Заучената безпомощност не е болест

Заучената безпомощност не е болест

Тест за наличието й: 

• В ежедневието си напълно завися от други хора.

• Не ми достига здрав смисъл.

• В житейските ситуации не може да се разчита на моето мнение.

• Не съм сигурен, че мога да се справя с ежедневните проблеми, които постоянно възникват.

• Почти всичко, каквото правя, не е както го могат другите.

• Не съм способен да постигам успехи.

• В работата не съм така добър, както другите.

• Не съм съобразителен като останалите, що се отнася до работа или учене.

• Смятам, че не съм способен самостоятелно да се справя с ежедневните задачи.

И все пак има възможност да се справите с този порочен кръг

1. Определете в кои области от живота ви се проявява това състояние? Какво бихте искали да подобрите? Какво не ви устройва?

2. Нахвърлете колкото може повече варианти и алтернативи за подобряване, за промяна на тази безпомощност. Може да помогнат близки и приятели, защото „когато мислят няколко глави”, се раждат повече решения.  В никакъв случай обаче не допускайте мисълта „ама то няма смисъл да опитвам”, „и без друго нищо няма да се получи”! 

3. Замислете се сериозно доколко обективни са мислите „нищо не зависи” и „това е прекалено сложно”. Претеглете аргументите „за” и „против” относно истинността на тези два израза. Ако аргументите ви се позовават на предишен опит, запитайте се дали е ревалентен той, би ли могла ситуацията да се промени оттогава. Освен това си представете, че ваш приятел е попаднал в такава ситуация. Какво бихте му казали? „Няма смисъл да опитваш, няма нищо да се промени”.  Или пък бихте му казали точно обратното?

4. Спомнете си моменти, когато сте постигнали успех в нещо, получили сте похвала, дори и да ви се струва дреболия този спомен. Особено ценни са онези спомени, когато не сте вярвали в нещо, но въпреки това сте го постигнали.

5. Когато най-сетне осъзнаете, че някои ваши мисли са били съвсем изкривени и вече сте решили да действате на основата на обективното мислене, започнете да действате. 

6. Не отстъпвайте, не се отказвайте, дори и да ви се струва, че пак нищо няма да излезе. Борете се с този негатив, възникващ в главата ви. Много е трудно, отнема време, за да го изтласкате от съзнанието си. Това е нормално.

7. Отбележете резултата от тези действия, какъвто и да е той. Отговорете си дали има някаква полза от новото ви поведение. Повярвайте, дори да сте далеч от желаното, във всички случаи сте придобили нещо ценно от този опит. 

8. Задължително се похвалете, това е много важно.

Повторете всички пунктове няколко пъти. 

Яна Бояджиева

 

Коментари

bobo 04.01.2022 20:04

Това трябва да е дисциплина в съвременното училище, още от началото, като е адаптирано с възрастта и проблемите на децата!