Защо изпъкналото отгоре на палеца кокалче не е просто такова, а артроза на ставата на палеца, ще научим от д-р Димитър Стаматов.
Визитка♦ Д-р Димитър Стаматов е ортопед-травматолог, специалист по естетична и реконструктивна хирургия на ходилото. Познат е на нашите читатели от редица публикации, касаещи всякакви ходилни деформации. Специализирал е ходилна хирургия и ортопедия в Англия, преминал е редица курсове в чужбина по естетична и реконструктивна хирургия на ходилото и глезена. На този етап единствено д-р Стаматов прилага най-съвременното оперативно лечение на различните деформации на ходило и глезен. ♦ Член е на Българското дружество по хирургия на ходилото и глезена; на Европейската асоциация по хирургия на ходилото и глезена; на Амстердамската асоциация по хирургия на ходилото и глезена; на MIFAS Gorup и на GMS - лекарски съюз в Англия. |
- Д-р Стаматов, в какво се изразява деформацията халукс ригидус и с какво се различава тя от халукс валгус, която сме коментирали вече?
- Халукс ригидус всъщност, е артроза на ставата на палеца. Тя е като всяка друга артроза – тази на колянната, на глезенната, на тазобедрената става. Касае се за износване на ставата, като се получава нарушаване на хрущяла. За халукс ригидус говорим, когато кокалчето е изпъкнало нагоре на палеца и е съпроводено с болка. Много хора действително го бъркат с халукс-валгус.
Разликата между халукс ригидус и халукс валгус, казано простичко, се изразява в следното: при халукс-валгус кокалчето е изпъкнало отстрани на ставата на палеца, докато при халукс ригидус, както вече обясних, то е отгоре на ставата на палеца. Т.е., халукс ригидус – артроза отгоре; халукс-валгус – деформация, децентрирана става на палеца отстрани. Важно е да се запомни, че кокалчето е изпъкнало нагоре, тъй като пациентите много често казват: докторе, имам изпъкнало кокалче. Не, не е изпъкнало кокалче, а съвсем друга патология. Заболяването е съвсем друго – артроза, както и лечението е доста по-различно.
- А може ли да обясните как се проявява и по какви причини възниква? Кои са рисковите групи?
- Характеризира се с болка, подуване, зачервяване, оток, ограничение на движенията, невъзможността за носене на работна обувка. Дори в някои случаи се стига до куцане, до невъзможност човек да се изправи на пръсти, не може да обуе обувката си, всяка крачка е болезнена, невъзможност да извършва ежедневните си движения. Дори една нормална разходка не може да направи човек, тъй като болката и дискомфортът са много силни.
С времето оплакванията се засилват, особено когато се носят работни обувки. Защото те при повечето хора са с бомбета, с метална платформа отпред и отгоре, протективни. Такива обувки наистина пречат на ставата да се движи. Натоварването в предната част на стъпалото е доста изразено, което е основна причина за тази характерна деформация.
Разбира се, това може да се получи и от носенето на тесни, неудобни обувки, високи токчета и т.н. Обикновено тази деформация засяга млади хора в активна възраст от 30 до 60 години най-често, на първо място работниците заради естеството на работата. Атлетите също са застрашени, защото те имат доста голямо натоварване, особено скачачите. Към останалите причини се отнасят генетичната предиспозиция, травмата с история, т.е., някаква стара контузия (падане, изпускане на тежък предмет в предната част на ходилото).
И съответно системните заболявания – най-често ревматоиден артрит и подагра. На рентгеновата снимка се виждат остеофитите (популярни повече като шипове), те са следствие на нарушаване на хрущяла в ставичката. По тази причина се получават болка и зачервяване, както и ограничени движения в ставичката.
- Какво е лечението?
- По принцип, лечението е оперативно. Има два вида операции, като едната е отворена. На снимка може да се види този шип, този израстък отгоре. Хрущялът буквално липсва, остава една оголена кост. И точно това шипче реално е пречка за движението в самата ставичка. Вторият вид операция е миниинвазивен начин за корекция на съответното заболяване. Нарича се хиелектомия. С две малки дупчици се подобрява обемът на движение, почистват се шиповете, прави се специален вид остеотомия. Веднага след интервенцията, която се прави с местна упойка, кокалчето вече го няма отгоре и движенията са напълно възстановени.
