на Управителния съвет на Сдружение “Въздух за здраве”.

- Д-р Симидчиев, какво точно представлява емфиземът и как уврежда белия дроб?

- Емфиземът е състояние, при което се увреждат най-периферните, най-малките и най-тънките дихателни пътища. Те се разширяват и се разкъсва мембранката, през която се поема кислородът. По този начин се образуват по-големи кухини в белия дроб, които се наричат були. 

Емфиземът е разрушаване по същество на местата, където кислородът може да преминава към кръвта. Там се получава по-голямо количество въздух. Тоест, белият дроб се отпуска, престава да бъде еластичен, което води до тези разширени въздухоносни пространства.

- Какъв е периодът, в който се проявяват първите симптоми от началото на увреждането?

- Увреждането по-принцип, е бавно и постепенно. Започва с разширяването на единични алвеоли, а след това прогресира. Обикновено се получава, когато човек или пуши интензивно, или работи и живее в замърсена среда и въздух. Замърсителите от околната среда предизвикват възпаление вътре в белия дроб и това води до увреждане на малките въздухоносни пътища и на алвеолите. Това е бавен процес, който понякога започва на 30-40- годишна възраст, но се изразява най-широко, когато човек стане на 55-60 години. Тогава започват и оплакванията от недостиг на въздух, затрудняване при физически усилия. Това са нещата, които обикновено съпътстват емфизема.

Има хора, при които липсват определени защитни сили в белия дроб. Например, такъв е случаят с липсата на т.нар. ензим алфа1- антитрипсин. При дефицита му симптомите може да се проявят още на 25-30 години. Причината е, че липсата му води до това, че когато се получи възпаление в белия дроб, особено бактериално,  този ензим не спира разграждането на тъканта, понеже е в ниски количества или въобще отсъства.

- Има ли изследвания, с които може да се установи липсата или недостига на ензима?

- Да, може да се измери алфа1-антитрипсина. И, обикновено се изследва тогава, когато имаме ранно настъпване на емфизема, в млада възраст. Това е един от факторите, който познаваме и знаем, че неговата липса или ниско ниво води до напълно ускорен емфизем. Но със сигурност има и други такива фактори, които не познаваме все още и които водят до по-ранно развитие на заболяването.

- През последните години има тревожна тенденция все по-често от емфизем да страдат хора, които не са пушачи. Мръсният въздух ли е причината?

- При всички положения професионалната експозиция на замърсители при хора, които работят в такава среда, както и дишането на по-висока концентрация от замърсен въздух води до развитието на емфизем. Заболяването е вид белодробно увреждане, което се характеризира с това, че възпалението в тази тъкан на белия дроб напредва, когато имаме фактори от околната среда, които го провокират. И, разбира се, фактори на вътрешната среда, които позволяват да се случва това. Тоест, това е един баланс между генетика и околна среда. Ако някой от факторите е в по-ниска концентрация и околната среда е по-агресивна, този баланс се нарушава в полза на разрушаването на белия дроб - развива се емфизем.

Напоследък много по-често мислим за белия си дроб. Особено сега, около пандемията, хората започнаха да осъзнават колко важен и нежен орган е той. Това от своя страна, доведе до много по-активното търсене на нарушенията в белия дроб, било то с образни методи - скенер с висока разделителна способност или с функционални, като измерване на различните параметри на дишането.

Д-р Александър Симидчиев

- За съжаление, малко са местата, където българите дишаме чист въздух. За щастие, не всички се разболяваме от емфизем. Има ли начин да защитим белия си дроб в тази неблагоприятна за здравето му среда?

- В известна степен бихме могли да го избегнем, ако ние, като общество, решим, че това е ценност. Ще изискваме от хората, които ни управляват, да ни осигуряват по-чист въздух. Това не е невъзможно. 

Освен това, ние като индивиди, също може да подходим така, че да генерираме по-малко замърсители в околната среда. Например, когато ходим на кратки разстояния и в хубаво време, не е необходимо да използваме автомобилите си, които изгарят фосилни горива. Може да ходим с колело, пеша, с градския транспорт. 

