Д-р Димитър Златанов работи в Отделението по урология на “Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда”. Той е завършил Медицински университет - София през 2008 г. В периода 2009-2014 г. е специализант по урология в Отделението по урология в “Токуда Болница”, а след като взема специалност през 2015 г., е назначен за лекар-уролог в същото отделение.
През 2006 г. участва в обмен по хирургия в Египет. Преминал е множество практически курсове, сред които - за ендоурология и минимално-инвазивна хирургия, детска урология (Румъния, Великобритания, Гърция), урогинекология (Италия), мехурна дисфункция и др.
Липсата на единия или и на двата тестиса в скротума се означава като крипторхизъм - най-честата аномалия на репродуктивните органи при мъжете. Състоянието е коварно, защото, ако остане неразпознато, е сериозен рисков фактор за развитие на стерилитет и тумори на тестисите. Какви са причините за крипторхизма и как се лекува той, на тези въпроси отговаря д-р Димитър Златанов, уролог и детски уролог.
- Какво е крипторхизъм, д-р Златанов?
- Крипторхизмът е най-честото вродено заболяване при момченцата и представлява задържане на тестис в коремната кухина или в ингвиналния канал – т.е. извън нормалното място, където трябва да се разполага скоро след раждането. Тестисите се образуват в коремната кухина и по време на вътреутробното развитие на детето, те извършват миграция в посока на скроталните торбички, като се придвижват през ингвиналните канали.
Когато този процес в някои етапи на вътреутробното развитие е нарушен, след раждането тестисът/те го няма в скроталната торбичка на детето. Това може да се установи лесно още в родилния дом от неонатолозите, от педиатър или от детски уролог. Като статистика искам да отбележа, че около 3% от новородените момченца са с това заболяване.
- Какви са причините за тази аномалия при момченцата?
- Причините са няколко. Тъй като този процес се извършва вътреутробно, децата, които са преждевременно родени - т.е. незавършили вътреутробното си развитие, са с по-висок риск от неслизане на тестиса на нормалното място. Горе-долу около 30% от тези деца могат да имат наличие на крипторхизъм.
Втората причина може да бъде в хормоналния дисбаланс. Тогава задръжката на тестисите често е двустранна. Причината за недовършването на този процес може да бъде и чисто механична. Да кажем, неразвитие или затворен ингвинален канал, през който тестисът трябва да слезе на нормалното си място, може да бъде къс семепровод или къси кръвоносни съдове, а също така и недоразвитие на една ципичка (губернакулум), която би трябвало да отведе тестиса на нормалното му място. Това са основните причини.
Естествено, и при много други синдроми и вродени заболявания срещаме крипторхизмът като съпътстваща патология, а има и много неизвестни около това, защото при някои деца се случва, а при други - не.
- Момченцето се ражда с крипторхизъм и какво следва след това? Веднага ли трябва да започне лечението?
- Както ви казах, най-често крипторхизмът се установява скоро след раждането, но това не трябва да буди притеснение у родителите, защото процесът по миграция на тестиса продължава и след раждането. Да, около 3% от момченцата се раждат с такъв задържан тестис, но на 1-годишна възраст едва около 1% от тези деца остават със задържан тестис. Причината е, че тази миграция на тестисите се потенцира от наличието на високото ниво на мъжкия полов хормон – тестостерон до 1-годишна възраст на момченцето.
Това, което наблюдаваме най-често, е празна скротална торбичка – т.е. тестис, който не е на мястото си. Тогава провеждаме физикален преглед, при който чисто палпаторно се опитваме да установим позицията му. Когато тестисът се намира в ингвиналния канал, той може лесно да бъде палпиран и да бъде установена позицията му, но когато е абдоминално, тогава е много трудно да бъде установена позицията му.
Тогава към този палпаторен преглед може да добавим и ехографията, където също да се ориентираме за позицията, положението, размерът и структурата на тестиса, което от своя страна, ще ни даде насоки за последващо лечение.
