Д-р Мирослав Ненков беше гост в подкаста “При ТоТо” на рапъра Йонислав Йотов ТОТО. Предлагаме по-сериозната част от интервюто, а тази част, в която д-р Ненков разказва вицове, може да чуете във видеото в Ютуб.
Визитка♦ Мирослав Ненков е лекар анестезиолог и бивш министър на здравеопазването. Роден е на 15 март 1969 г. в София. През 1995 г. завършва Висшия медицински институт - София. Специализирал е aнестезиология и интензивно лечение. Преминал е също курс по органно донорство и координирано донорство в Испания и в Италия. ♦ През годините д-р Мирослав Ненков работи в УМБАЛ “Царица Йоанна - ИСУЛ”, УМБАЛ “Лозенец”, УМБАЛ “Св. Анна” в София. От 2009 г. до май 2022 г. е координатор по донорство и началник отделение в Клиниката по анестезиология, реаниматология и интензивно лечение във ВМА. Сега е директор на Медицински център “Трансхеликс” в Студентски град. ♦ През март - май 2013 г. е заместник-министър на здравеопазването в служебното 91-во правителство. През август - ноември 2014 г. е министър на здравеопазването в служебното 93-то правителство. В 96-ото редовно правителство (2017-2021) е заместник-министър на здравеопазването. ♦ Мирослав Ненков участва в здравно-хумористичната рубрика по “Дарик радио” “Живи и здрави с д-р Ненков” сутрин в предаването “Дарик кафе” с водещ Михаил Дюзев. От 2014 г. заедно с Михаил Дюзев, Иво Райчев и Димитър Туджаров - Шкумбата организират театрални изяви в различни градове в България. Шоу-спектакълът “Приятели мои” е наречен на едноименния италиански филм от 1975 г. |
- Д-р Ненков, вие сте човек за сцена. Не сте ли мислили като по-млад да учите НАТФИЗ вместо медицина?
- Дори през ума не ми е минавало. Знам, че искам да съм лекар от 7-и клас. И нищо друго. Другото е, как да кажа – пътьом. Много ми е приятно и се възхищавам на актьорската професия. Тя е много трудна. Ако някой си мисли, че е много лесно да се опънеш на сцената и да направиш нещо готино, греши.
- А защо в 7-и клас сте решили да ставате лекар? Баща ви е военен.
- Да, Бог да го прости, баща ми беше военен. Ами в 7-и клас имах гадно усложнение на синузита. Ако сега ме загледаш, едното ми око е малко по-отворено от другото. Възпалението на този синус, който се казва максиларен, навлиза зад окото, зад очната ябълка, и я избутва напред, когато инфекцията напредне много. И една сутрин мама, Бог да я прости, ме заведе в Първа градска на очен доктор.
Влезе една дама в бяла престилка и каза: „Какво го гледате това момче, то е за приемане?!“. И ме приеха в „Уши, нос, гърло“. Къде е окото, къде са ушите, къде е носът, къде е гърлото... Дойде д-р Иванчев, никога няма да го забравя. Голям, едър мъж, много готин. Каза: „Ела, моето момче, с мен“. Седна срещу мен и завря един голям тампон в носа ми
Стана ми горчиво, стегна ми се гърлото. И като извади една игла - хряс в носа ми. Проникването в костната мембрана до носната кухина и в максиларния синус за мен беше незабравимо усещане. Горе-долу като да ядеш хрущяла на пилето, само че в твоята глава. И ми направи промивка, пет пъти. Не в този ден, в пет поредни. Някакви работи излязоха от носа ми и нещо май тогава ми се изметна в главата... Да не би пък да ми е пипнал някой нерв в мозъка, знам ли... (Смее се.) Оттогава знам, че ще бъда лекар.
- Смехът не е ли вид анестезия?
- Да, категорично. Отделям много време на моите пациенти, за да преодолеят страха. Защото кой влиза в операционната, без да го е страх! По-гадното е, когато казваш на някого, че близкият му човек е починал, че майка му е починала. Как се казва това на човек?! Или пък, че детето му е починало и ти му предлагаш да му вземат органите. Това са най-ужасните моменти в моята практика.