А когато се отопляваме, не е задължително да използваме най-евтиното гориво - било то дървесна маса или въглища. Вместо това, може да изберем газ, електричество... Има най-различни методи, с които и като индивиди можем да пазим въздуха по-чист

И като общество, като караме нашите политици да смятат това за важно. Защото сами по-себе си, политиците са един вид отражение на обществените нужди. И, ако хората смятат, че е важно да бъде чист въздухът, ще се намерят политици, които да направят това тяхна програма, за да може да работим в тази посока. В края на краищата, тази дейност, която генерира замърсяване на околната среда, е изцяло антропогенна - свързана е с дейността на хората. Тя не е от околната среда, не е естествена или природна. 

Проф. д-р Коста Костов: Мръсният въздух и пушенето са най-честите причини за емфизем

Има, разбира се, и природни фактори, като вулканите, но в България и близкия регион около нас няма активни вулкани. Основното, което имаме, са топлоелектрически централи, които бълват дим и къщите, които се отопляват на въглища и на дърва. Имаме множество автомобили, които са много стари и нямат никакви катализатори или пречистващи средства. Затова генерираме много замърсяване около нас.

- Със сигурност има хора, които сега развиват емфизем, но все още не са диагностицирани. Кои симптоми не трябва да се пренебрегват, а да се потърси своевременно консултация със специалист?

- За съжаление, това е заболяване, което протича глухо или в ранните си етапи не се проявява с определени симптоми. Когато започне да дава оплаквания, тогава вече е твърде късно и заболяването е много напреднало. И затова основната дейност е профилактичната, с измерване на функцията на белите дробове. С тези изследвания може да установим отклонения във функционирането на белия дроб много преди да се появи задухът, да ни покажат, че се развива емфизем.

Ако имаме такива програми, можем много по-рано и ефективно да хванем още в началото развитието на процеса и съответно, тези хора да бъдат съветвани още по-активно - да спрат да пушат, да се преместят да живеят на място с по-чист въздух. Просто да имаме процес на контрол над заболяването рано, преди да настъпят нарушенията. Защото белият дроб не се регенерира. Той е един от органите в човешкото тяло, които, когато се разрушат, не се възстановяват след това.

Така че, от тази гледна точка, допускането да се увреди твърде голямата част от белия дроб е необратимо. След това тези хора стават инвалиди и се налага пожизнено да бъдат лекувани, за да може да живеят горе-долу нормално.

- Има ли области в България, където установявате по-голяма честота на заболяването?

- По-голямата честота на емфизема е обикновено там, където има по-възрастно население. Причината е, че с възрастта това заболяване увеличава своята честота. За съжаление, голяма част от селата, в които живеят много възрастни хора, нямат медицински служби, за да се установи този проблем навреме. За съжаление, здравната ни политика не е ориентирана много към профилактиката. Най-вероятно, защото като народ, като общност, сме настроени да мислим краткосрочно - за утрешния ден, а не към дългогодишен хоризонт напред.

- Има ли нови, по-ефективни методи в лечението?

- Лечението все още продължава основно да е симптоматично. Единствено при хората, които имат алфа1-антитрипсинов дефицит, ензимът може да бъде заместван чрез прием на допълнителни дози. В по-богатите страни се търсят активно хората, които имат този дефект и се лекуват. У нас, понеже системата ни не е от най-богатите, този процес не може да се случи рутинно. 

Трябва да се инвестира повече в изследванията на нови подходи в лечението на заболяването, тъй като основното нещо, което сега се прави, пак казвам, е разширяване на бронхите и симптоматични средства, които намаляват чувството на задух. А важни компоненти, които също малко липсват в нашата система, са физикалната терапия и рехабилитацията. Това са средствата, с които караме тялото да се опитва да компенсира усещането за задух с помощта на други органи и системи - сърдечносъдовата, мускулатурата. 

Ако поддържаме мускулатурата си достатъчно добре развита, няма да се получава т.нар. патологична спирала - когато задухът води до ниска активност, а ниската активност - до детренираност, детренираността - до повече задух. Така се завърта спиралата. Това, което може да се направи в такива случаи, е да се използва рехабилитацията и физикалните методи за възстановяване на мускулатурата.

- Във физиотерапията и рехабилитацията включени ли са и специални дихателни упражнения при емфизем?

- Да, особено при по-напредналите етапи от развитието на емфизема. Тогава диафрагмата става по-ниска и плоска, защото белият дроб се отпуска и заема по-голяма част от обема на гръдния кош. Тогава е важно да се обучат хората как да дишат по-правилно, как да използват коремната си мускулатура в този процес в по-голяма степен. Това е важен компонент, за да се запази по-дълго време безсимптомността и човек да има по-висока физическа активност - без особено голямо количество задух. Задухът е един от най-неприятните усещания, които имаме като хора.