Хиелектомията се прилага в средните степени на заболяването, която, както казах, се изразява в премахване, почистване на шипчетата, декомпресия на ставата, т.е., подобряване обема на движение, почистване на наранените хрущяли и създаване на условия тази става да се движи по-добре; да възвърне обема на движение и най-вече да се премахне болката. Лично аз прилагам само този метод на лечение.
Д-р Димитър Стаматов
- Д-р Стаматов, казахте, че хиелектомията се прилага в средните степени на заболяването? А как лекувате крайните степени на артрозата на ставата на палеца?
- В най-крайните етапи се налага да се направи артродеза или спояване на ставичката на палеца. Налага се, тъй като износването е толкова голямо, че самата ставичка вече не позволява да почистим шиповете, просто защото хрущял липсва. Единственото, което остава да направим, е да я споим в правилна позиция. Хората с такава операция пак могат да спортуват, да карат колело, да се изкачват в планината.
И в този случай аз прилагам миниинвазивен вариант, с местна упойка отново, прави се фиксация с два специални винта. По този начин палецът се обездвижва в съответната позиция, няма болки и дискомфорт. Съответно пациентът се възвръща към нормалното си ежедневие. Разбира се, тук трябва да чакаме костта да зарасне, а тя зараства около 3 месеца, специалната обувка се носи около 30 до 45 дни, след което се преминава в нормални обувки. Отокът спада най-бавно, може да отнеме 3-4 месеца до година, но резултатите от тази операция са дълготрайни.
С това лечение се повлиява болката, симптомите изчезват напълно и, както казах, тази операция е с много добри дългосрочни резултати. Но ще изтъкна, че това е крайната мярка. Има и най-различни видове остеотомии (прерязване на ставичката). Идеята тук е съвременният човек, особено жена, която иска да е активна, да може да носи хубави обувки. Има и други, още добри интервенции, чрез които да се запази обемът на движение. Обикновено тази артродеза се прави при по-възрастни пациенти, които нямат чак такива изисквания.
- Това значи ли, че за по-младите пациенти има други опции?
- За по-младите пациенти в активната възраст от 30 до 60 години се прилагат най-различни видове остеотомии, т.е. костта се прерязва по специфичен начин, за да се запази движението, да се намали болката и да се получи една функционираща става.
Има най-различни видове изкуствени импланти, които са измислени като изкуствена става, но понеже натоварването е много силно в тази малка става, защото това е една от точките, която най-много се натоварва, за съжаление, засега няма добри дългосрочни резултати от тези интервенции. И никой не препоръчва като интервенция смяна на тази ставичка, защото тези стави доста бързо се износват и трябва да се прави ревизия. А това означава извършване отново на същата тази артродеза.
- А може ли да се говори за профилактика на това заболяване?
- Да, по принцип в началните етапи може да се помисли за смяна на работата, но естествено не всеки може да си позволи да си смени работата, просто защото го боли кокалчето на пръста. Затова трябва да се намери друга алтернатива: носене на широки и удобни обувки, ограничаване на активността, покой, прием на нестероидни противовъзпалителни средства, физиотерапия.
В началните етапи могат да се поставят инжекции в самата ставичка с хиалуронова киселина, кортикостериоди, да се приложи плазмотерапия – всичко това става инжекционно. Идеята е да се намалят болката, оплакванията, дискомфортът и да се забави артрозният процес. Това е както при всяка артроза, било то на колянна или тазобедрена става, поведението е същото.
- Кога може да ходи човек след хиелектомия?
- Може да ходи веднага с една специална следоперативна обувка. Периодът за възстановяване е 30 до 45 дни. След интервенцията може да се махне обувката още на втората седмица, тъй като отокът спада най-бавно. Може да се постави и хиалуронова киселина допълнително през този период, за да се подобри обемът на движение и да се подхрани ставата. Съответно се започва физиотерапия с посочени от мен упражнения.
Отделно може да се проведе професионално кинезитерапия. В общи линии около 30-45 до 60 дни е отсъствието от работа при такава интервенция, но след това болката и дискомфортът ги няма и пациентът има пълен обем на движение. Това е много важно.
Яна БОЯДЖИЕВА
