Често подценяваме разширените вени, от които масово страдат и мъже, и жени. През есента страданието се облекчава, но рискът от венозна тромбоемболия остава. По темата разговаряме с д-р Димитър Чернев.
Визитка♦ Д-р Димитър Чернев е съдов хирург в Клиниката по съдова и ендоваскуларна хирургия на УМБАЛ „Света Екатерина“. Д-р Чернев завършва медицина в СУ „Св. Кл. Охридски” през 2017 г. Клиничният му опит преминава през: болногледач в Сърдечна реанимация на УМБАЛ „Лозенец” 2012-2013 г. и в КАИЛ в УМБАЛ „Света Екатерина” – 2013-2014 г. След това е лекар в Спешно отделение на УМБАЛ „Александровска” 2017-2018 г. От октомври 2018 г. е специализант в Клиниката по съдова и ендоваскуларна хирургия на УМБАЛ „Св. Екатерина”. ♦ Клиничните му интереси са в областта на: хирургично лечение на абдоминали аортни аневризми, ендоваскуларно лечение на периферна артериална болест, EVAR (Endovascular aneurism repair), лечение и профилактика на акутни венозни тромбози. ♦ Член е на Българския лекарски съюз (БЛС), на Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология (БНДСЕХА), на Българската асоциация по гръдна, сърдечна и съдова хирургия (БАГССХ), на Европейското дружество по съдова хирургия (European Society for Vascular Surgery). |
- Д-р Чернев, лятото вече си отиде. Може ли да сме по-спокойни през есента и зимата за здравето на венозната си система?
- Много от хроничните съдови заболявания се повлияват от температурните промени и оплакванията на пациентите се влошават или подобряват в зависимост от сезона. Венозните заболявания се влошават в горещите месеци на годината и съответно в есенно-зимния период пациентите чувстват подобрения. Това обаче не означава, че трябва да игнорираме проблема и да отлагаме посещенията при съдов специалист или да прекъсваме назначената терапия. За да се постигне добър контрол при пациенти, страдащи от хронична венозна болест, е необходимo пациентът да спазва препоръките за хигиенно-диетичен режим, даден от съдовия специалист, както и стриктно приемане на назначената терапия.
- Кои промени в организма водят до развитието на дълбока венозна тромбоза и защо се определя като социалнозначимо заболяване?
- Годишната честота на първия епизод на симптоматичната дълбока венозна тромбоемболия варира от 50 до 100 на 100 000 души, като общата честота на венозния тромбоемболизъм е с около 25% по-висока, като се добавят и случаите на белодробен емболизъм. Състоянията, които могат да доведат до дълбока венозна тромбоза, са много, включително и генетична предразположеност, склонност на организма към тромбообразуване или т.нар. тромбофилия.
- Кои са най-значимите рискови фактори за развитието й?
- Рисковите фактори за развитие на първа изява на дълбоката венозна тромбоемболия са обездвижване след оперативни интервенции, травмите и фрактурите на крайниците, продължителните пътувания със самолет и автобус, злокачествени заболявания, тютюнопушене, бременност, напреднала възраст, злоупотреба със субстанции и др.
- Кога да мислим за дълбока венозна тромбоемболия на крайниците, тоест на кои симптоми трябва да обърнем внимание?
- Най-честият симптом при първата проява на заболяването е отокът на крайника, който започва по глезена и подбедрицата и прогресивно засяга целия крак. В този момент пациентите изпитват тежест, напрежение, опъване в кожата на крака, както и различна по интензитет болка. Кожата на засегнатия крайник придобива леко синкаво-червеникаво оцветяване, а мускулатурата му става напрегната и ригидна.
Д-р Димитър Чернев
- При наличие на поне един рисков фактор и съмнение за дълбока венозна тромбоемболия към какъв специалист трябва да се обърнем за консултация и преглед?
- При съмнение или наличие на подобни оплаквания е редно най-напред пациентът да се обърне към личния си лекар, който впоследствие ще ви насочи към съдов специалист – хируг или ангиолог.