Много години бях координатор по донорство. Това е медицинска реалност. Но пък, ако органите на човека с умрелия мозък бъдат присадени на 4-5 човека, те ще живеят. Това е залогът. Колкото и да съм красноречив, колкото и да съм словоохотлив, не може да се опише изживяването след такова нещо. Обаче пак казвам, залогът е голям. Четири човека ще се приберат вкъщи пълноценни хора.
- Предполагам, че едва ли има хора, които да откажат.
- Има, има, разбира се. Имаме проблем с доверието, но общо взето, когато опре въпросът до това, много малко хора отказват.
Дядо Боже така го е измислил, казваш на един човек, че роднината му никога няма да се върне, а на другия, че баща му ще има нов черен дроб и ще живее дълго
Радост и тъга, както казва любимият ми Краси Радков. Животът е такъв, какъвто е. Как всеки един от нас си го осветява в главата, това е съвсем друг въпрос.
Никога няма да забравя един ден. Никога, никога. Станах в 3 сутринта, към 5 ч излетяхме за Варна, обработихме донора, върнахме се. Тогава работех във Военна болница, стартира трансплантацията, прибрах се вкъщи следобеда, ударих един душ и вечерта отидох на представление. И това беше едно от най-яките ми изживявания. Когато разправяш истории, хората те възприемат нерядко като смешник, като клоун. Така се олекотява моята обществена тежест. Но смятам, че е много по-трудно да разсмееш някого, отколкото да го разплачеш. Щото, ако му лепнеш един шамар, и готово. Само че да го разсмееш не е толкова лесно.
- Случвало ли се е някой да се събуди след анестезията?
- Слава Богу, всички са ми се будили. (Смее се.)
- Имам предвид по време на операцията.
- Това го има, да, случва се.
- Чудя се какво е бъдещето на медицината?
- Няма как да го предвидим. В една горе-долу осъзната възраст никога не съм си мислил, че ще нося телефон в джоба си. В още по-осъзната възраст никога не съм си мислил, че цял компютър мога да нося в джоба си. Преди само няколкостотин години на един европейски крал са му разказали играта с пускане на кръв, капане на живак в ушите и някакви такива извращения. И той е умрял в адски мъки за десетина дни. Тогава обаче хората така са лекували някои болести. Това е документирано. В кралския двор са извикани най-великите лекари по онова време. В крайна сметка кралят умрял, а в наше време са го изровили и са установили, че жена му го е тровила с арсен
Проста работа. Така че не след 100, и след 50 години не мога да си представя какво ще се случи с медицината. Сега тя намира гени, прави чудеса... Животът на човека се е удължил заради това, че се откриват лечения за всякакви болести. Да спомена само инсулина, ваксините...
- Баща ви строг ли беше?
- Да. Татко е от Троянския край. Там не разбират някой да не яде месо. Бил съм 2-годишен, дават ми месо, аз дъвча и плюя. И татко получил шок – детето не яде месо. И двамата ми родители по някакъв начин са били строги с мен. Но бях много палаво дете. Даже майка ми ме прокле да имам дете, каквото аз съм бил. Роди се дъщеря ми, но беше адски кротко дете. И си мисля, че не лови майчина клетва. Но сега имам малък син, който е... нямам думи. Та, внимавайте, майчина клетва лови.
- Строг ли сте с децата си?
- Опитвам се да не съм либерален. Съвременното разбиране е – детето решава кога да яде, какво да яде... Аз на моето не му давам чия или спирулина. Оказа се, че когато има строго правило, от което не се отстъпва, когато има граница, която не се прекрачва в отношенията с децата, те се чувстват много по-сигурни. Децата са несигурни, когато няма граници и се отстъпва. Не може детето да реши дали да си смени пола, да решава всякакви важни неща. Затова е родителят. Ако детето ще решава, за какво са родителите!? Не са само да го родят.
- Трябва да напишете книга не за медицината, а истории от живия живот.
- Не знам дали мога да ги напиша така, както мога да ги разкажа. Написаното е различно от казаното. И ще съм поредният, дето е написал някаква книга. (Смее се.)
Йонислав Йотов ТОТО
