Въпреки, че първият случай на рак е записан в Египет през 1600 г. преди новата ера, Хипократ (410-360 г. пр.н.е.), бащата на медицината, е този, който идентифицира и даде име „рак“ на заболяването, което мори човечеството и до днес.
Хипократ е описал няколко вида рак, наричайки ги „karkinos“, гръцката дума за раци, или karkinoma (карцином). Думата дойде от появата на изрязаната повърхност на твърд злокачествен тумор, като вените се простират от всички страни като крака на краката.
Хипократовата „концепция на рак е хуморален теория, тъй като той смята, че тялото, съдържаща четири хумор (телесни течности). Всеки дисбаланс на тези течности би довел до заболяване и излишъкът на черна жлъчка в даден орган на мястото, се смята, че причинява рак.
През 2 век от н.е., Гален, нарича доброкачествените тумори „oncos“, от гръцката дума за подуване или бучка, запазвайки karkinos – терминът на Хипократ „за злокачествени тумори.
Хуморалната теория за рака е била стандартна през средните векове и повече от 1300 години. През този период аутопсиите били забранени по религиозни причини, ограничаващи познанията за рака. Хуморалната теоретична терапия остава популярна до 19 век, когато клетките са открити.
Тъй като древната гръцка традиция забранява отварянето на тялото, Хипократ само описва и прави рисунки на видими тумори по кожата, носа и гърдите. Лечението се основава на хуморалната теория. Според хумора на пациента, лечение на диета, кръвопускане и / или лаксативи, пише "Български новини".
Хипократ вярва, че ракът е резултат от излишък на черна жлъчка във всяка възможна част от тялото. Ако слезката не успява да изчисти тази жлъчка, пациентът ще развие някакъв вид рак. Той също така е описал като ранни симптоми на рак горчив вкус в устата, който би бил придружен от загуба на апетит
Лекарите от онова време, описали различни видове рак, включително скритите и явни. Древните лекари дори забелязали наличието на съдова дилатация в случаите на рак.
Според Гален най-често срещаните видове рак са рак на матката и гърдата, открит при жените.
При изследването на пациента, древногръцките лекари забелязали, че туморът рак е осезаем и донякъде трудно на пипане, с неправилна форма, прилепнал към околните тъкани с дилатация на вените, по-скоро хладни в температурата, а понякога и рани в обкръжението . Това също причинява подуване и не е придружено от треска. Друг характерен симптом на рак се записва като остра болка и кървене.
Що се отнася до лечение, древногръцките лекари изведе пациента медицински решения, а ако те не успяха да помогнат на пациента, а след това те пристъпва към премахване на тумора чрез операция. Те са използвали билки като asclepia, лишеи, Aristolochia, dragonvosis, еритематозус, erybuminus, ellevaros, raisinus и др.
За да отстранят злокачествената черна жлъчка, те извършвали флеботомия. Ако това не е достатъчно, те отстранявали тумора чрез операция, ако е възможно и продължавали с обгаряне на околните съдове за спиране на прекомерно и опасен кръвоизлив.
След операцията пациентът трябвало да следва определена диета за стимулиране на здравето и програма за упражнения, за да се чувства по-добре. Въпреки това, големият брой на билки и лекарства, използвани за лечението показва, че древните лекари вече са знаели колко ниски са шансовете са за болен от рак пациент да оцелее.
