Д-р Красимира Кинова: Пазете се от кърлежите

Марсилската треска се преболедува, докато лаймската болест се носи в тялото, ако не се лекува

https://zdrave.to/index.php/saveti-ot-spetsialisti/d-r-krasimira-kinova-pazete-se-ot-krlezhite Zdrave.to
Д-р Красимира Кинова: Пазете се от  кърлежите

Какви инфекции ни атакуват през пролетта? По темата разговаряме с д-р Красимира Кинова - специалист по инфекциозни болести в болницата в Хасково. Доказан професионалист в областта на инфекциозните заболявания.

- Д-р Кинова, с какви инфекции се сблъсквате в средата на пролетния сезон?

- Засега най-много са пациентите с остри вирусни инфекции. Проявяващи се най-често с висока температура, главоболие, повръщане и в частност някои от тях - с диарични изхождания. Другата по-голяма група са болните с бактериални чревни инфекции. Има единични случаи на ротавирусна инфекция, на салмонела, без да са масови. И все още не са започнали така характерните за сезона кърлежово-преносими заболявания. Има единични случаи за ухапвания от кърлежи, но засега са само няколко пациенти, хоспитализирани с лаймска болест. За щастие нямаме такива с марсилска треска, нито с т.нар. западно-нилска хеморагична треска. Миналия месец имаше единични случаи на вирусен менингит, в момента няма. Има възрастни хора с т.нар. остра вирусна енцефалопатия на базата на затегнато протичаща вирусна инфекция. Вероятно заради намален имунитет. Това са основно групите пациенти с инфекциозни заболявания при нас. Не са толкова много, но не са и малко, без да има нещо тежко, интересно, екзотично - поне на този етап. 

- Заговори се за варицела...

- Пак миналия месец имаше единични случаи на варицела, по-често при децата и в частност - на техните родители, които не са преболедували. Те прекараха по-тежко болестта, съответно бяха хоспитализирани, като част от тях получиха като усложнения бронхопневмония. Както и допълнителна бактериална инфекция на базата на разчесване на кожните обриви. Но в никакъв случай не мога да говоря за някакъв бум на варицела. Сега, в април месец, нямаме такива случаи.

Слава Богу, нямаме регистрирани случаи на морбили. Смятам, че това е резултат най-вече от направената масова имунизация преди няколко години, когато и у нас имаше епидемия от тази тежка инфекция. Може би това създаде добър имунитет, натрупа се имунно население, в резултат на което така често съобщаваните случаи в Румъния, в Гърция и в други съседни страни, не са достигнали до нас. 

Д-р Красимира Кинова

- В тази връзка пак се разгоряха спорове около отказа на някои родители да ваксинират децата си. Защо специалистите не могат да ги убедят?

- Да, за съжаление винаги има такива родители. Специалистите правят всичко възможно, но не успяват да убедят част от тях. Според мен обаче по-голямата част от децата са обхванати от имунизации и не смятам, че е толкова лошо, че се срещат единични случаи. Аз по-рядко се сблъсквам с такива родители, те основно минават през личните лекари. При мен идват обикновено за съвет. Освен това няколко деца с аутизъм са попадали в отделението, чиито родители са убедени, че ваксината е причина за това. Въпреки че аз не съм убедена. Аз съм твърдо за ваксините, защото съм видяла какво се е случвало, когато ги нямаше. И сега също, когато виждаме вече забравени заболявания, които обаче към днешна дата протичат със съвсем видоизменена и много тежка клиника. Може би е нужно време да бъдат убедени тези хора.  

- А как се допусна в световен план да има противници на ваксините?

- И там има. Може би нашите майки взеха пример от други държави. Но наистина се създава по-голяма осторожност, особено след като се алармира непрекъснато, пък и децата са имунизирани. Да се надяваме, че няма да има морбили у нас. И още нещо: хората като видят обрив, обикновено се плашат и понякога сами идват в инфекциозните отделения.

- Обривът ли е най-характерният признак на морбили?

- Да, проявява се с обрив, с температура, с конюнктивит. Обривите са характерни - плашещи, големи, червени. Затова призоваваме при наличие на температура и обрив при детето родителите задължително да се консултират с нас. А ние от своя страна задължително да го вземем  предвид, нищо че инфекцията я няма в България. 

- Д-р Кинова, рано ли е още за ентеровирусите? Или вече започнаха да се проявяват?

