Д-р Николай Георгиев: Фруктозната непоносимост е метаболитно заболяване

Фруктозната непоносимост е по-малко известно състояние, но в същото време има реални и често не леки последствия за организма. По темата разговаряме с д-р Николай Георгиев.

Визитка

♦ Д-р Николай Георгиев е специалист гастроентеролог във Варна с над 10 години опит и интереси в областта на ултразвуковата и ендоскопската диагностика на гастроинтестиналния тракт (ГИТ) и интервенционалната ендоскопия, диагностика, терапия и спешна ендоскопска хемостаза при остри кръвоизливи на ГИТ, премахване на полипи по хода на ГИТ, дилатация на стенотични участъци, диагностика и лечение на болести, свързани с черен дроб, панкреас и др. 

♦ Завършва Медицински университет-Варна през 2012 г. През 2017 г. придобива специалност “Гастроентерология”, а от 2018 г. е зачислен като редовен докторант към Медицински университет-Варна. През 2015 г. д-р Георгиев е назначен на работа в Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ “Св. Марина”, гр. Варна, на длъжност лекар-специализант, 2017 - като преподавател-асистент към Катедра “Вътрешни болести”, УС по гастроентерология, хепатология и хранене. От същата година работи като гастроентеролог към УМБАЛ “Св. Марина”.

♦ От април 2023 г. е част от екипа специалисти на “МБАЛ- Варна”, където осъществява прегледи и консултации.

♦ Преминал е редица следдипломни квалификации и курсове по високоспециализирани дейности.

- Д-р Георгиев, защо някои хора въобще не могат да ядат храни, съдържащи фруктоза, а други след това получават неприятни симптоми и неразположение?

- В случая говорим за два различни проблема. Невъзможността за консумиране на храни, съдържащи фруктоза, се дължи на фруктозната непоносимост, а във втория – на фруктозната малабсорбция.

Фруктозната непоносимост има генетична причина. Наследствената непоносимост към фруктоза (Hereditary fructose intolerance, HFI) е автозомно рецесивно заболяване, при което се наблюдава нарушен метаболизъм на фруктозата и натрупване на токсични метаболити, които могат да доведат до смърт на чернодробните клетки. Развива се в резултат от дефицит на ензима алдолаза B.

Причинява се от мутации в ALDOB гена (9q22.3), които водят до намалена функция на ензима. Засегнатите хора са асимптоматични, докато не започнат приема на фруктоза, захароза или сорбитол.

Тъй като заболяването е генетично, има риск да се предава в поколението от болни или носещи гени за мутацията родители. 

- По какво се различава фруктозната малабсорбция от наследствената непоносимост към фруктозата?

- От огромно значение е да се прави разлика между генетично зависимата фруктозна непоносимост, дължаща се на ензимна недостатъчност, и фруктозната малабсорбция, причинена от дефект в транспорта на фруктозата.

В този случай клетките на червата не могат да абсорбират нормално фруктозата, което води до подуване, диария или запек, метеоризъм и коремна болка. В някои страни, като Германия например, един на всеки трима души е засегнат 

Забравете за тях: Опасни храни с фруктоза

А ако човек страда от вродена непоносимост, приемът дори на малко количество води до прояви от храносмилателната система. Но обикновено повечето хора имат проблем с прекалено голямото количество фруктоза. Много от храните днес се подслаждат с плодова захар вместо с обикновена, което допринася в тях да има много повече фруктоза, отколкото е полезно.

Проблем е, че в много от продуктите се добавя фруктоза, като кетчуп, плодово мляко, консерви и др. Имаме изобилие от плодове през цялата година от тропическите райони, от оранжериите и сушени плодове. Най-вероятно непоносимостта се дължи на това, че тялото трябва да се пренастрои към нов начин на хранене.

Д-р Николай Георгиев

- Как влияе фруктозната непоносимост на черния дроб?

- Фруктозната непоносимост е метаболитно заболяване, при което има дефект в разграждането на фруктозата, вследствие на което се натрупват токсични за черния дроб метаболити и се наблюдават чести понижения на кръвната глюкоза (хипогликемии). След приема на храна фруктозата се метаболизира в черния дроб.

Там тя първо се превръща в фруктозо-1-фосфат, а след това претърпява още една промяна в глицералдехид и дихидроксиацетон фосфат. Това второ превръщане се осъществява благодарение на ензима алдолаза B, който се намира в клетките на черния дроб, бъбреците и тънкото черво.

