От нас зависи да преодолеем ограниченията и пречките

Понякога, хората, които идват за консултация, споделят приблизително нещо такова:

“Нищо кой знае какво не се е случило в живота ми, не е нещо трагично, непреодолимо или впечатляващо. Даже напротив, бих го определил/а  като битовизъм. Но... не знам как да кажа... малко по малко... се сринах.

Пералнята се счупи, заради грипа не можах да свърша навреме няколко ангажимента, с колегите нещо не мога да се разбера, за приятели време не остава, кредитите ме притискат, тръбата в банята изби и...

Ето така, като се съберат няколко дребни наглед неща... Направо излизам от строя. Обърквам се, изнервям се и попадам в задънена улица. Блокирам! Не знам какво да направя!? Случвало ли ви се е да консултирате някого заради такива глупости?”. 

Случвало ми се е. И не смятам, че са глупости. Правя комплимент на хората, които “заради такива дребни неща” търсят подкрепа за себе си, защото по време на консултацията си дават възможност да отместят поглед от външното и да го насочат навътре, към това което преживяват; дават си пространство и “разрешение” да изследват причините, довели до трудността и впоследствие да намерят решението.

Натрупването на трудности в ежедневието ни изпитва устойчивостта ни на стрес. Тези моменти можем да използваме, за да разберем къде сме чупливи, какво е онова в нас, което е провокирано и ни пречи да приемем нещата като обичайна част от живота, за да предприемем адекватни действия за разрешаването им.

Какво може да се е обострило у нас при такава житейска ситуация? Възможно е това да са екзистенциални въпроси - за сигурността, стабилността, безопасността на действителността, в която живеем. Възможно е това да са вярванията за живота, които сме взели от своите родители.

По време на консултацията може да стигнем до идеята, че е от значение да “погледнем” как сме организирали  битовата страна на живота си и да внесем корекции. 

Друго, което можем да изследваме в това време и пространство, е поведението ни в период на трудности, да си дадем сметка какво всъщност правим - действаме или отлагаме, свиваме се или нападаме, обвиняваме или проявяваме разбиране. Не на последно място, в периода на трудности може да изследваме откъде идва тревогата, напрежението и страхът в нас.

Нека започнем “разплитането на кълбото” от “повърхността”. На това “ниво” може да проверите дали във времето, когато животът ви върви в ритъм, сте отделили време и сте намерили информация и контакти за различни професионалисти, на които да позвъните при всякакви видове повреди, трудности, заболявания и т.н.

Отстоявайте себе си, за да ви ценят другите

Имате ли такава “полезна база данни” или напротив, при битов проблем действате на принципа на “пожарната” и “спешната помощ” - обаждате се на някого и той ви насочва, търсите информация в интернет и произволно избирате някого. Ако е последното, може да започнете да създавате своята мрежа от полезни контакти.

Ако пък в периоди на трудности “се уловите” да твърдите (или другите около вас ви казват, че го правите), че неприятности дебнат отвсякъде, че няма нищо сигурно, че нещата няма как да се оправят, че няма пълно щастие, че като едно се оправи, друго се разваля, че нищо не е направено “като хората”, че все има за какво да се ядосва човек, тогава е възможно голямата трудност в тези периоди да идва от вашата представа за живота и света.

Тук искам да отбележа, че вярванията на културата и средата ни вършат работа дотолкова, доколкото снемат част от напрежението, идващо от факта, че всичко в живота ни зависи от нас. Но като повтаряме механично тези твърдения освен, че им даваме сила да определят живота ни, ние се отказваме от личната отговорност и творчество в живота си.

Прехвърляме отговорността си на живота, обстоятелствата и качеството на работа на другите хора и плащаме висока цена за това, защото не живеем живота си с лекота и в комфорт. 

Да, съгласна съм, че за да променим вярванията и стереотипите, с които сме израснали, трябва да положим много усилия. Но ние притежаваме достатъчно енергия и сили, за да променим това, което носим от средата, културата и рожденото си семейство. Когато мисля за трудностите, през които преминаваме, докато променяме нагласи и вярвания, се сещам  за поговорката: “Като дома не си видяло, през плета не си ли гледало?”. 

Значението, което откривам в нея, е, че когато срещнем чужд продуктивен модел на мислене и вярване, можем да се вдъхновим от него и от резултатите му. Чрез енергията на това преживяване можем да си помогнем да превъзмогнем ограничението си и да вземем онова, което ни харесва в чуждото, за да го направим свое.

Искам да ви припомня, че това взаимодействие много се проявява в партньорските и приятелските отношения. В ежедневното общуване партньорите/приятелите спонтанно, естествено, непреднамерено откриват своите различия - това, което харесват в другия, но го нямат у себе си.

Мечтите изискват смелост и желание за живот

Тук ми се иска да обърна внимание, че можем да опитаме да мислим и правим като другия. Това е естественият обмен в човешките отношения - разчупване и обогатяване на опита и мисленето чрез мирогледа, вярванията и действията на другия.

Ще продължа с разсъжденията в тази посока. Ако сме любопитни за хората, ако “си направим труда” да ги опознаем, ако проявим истински, непринуден интерес към тях и видим силните им страни, ако имаме очи да видим как те преминават през трудностите си, благодарение на какви нагласи, представи, вярвания, сценарии, действия се справят с живота си, тогава можем да обогатим собствения си мисловен и поведенчески репертоар с постигнатото от тях.

Вярвам, че веднага ще се досетите за хора, които успяват да рисуват с една ръка, да спортуват въпреки категоричността на диагнозата си, да създадат уютно жилище, докато живеят под наем, да сбъднат мечтите си за пътувания и почивки въпреки средните си доходи.

“Да, да, обаче...” - ще кажете вие - “.. Но...” - и ще започнете да изброявате ограничения и факти, на които както виждате “не давам думата”. Защо? Защото, ако решите да надникнете отвъд тях, ще откриете, че единствено от вас зависи да преодолеете ограниченията, пречките и страховете.

Да говорите, да поемете риска да ви откажат, да развиете умения да договаряте, да търсите варианти, за да живеете на  принципа: “Печеля-Печелиш”, да отстъпвате, да не преувеличавате, да търсите възможностите, да се свържете с хора, които извършват качествено и в срок своята работа, спазвайки правила и стандарт, и да общувате дългосрочно с тях.

За финал ви предлагам да погледнем още едно клише: “Като знам какъв инженер съм, как да отида на лекар?”. То е свързано с доверието. В себе си и в другите. Вярвате ли на своите знания и умения, можете ли да допуснете, че навън, в света има и други хора като вас - отговорни, знаещи и можещи?

Можете ли да положите усилия да ги откриете, да се свържете с тях? Можете ли да им се доверите? Или смятате, че другите могат толкова малко, защото толкова можете вие? Отвъд страха са свободата и лекотата.

В края на тези разсъждения си спомних приказката за неволята. На мен тя ми звучи като история за порастването, справянето, самостоятелността, независимостта и увереността в себе си. А когато открием ценното у себе си, можем да го видим и в другите. Ценни открития ви пожелавам!

Борянка БОРИСОВА - психолог, системен фамилен и брачен консултант