- Може и да е малко рано, но вече тръгват и ентеровирусите. Защото времето е топло, а те обичат топлината. Имаме единични случаи на ротавирус. Въпреки че той е зимен вирус, имаме единични случаи.

- Да ви помоля да поговорим за профилактиката на ротавируса. Как да предпазваме децата? Нали вече има ваксина и за него? Налага ли се тя или и към нея няма много интерес?

- Да, има ваксина, ротарикс се нарича. Обикновено децата се ваксинират по схема - от новородени до достигане на 3-6 месеца. Но не, тази ваксина не успя да се наложи, въпреки че в много от случаите е необходима. Защото много от децата прекараха тежко ротавирусния ентерит. Относно предпазните мерки, както при всяко едно от нашите инфекциозни заболявания и тук на първо място е хигиената - личната хигиена. Миене на ръцете след тоалетната, измиване на плодовете и зеленчуците, използване на самостоятелни кърпи, това е основното. За мен това са основни и важни мерки, които уж се спазват, но нещо все се случва някъде и не се получава. Най-вероятно ротавирусът циркулира така или иначе. Непрекъснато има новородени дечица и такива в кърмаческа възраст, които се заразяват. 

Иначе, относно ентеровирусите, те са по-неприятни през лятото. Преди няколко години имаше епидемия с вирусни менингити, основно дечица, може би преди 7-8 години. Дано никога не се повтаря повече. Просто топлият въздух благоприятства за тези инфекции, особено горещият въздух. При децата с нисък имунитет вирусите съответно от носа, от гърлото пробиват през мозъчните обвивки. Е, разбира се, не може да се каже кой ще развие менингит и кой не. Както казах, обикновено се твърди, че най-вече засяга децата с по-нисък имунитет. 

- Както споменахте в началото, не са започнали характерните за сезона кърлежово-преносими заболявания, аз ви моля да се върнем на тях. И по-точно: как да предпазим и децата, и себе си от кърлежите?

- Основно, да ползваме репеленти, за да не ни хапят кърлежите. Да ходим подходящо облечени в гористите, в тревистите местности. Децата да обличаме с дълги дрешки, като ги водим в парка. Но ако все пак въпреки всичко се забие кърлеж, е нужно да се потърси медицинска помощ - било то от личен лекар, в спешно отделение. И съответно максимално бързо да бъде изваден кърлежът, това е най-важното.

- Лаймска болест ли предизвикват най-често ухапванията от кърлежи? 

- Да, най-често предизвикват лаймска болест. Тя е хронично заболяване, което след 15-20 години може да даде полиорганна симптоматика, т.е. увреждане на различни органи - стави, очи, нервна система. И всъщност ако сме лекували първичния афект с червеното петно с антибиотик по определени схеми, няма да се случат тези последствия след много години. По принцип последиците от болестта са сериозни. Марсилската треска се преболедува, докато лаймската се носи в тялото, ако не се лекува.

- Може ли човек да не забележи, че е ухапан от кърлеж, а впоследствие да развие лаймска болест? Какви признаци навеждат към тази диагноза?

- Обикновено се смята, че около 10-20% от хората може и да не усетят, че са ухапани от кърлеж. Но случайно виждат някакво червено петно, което има различен израз. И съответно само специалист или лекарите от първичната амбулаторна практика могат да предположат и да го насочат към нас. Но вече има доказани серологични методи, преди да бъде доказан причинителят, който съответно доказва антитела. Т.е. тези серологични методи са само маркер за инфекцията. И впоследствие биват обработвани в нашите лаборатории. Затова е напълно нормално, желателно е 15-20 дни след ухапване от кърлеж, дори и да няма оплаквания, да се направи едно такова изследване. Освен червеното петно най-често болестта се проявява с т.нар. еритем или с увеличаване на лимфни възли. Лимфаденит от гледна точка на диагнозата също влиза в съображение за лаймска болест. Най-често хората казват: махнах кърлеж преди няколко дни, преди седмица, но още съм отпаднал, имам и странни болки. В крайна сметка е необходимо наблюдение за тези кърлежово-преносими заболявания. Всичко това става след консултация с нас - било то в спешното, било то с личния лекар. Така хората могат да бъдат насочени. Дори и да става дума само за банален разговор за това какво трябва да се направи, как човек да се самонаблюдава, това също е нещо, защото ще ни насочи вниманието.

Яна БОЯДЖИЕВА

Горещи

Коментирай