За съжаление, трябва да спомена, че имаме деца с крипторхизъм, които идват при нас в много по-късна възраст – пубертетна, следпубертетна, около 17-18 години, когато тепърва се установява това заболяване при тях.
Д-р Димитър Златанов
- Каква е причината за тази късна диагностика?
- Има 1% от тестисите, които можем да формулираме като ретрахиращи се, т.е. такива, които са се движили и са намерени някога, но поради това движение са се върнали обратно в ингвиналния канал. А има и деца, при които поради някаква причина заболяването не е забелязано в по-ранната им възраст от педиатър или от родителите.
- Как се лекува крипторхизмът, д-р Златанов?
- Можем да посочим няколко подхода в лечението му. Първият и най-щадящ е наблюдението. Т.е., ако детето е новородено с липсващ тестис, може да бъде наблюдавано около 6 месеца, до годинка и да се очаква през това време спонтанно слизане на тестиса на нормалното му място. При двустранно липсващи тестиси можем да добавим и медикаментозно лечение с различни хормонални препарати, които потенцират слизането на тестиса на нормалното му място.
За съжаление, физиотерапевтичното лечение – масажи или стоеж на бебето, по никакъв начин не може да повлияе на този процес. Често родители ме питат за носене на бельо, памперс или нещо друго, което би могло да помогне. Пак, за съжаление, няма такова. И, естествено, стигаме до оперативното лечение.
Когато можем да установим позицията на тестиса посредством прегледа, който осъществяваме в нашите кабинети, тогава подхождаме към т.нар. класическа орхидопексия. Т.е. с малък разрез в областта на ингвиналния канал се освобождава тестисът и се сваля в скроталната торбичка.
Около 20% от тестисите, които не са на място, не могат да бъдат установени като позиция посредством палпация – т.нар. непалпиращ се тестис. В тези случаи преди класическата орхидопексия, използваме т.нар. лапароскопия (оглед на коремната кухина)
. Посредством малка дупчица в областта около пъпа на детето се прониква с камера, с която се извършва оглед на коремната кухина и установяване на точната позиция на тестиса или съответно липсата му (агенезия) – защото има и такива случаи, когато той не съществува.
- Какви усложнения могат да настъпят, ако се неглижира заболяването?
- За съжаление, има доста сериозни усложнения, които могат да произлязат от неглижирането на това заболяване. На първо място трябва да поставим риска от онкогенеза. Тестис, който не е на нормална позиция, се развива при доста по-висока температура. Температурата на тялото е между 35-37 градуса, докато температурата в скроталната торбичка, там където трябва да бъде тестисът, е около 33 градуса. Така че тази малко по-висока температура предразполага към онкогенеза.
Тестисите, които са с ненормална позиция, имат около 80 пъти по-висок риск от развитие на онкологично заболяване. Дори мога да спомена една интересна статистика за туморите на тестиса. По-често наблюдаваната страна за тумор на тестиса е дясната и това не е случайно, защото по-често крипторхизмът се намира отдясно, така че пряко кореспондира с потенциала от онкогенеза. И колкото по-дълъг е този период на престой на тестиса в ингвиналния канал и в коремната кухина, колкото по-високо се намира тестисът, толкова по-голям е рискът впоследствие от развитие на тумор.
Така че това е най-сериозната опасност. Следващата, която можем да споменем, е нарушаването на сперматогенезата и оплодителната способност. Това е доста по-високо като процент при децата, които са с два задържани тестиса. Естествено, извършването на операцията и поставянето на тестиса/ите на нормалното място минимизира риска както от безплодие, така и от тумор на тестиса. За извършване на интервенция можем да посочим, разбира се, и естетичните причини - една част от момчетата, вече станали юноши и по-големи, се притесняват от тази асиметрия и разлика във външния вид.
Румяна СТЕФАНОВА
