Възраждането на ирисовата диагностика през ХIХ век и поставянето й на съвременни научни основи е свързано с унгарския лекар хомеопат Игнац фон Пекцели. Младият Пекцели вижда как в ириса на бухал, който си чупи крачето, се появява черна ивица. Той се грижи за ранената птица и констатира изчезването на ивицата след зарастване на крака. Лекарят започва да наблюдава очите на своите пациенти и да задълбочава знанията си в очната диагностика. Той установява, че на всеки участък от тялото и на всеки орган съответства определен сегмент от ириса и съставя първата ирисова карта.
По същото време в няколко европейски страни, а по-късно в САЩ, Канада и Япония, се създават школи и центрове за изучаване на ирисовата диагностика. В България нейното развитие е свързано с природолечителя Петър Димков. Поставял е много точни диагнози по ириса, споделят негови пациенти, но е преследван от властта и принуден да работи тайно.
Днес ние, иридолозите, работим при нови условия и със съвременна апаратура за наблюдение и фотографиране на ирисите. Ирисът е дискът около зеницата на окото, който у различните хора е оцветен в сиво, зелено, синьо, светло- или тъмнокафяво. Окото е част от мозъка, което го поставя в невро-рефлекторна връзка с целия организъм. Ето защо ирисът дава ценна информация за телесната конституция, наследствената обремененост, за токсичните натрупвания в организма и моментното състояние на органите. За това има обективни знаци върху ириса - петна, облачета, лъчи и други. Успешно се диагностицират заболявания на храносмилателната, дихателната, сърдечносъдовата, уро-гениталната, опорно-двигателната система.
Методът е бърз, обективен, безболезнен и безвреден
Очната диагностика по ириса спестява на пациентите много време и нерви в безконечно лутане по здравните кабинети, защото локализира с голяма точност проблемите в организма. Тя, разбира се, не изключва и други видове диагностика (конкретни лабораторни и образни изследвания) при необходимост от доуточняване.
Д-р Весела КОЕВСКА
Ирисите дават информация за генетично унаследените от родители и прародители слаби места в организма, които при стрес и неблагоприятни външни въздействия, включително инфекции, реагират с болка и болест. В ирисите се отразява също започнало в организма заболяване. Всяка болест, преди да се прояви външно с характерните за нея симптоми, има скрит период, който се улавя на ириса. Чрез подходящ диетичен режим и лечение с природни средства болестта се лекува в нейния предклиничен стадий.
Особено ценно е приложението на този метод при деца след 5 - 6-годишна възраст, когато ирисите са оформени и отразяват предадените по наследство слабости и предразположения.
Именно в детска възраст се изграждат трайни хигиенни и хранителни навици, които съобразени с наследствеността, могат да са залог за добро здраве, дълголетие и за здраво поколение.
Оценка на наследствената патология
Всеки организъм има своите слаби места, унаследени от родители или прародители. Наследствената слабост не означава непременно болест. Неслучайно в медицината съществуват понятията генотип и фенотип. Генотипът е генетичният наследствен потенциал на организма, а фенотипът - само проявената страна на този потенциал, резултат от цялостния ни начин на живот. Затова не „лошите” гени, а вредните навици провокират болестите, предавани от едно на друго поколение.
Съответствия на органите в ириса на дясното око
Ирисът е единствената структура, която отразява вродените дефекти, предавани от четири поколения назад. Ако детето е унаследило от двамата родители слабост на бъбреците, то при него се очаква още по-изявена бъбречна патология. Тази наследствена слабост е даденост, която ние само констатираме, без да можем да променим. Ролята на лекаря в този случай е да предложи адекватни профилактични мерки, които да не допуснат разболяване.
Съответствия на органите в ириса на лявото око
Знаците за наследствено предазположение към определено заболяване могат да се видят още в детска възраст. Ето защо ирисовата диагностика е ценна като фамилна диагностика. Много често наблюдавам едни и същи ирисови знаци за наследствена слабост и заболяване у майка и син или у баща и дъщеря - така по правило върви унаследяването. Според някои иридолози, десният ирис на мъжа съхранява бащината наследственост, а левият - майчината. При жените е обратно.
Голяма прогностична стойност за всеки човек има плътността на неговите ириси. Когато радиално разположените влакна (трабекулите) са плътно допрени едно до друго, говорим за добра плътност, а когато между тях се появяват разстояния, плътността е слаба. Ирисовата плътност показва жизнеспособността на организма - мускулен тонус, състояние на защитните сили, работоспособност, физическа и психическа издържливост, способност за възстановяване на заболелите тъкани. Хора с ниска плътност на ирисите по-тежко боледуват и трудно се възстановяват, а заболяванията често хронифицират.
Ирисът дава ценна информация не само за лечебната практика, но и за избора на извънкласни занимания при децата и тяхната професионална ориентация като юноши и по-големи хора, за да избегнат работа при екстремни условия със завишено физическо или нервнопсихично натоварване, ако имат ниска ирисова плътност.
Наследствените болести не са неизбежни
Има семейства, в които като по традиция се предава: затлъстяване, жлъчно- или бъбречнокаменна болест, диабет, хипертония, язва на стомаха или дванадесетопръстника, псориазис, алергия, рак и други. Не са малко хората, които все още приемат това като неизбежна участ. Други се стремят да прекъснат този омагьосан кръг, търсейки първопричината за унаследяваната болест.
Всеки организъм има своите слаби уязвими места, които като мишени са лесно атакувани от вредни навици и неправилен начин на живот. Колко неразумно би било за мен например да употребявам солена храна при моята двустранно обременена с хипертония наследственост! Бях шокирана от нежеланието на пациент да промени порочния си начин на хранене, за да може да излекува стара язва на дванадесетопръстника. Въпреки че била наследствена и всяка пролет и есен се обостряла, лекарственото лечение напълно го удовлетворяваше. А в неговия случай диетата е лечение №1. С лекарствата той потиска стомашната киселинност и заглушава болката, но само до следващия рисков сезон. Каква е перспективата за неговото поколение? Нов язваджия в семейството. Алтернативата е трайна промяна на семейните навици и прекъсване на наследствената верига спрямо това заболяване.
Оптимизмът в работата ми надделява, когато пациентите са деца, а техните родители активно ми сътрудничат. Така е при десетгодишната Юлия, внучка на баба диабетичка, с наследствен знак за диабет в десния ирис. Майка й бе сериозно обезпокоена от нейното подчертано влечение към сладките храни. При Юлия мерките са профилактични: предимство на вегетарианското хранене, ограничаване на въглехидратните храни, включително захарните изделия; повишена двигателна активност срещу натрупването на излишни килограми. Необходимо е и стимулиране на положителна емоционална нагласа в семейството, за да се избегне тревожността и безпокойството, които енергийно увреждат панкреаса.
Няма по-благоприятна възраст от детската за изграждане на здравословен стереотип на живот, съобразен с наследствено уязвимите места в организма. В това е смисълът и голямата сила на профилактичната медицина, която доказва, че никой не е обречен на своята наследственост.
Д-р Весела КОЕВСКА