Ако поради генетични причини алдолаза В е увреден и не може да върши работата си, следва натрупване на фруктозо-1-фосфат, което има силен токсичен ефект. Продължителният прием на фруктоза в този случай крие риск от увреда на черния дроб. 

Освен това увеличаването на фруктозо-1-фосфата инхибира гликолизата (процесът на разграждане на глюкоза) – един от най-важните пътища за доставяне на енергия до клетките. Вследствие на това се увеличава рискът от хипогликемии.

Често бебетата с този ензимен дефект порастват, избягвайки сладките храни и плодовете, поради което състоянието може да остане неоткрито до по-голяма възраст. 

- С кои методи може да се диагностицира фруктозната непоносимост? 

- Чрез тест за наследствена форма на фруктозна нетолерантност може да се провери дали има мутация в ензима, разграждащ фруктозата. Генетичният анализ дава възможност да се избегне инвазивната чернодробна биопсия, като открива рисковите пациенти, носители на конкретната мутация. 

- До какви усложнения може да доведе непоносимостта към фруктозата? 

- Продължителната употреба на фруктоза и неспазването на хранителен режим може да доведе до необратима увреда на черния дроб, дори до чернодробна недостатъчност. Друго често усложнение са хипогликемиите и припадъците. 

Единственото лечение за хората с непоносимост към фруктоза е да избягват храни, които имат високо съдържание на фруктоза. Такива са плодовите сокове, ябълки, грозде, диня, грах и тиквички. Важно е да се обръща внимание на съставките на продуктите, защото фруктозата се използва като подсладител в много пакетирани храни и напитки. 

Високо кръвно? Спрете фруктозата!

При бебетата и децата до 2-3-годишна възраст се препоръчва стриктна диета. Възможно е толерантността към фруктоза да се повиши леко с възрастта, затова при възрастни диетата може да се адаптира. Въпреки това избягването на храни с фруктоза доказано намалява мастната дегенерация и увреда на черния дроб. 

- Колко фруктоза е полезна за нас? 

- При прием над 50 грама фруктоза на ден (или 5-8 плода) транспортните системи се претоварват. При по-голямо количество може да има диария, коремни болки и газове. Днес консумираме 3-4 пъти повече фруктоза от поколенията преди нас.

В много продукти в магазина като сладкиши и дресинги за салати, както и в заведенията за бързо хранене се използва фруктозо-глюкозен сироп. Той потиска сигналните вещества за ситост, като лептина, и ни кара да ядем повече. 

Въпреки че плодовете са полезни, добре е да преосмислим количеството, което приемаме. Все повече хора имат непоносимости към храни, като по-голямата част от тях са с повишена чувствителност към определена храна, а не генетична непоносимост. Това означава, че ще могат да се справят с малки количества от дразнещата храна.

Дори и да нямате установена непоносимост към определени храни, ако изключването на даден продукт се отразява добре на организма ви, добре е да се съобразите с това.

Причина за чувствителността към някои хранителни продукти могат да бъдат лечението с антибиотици, стресът, стомашно-чревни инфекции и прекаляването с определени храни.

Това не означава, че трябва напълно да избягваме храните, към които имаме чувствителност, но е добре да приемаме такова количество, с което тялото ни може да се справи. 

С какви симптоми се проявява?

Симптоми, които се появяват веднага след приема на фруктоза, са:

• потене;

• треперене,

• раздразнителност,

• неспокойствие и плач;

• повръщане; подуване на корема;

• апатия,

• хипогликемия.

Някои от симптомите са свързани с по-продължителен прием на фруктоза като:

• отказ от храна; 

• забавяне на растежа, ненаддаване на тегло; 

• отпадналост; 

• замаяност; 

• чести диарии; 

• болка в горната част на корема; 

• увеличени стойности на аминотрансферазите и чернодробни ензими; 

• отоци по тялото; 

• увеличен черен дроб (хепатомегалия) и цироза. 

„Фруктозната непоносимост може да се отрази и на настроението. По време на храносмилането аминокиселината триптофан се закача за фруктозата. Ако има прекалено голямо количество фруктоза, която не можем да усвоим, ще загубим и триптофан.

От аминокиселината триптофан се образува серотонинът, т.нар. хормон на щастието. Липсата на серотонин може да доведе до депресия, затова една дълго време неустановена фруктозна непоносимост може да доведе до депресивни настроения. 

Серотонинът освен за доброто ни настроение отговаря и за чувството на ситост. Ако често изпитваме силен глад и постоянно хапваме, това може да се дължи на фруктозна непоносимост, както и ако имаме оплаквания като диария и болки в корема“, обясни лекарят.

Милена ВАСИЛЕВА