- Тоест, има такива подготвени специални дихателни упражнения?

- Да, има. За известен период от време съм пребивавал в Канада. Там имат обособена специалност - дихателни рехабилитатори. Това са хора, които се занимават конкретно и само с белия дроб - с рехабилитация и упражнения за дихателната система. Локалните средства за лечение на тези заболявания могат лесно да бъдат прилагани, тъй като белият дроб е отворен към околната среда. Към тях спадат т.нар. инхалации. 

Инхалаторната терапия като подход изисква доста познания и компетентност. И хората, които се занимават с прилагането й, заедно с физикалната терапия и рехабилитация, трябва да знаят много неща. Затова може да се обособи и като отделна специалност. В Канада тези специалисти се наричат респираторни терапевти - не са лекари, а рехабилитатори, но се занимават специфично само с бял дроб. Този подход е изключително разумен и би следвало да може да се разработи и в България. За съжаление, познавам само двама-трима човека, които се занимават с подобно нещо в България, тоест, това е доста рядко срещана практика у нас.

- Има ги и в България, но сигурно само в София?

- Не само в София, а и в Пловдив и Варна. Но са малко и систематично не се търсят техните услуги, защото хората не знаят колко важна е ролята на респираторния терапевт в лечението

Традиционно в България белодробните болести от дълги години са подценявани като проблем. Сега кризата с коронавируса малко извади на повърхността истински големите проблеми с белия дроб, защото вирусът засяга, както повечето респираторни вируси, дихателната система най-вече.

- И в този контекст, какво бихте посъветвали всички хора, които са преболедували от коронавирусната инфекция, какви изследвания да си правят, как да следят по-нататък здравето си, как да го подобрят, за да не се задълбочават във времето тези проблеми?

- Трайните изменения, които се получават след инфектирането с коронавируса, зависят много от тежестта на самата инфекция. По-тежко боледуващите нерядко имат повече изменения. Най-важно е да бъде оценено след преболедуването какво се е случило и какви са пораженията. Това става по два начина - с високо разделителната компютърна томография и методите за оценка работата на белия дроб - функционалната диагностика. С нейна помощ измерваме обемите и скоростта на дишането - т.нар. спирометрия. Както и с някои други, по-напреднали методи, с които разполагаме.

Затруднено дишане? Ето кога трябва да викате линейка

Така че, от тази гледна точка, хората, които имат макар и малко усещане за недостиг на въздух след преболедуване, е добре да си направят оценка на белите дробове с тези методи. Това ще позволи да се хванат тези, които имат нарушения и да се проследи във времето какво се случва с тях.

- А имате ли възможност като специалисти да подпомогнете този процес на възстановяване? Има ли начин да се подобри функцията на белия дроб след преболедуването от коронавируса?

- Част от това, което се получава при коронавирусната инфекция е, че имунната реакция към вируса уврежда белия дроб. И тогава има средства както локални, така и общи, които могат да потиснат възпалителната реакция. Но те трябва да се дават в правилния момент, в нужната доза и продължителност на лечението. Не могат да се прилагат средства, потискащи имунитета безразборно. Те трябва да се приемат само по определени показания. 

От тази гледна точка, първо, установяваме симптома-проблем и след това тръгваме към преодоляването му. Засега нямаме т.нар. етиологични средства, които атакуват директно причината, но имаме такива, които повлияват последствията от пораженията - патогенетични средства.

Те позволяват да овладяваме част от процесите на възпалителните промени, например, свързаните със спазъм на дихателните или на кръвоносните пътища, повишената съсирваемост на кръвта в капилярите на белия дроб. И след като измерим специфичните параметри, можем да повлияваме един, втори или трети процес, в зависимост от това, което сме открили при конкретния пациент. Затова е необходимо да се направят изследванията, а на базата на получените резултати, да се определи подходящата терапия и проследяване.

А моят призив към вашите читатели е: мислете за белия си дроб и не го увреждайте, като пушите или като живеете в замърсена околна среда. Мислете за белия си дроб като за дългосрочна инвестиция!

Милена ВАСИЛЕВА