- С кои изследвания доказвате дълбоката венозна тромбоемболия? Налагат ли се и по-специфични такива за определяне на стадия, тежестта или риска от сериозни усложнения?
- Диагнозата се поставя въз основа на анамнестичните данни, находките от физикалния преглед и дуплекс доплеровата сонография, която съдовият специалист извършва в амбулаторни условия. Други методи, които могат да бъдат използвани в условията на болничния престой на пациента, са: конвенционалната ангиография, с помощта на която можем да установим нивото на засягане на крайника, както и да приложим някои инвазивни методи на лечение и КТ пулмоангиографията. С нейна помощ отхвърляме или потвърждаваме наличието на белодробна тромбоемболия – късно усложнение на дълбоката венозна тромбоемболия, която може да доведе до фатален изход.
- През какви етапи минава лечението? Възможно ли е със съвременните методи за консервативна терапия да се постигне ефективно лечение?
- Развитието на заболяването преминава през три основни фази: остра, която трае до 7-ия ден; подостра – от 8-и до 30-и ден и хронична фаза – от 30-ия ден до края на първата година. Възможно е постигането на реканализация на засегнатия сегмент от венозната система при провеждането на консервативно лечение. Важно е обаче да споменем, че има инвазивни методи за лечение, които показват много добри резултати при пациенти, които са диагностицирани рано, още в острия период на заболяването.
След прилагането на тези методи при подходящи пациенти наблюдаваме бързо възстановяване на проходимостта на засегнатите вени, вследствие на което настъпва и по-бързо облекчаване на оплакванията и съответно - по-ниска честота или по-лека форма на развитие на посттромбозен синдром.
- Какво състояние е постфлебитният синдром и какви са причините за развитието му?
- Постфлебитният синдром е състояние, което се наблюдава пр пациенти, прекарали дълбоката венозна тромбоза. Развива се вследствие на увреждане на клапите
в повърхностните и дълбоките вени. Именно това е една от целите ни при третиране на дълбоката венозна тромбоемболия инвазивно – да намалим тежестта на този синдром.
- Какво лечение се прилага при синдрома и има ли риск от развитие на усложнения?
- Лечението зависи от тежестта на изявата. Първите стъпки включват повдигане на засегнатия крайник по време на сън или почивка. Това помага на кръвта да се върне към сърцето. Второ, флексията на глезена и упражненията за укрепване на прасеца също могат да бъдат полезни. Но основен метод за лечение на посттромбозния синдром е компресивната терапия. Използват се чорапи с градуирана компресия, еластични превръзки. В допълнение се назначава и терапия с венотонични медикаменти.
- Как провеждате наблюдението и проследяването на пациентите си след лечението?
- След приключването на болничното лечение, независимо от това дали сме провели инвазивно или консерветивно лечение, проследяваме пациентите в амбулаторни условия. Обикновено държим да ни посетят за контролен преглед два пъти в рамките на месец от дехоспитализацията, а след това – по веднъж на шест месеца.
- Кои са най-сериозните усложнения на дълбоката венозна тромбоза?
- Най-сериозното и тежкото усложнение на дълбоката венозна тромбоза е белодробната тромбоемболия. Честотата на това усложнение значително нараства при пациенти с недиагностицирана дълбоката венозна тромбоемболия и е много вероятно да доведе до фатален край.
- Каква е разликата между повърхностния флебит и дълбоката венозна тромбоза?
- Повърхностният тромбофлебит е процес, при който се оформя тромб в повърхностна вена. Това впоследствие води до възпаление и съответно зачервяване в областта на тромбозиралата вена, болка, локално повишаване на температурата и т.н. При нелекуван или недобре лекуван тромбофлебит този процес на тромбообразуване и възпаление може да продължи, да засегне цялата повърхностна вена и накрая – да доведе до дълбока венозна тромбоза или в по-лошия случай да настъпи емболизация и белодробна тромбоемболия в момента, в който процесът достигне до дълбоката система.
Милена ВАСИЛЕВА
