Заливат ни пропаганда, дезинформация и фалшиви новини, а хиляди хора не могат да ги различат и са изложени на зловредното им влияние.
Неслучайно среща на високо равнище на ООН постави задача до 2030 г. да се изработят учебни програми за медийна грамотност във всички държави.
Такива обучения ще намалят информационната пропаст между поколенията. На тази цел е посветен проектът „Информацията има значение“, който помага на хора над 55 г. да са равностойни в дигитална среда на своите деца и внуци. В рамките на проекта 170 обучители учат възрастни на медийна и цифрова грамотност.
„Нашият проект цели подобряване на медийната и цифровата грамотност на хора над 55 години. Тази възрастова група е от аналоговото поколение, което се отнася с по-голямо доверие към информацията в онлайн средата.
Затова трябваше да развием чувствителност у възрастните кои съобщения са фалшиви новини и дезинформация, както и умения да ползват отговорно и безопасно онлайн пространството“, обясни г-жа Спаска Тарандова от Фондация „Глобални Библиотеки – България“ – координатор на проекта.
Пилотните обучения са проведени в България, Австрия и Румъния, като са подготвени 170 обучители на възрастни по медийна и цифрова грамотност, които от своя страна са обучили над 400 души над 55-годишна възраст. С тези хора са дискутирани темите за онлайн измамите, фишинг атаките и спама, кибертормоза, дигиталните услуги, защита на личните данни и поверителност.
В обучението е наблегнато на практическата страна на нещата, като защитата на електронната поща, създаването на силни пароли, спазването на правила за безопасност при интернет банкиране. Обучителните материали за медийна грамотност са достъпни на сайта на проекта informationmatters.eu/bg.
Често възрастните хора са лековерни, когато видят в социалните мрежи прочут лекар да „продава“ чудодеен лек за болни стави или за свежа памет, или за подмладяване… Обикновено лекарят дори не знае, че е рекламно лице на въпросния суперпродукт. А междувременно много хора са подведени от фалшивата реклама и са олекнали със сериозни суми за лекарство със съмнителен ефект.
Ето защо на заключителната конференция по проекта „Информацията има значение“ в София специален уъркшоп за разпознаване на достоверната здравна информация в дигитална и медийна среда направи Гергана Хрисчева – здравен журналист от Българското национално радио.
„Най-голям брой недостоверна, лъжлива, непроверена, откровено спекулативна и манипулативна здравна информация се разпространяваше по време на ковид пандемията. Тогава видяхме колко много хората у нас се доверяват на недостоверни източници.
И дори с риск за живота си хората смятаха, че чашка ракия или чесън под възглавницата ще ги спасят от коронавируса. Пандемията не само ни раздели като нация, тя показа, че българското общество не вярва на институциите“, обясни Гергана Хрисчева.
Журналистката бе категорична, че достоверна здравна информация в дигиталните медии и социалните мрежи почти не може да се открие. Че трябва да се търсят официалните източници на информация в областта на здравеопазването и медицината.
„Достоверна, научно обоснована и проверена здравна информация трябва да се търси само в официалните сайтове на институции като Министерство на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, Националния център по заразни и паразитни болести, Националния център по обществено здраве и анализи и др“, подчерта г-жа Хрисчева.
Журналистката от БНР посочи за положителен пример специализирания сайт за имунизациите в България – „Плюс мен“.
В него може да се научи всичко за имунизациите – препоръчителни и задължителни, за болестите, от които ваксините ни предпазват, за времето на тяхното поставяне. Има възможност също да се зададе въпрос от гражданите, да се получи отговор, да се видят отговорите на най-често задавани въпроси.
В „Плюс мен“ се публикува още актуална здравна информация, например случаите на морбили в страната. Има и специален раздел „Интернет срещу науката.”
В. „Доктор“
