Нагласата, която човек има към собственото си благополучие и здраве е най-често резултат от личности характеристики като особености на характера и темперамента, възпитанието от ранна детска възраст за утвърждаване на злравословен начин на живот, преживени злравословни неблагополучия (личи или на близки хора), от религиозни убеждения или конкретно отношение към взможностите на медицината. Отношението към здравето при различните хора се наблюдава в следните разновидности:
* Оптимистично, до неоснователно оптимистично и нехайно. Към този стил на отношенне са склонни личности, които изначално са с приповдигнато и оптимистично настроение, екстровертни, обичащи жи- вота и удоволствията. Те имат желание да ангажират вниманието си с наблюдение и анализиране на функиионирането на собствения си организъм и са убедени в неговото перфектно състояние.
Това прави живота им свободен от опасения и тревожност, но едновременно с това повишава възможността да бъдат омаловажени ранни симптоми на заболяването и лесно да се заблудят, че са в добро злраве. Нерядко прекаленият оптимизъм е защитна реакция по механизма на изтласкването или отрицанието, а в дълбоката си същност крие страх от болестта.
* Фаталистично отношение към собственото здраве. Хората от този тип обикновено казват: "Каквото му е писано на човек това ше се стучи". Много често този фатализъм с свързан с религнозни предразсъдъци или недоверие към медишината. Това е пример за изместване като защитен механизъм на психиката —"нещата не зависят от мен, а от всевишна сила".
*Песимистично отношение, до хипохондрична ангажираност за соб- ственото здраве. Подобно отношение имат индивиди, които са склонни да очакват нещо лошо да им се случи не само по отношение на здравето им, а изобщо. Те се самонаблюдават непрекъснато, търсят и долавят най-малките усещания от тялото си, придават нм извънредно голяма стойност търсят обяснения.
Непрекъснато изискват здравословното им състояние да се проверява, ходят при различни специалисти, никога не са доволни от диагнозата си или от липсата на такава. Това води до големи ограничения в социалния им живот. Понякога с оплакванията си много умело могат да заблудят лекаря и така по-скоро да си навредят. Ако бъдат насочени да се консултират с психолог или психиатър, се обиждат и отиват при следващия медицински специалист.
** Реалистично отношение към собственото здраве. Реалистичният човек е готов да поеме грижите за запазване на здравето си, които са в неговата компетентност, власт и отговорност. Опитва се да опознае силните и слабите страни на организма си, да оцени правилно възможностите, собствената си издръжливост и резистентност.
В съответствие с преценката си се натоварва или щади. В състояние е спокойно и точно да отразява неблагоприятните сигнали от страна на организма, навреме да се насочва към търсене на медицинска помощ, стреми се да представи и формулира максимално обективно и правилно оплакванията си пред лекаря оплакванията си, без да ги агравира или омаловажава.
Намира сила в себе си да се откаже от някои навици при необходимост, които се оценяват кат вредни, да приеме и да спазва диетични препоръки и режим, когато това се налага. В ценностната му система здравето има голямо, но не единствено значение. Обикновено при тези хора навиците за здравословен начин на живот са интериоризирани от рано чрез възпитанието. Бъдете отговорни за здравето и живота си.
Полина Василева
Психологически кът Полет
