Д-р Надежда Римпова е със специалност педиатрия. Работи като асистент в Клиниката по пулмология и интензивно отделение на Специализираната болница за лечение на детски болести “Проф. д-р Иван Митев”. Докторант е към Медицински университет-София и от 3 години работи по темата “Витамин D и респираторните инфекции”. Ето какво обясни за значението на витамин D д-р Римпова за читателите на в. “Доктор”.
- Д-р Римпова, има ли значителен дефицит на витамин D у българските деца?
- Не е правено представително изследване относно статуса на витамин D при българските деца. Но все повече данни се събират за наличие на дефицит при децата в световен мащаб.
- За какво е отговорен витамин D в човешкия организъм?
- Всички лекари, а и родителите са добре информирани, че витамин D е важен основно за костната минерализация. Но в последните 25 години се натрупаха проучвания за други, некласически негови функции. Рецептори за витамин D са открити не само в тъканите и органите, които имат отношение към костното здраве. Тези рецептори се намират във всички тъкани и органи - мозък, бял дроб, сърдечносъдова система, мускули, репродуктивна система и др. От 30 години се знае, че рецепторите за витамин D се намират и в имунни клетки. Витамин D участва в огромна част от имунологичните процеси в организма. Той е един от факторите, предпазващи от инфекции, тъй като е модулатор на имунната система. Затова дете с добър серумен статус на витамин D боледува по-рядко от инфекции, а ако се разболее, заболяването протича по-леко.
В нашата клиника основно изследваме връзката между дефицитът на витамин D и респираторните инфекции при децата. Тъй като това са най-честите инфекции в детската възраст, изследователите работят по тази тема от години. Витамин D има отношение към локалния имунитет в лигавицата на дихателните пътища. Там функцията му е да насочва имунните клетки към произвеждане на антиинфекциозни протеини, които помагат в борбата срещу най-честите причинители на дихателните инфекции - вируси и бактерии. Според последни проучвания ниското ниво на витамин D в детския организъм може да повиши в пъти риска от развитие на остри белодробни инфекции.
Д-р Надежда Римпова
- При какви заболявания има дефицит на витамин D?
- Човек трябва да поддържа достатъчни нива на витамин D в плазмата, за да бъде здрав. Дефицитът му допринася за най-различни остри и хронични заболявания. Такива са например сърдечносъдовите заболявания, захарният диабет, мултипленната склероза, ракът на гърдата и дебелото черво, и др. Витамин D е отговорен за общото здравословно състояние на организма.
- Какви са симптомите на дефицита на витамин D при децата?
- Той може да е слабо проявен със симптоми като отпадналост, мускулна слабост, изпотяване. В клиничната практика при тежък дефицит на витамин D виждаме заболяването рахит. Но то не е често, защото правим профилактика с прием на витамин D от 400 до 600 единици дневно през първата година от живота на детето.
Това, за което апелираме, е да се поддържат достатъчни стойности на витамин D в кръвта не само при децата, но и при възрастните, което осигурява протекция срещу най-различни остри и хронични заболявания.
- Каква е препоръчителната доза витамин D?
- Когато става въпрос за установен дефицит на витамин D при изследвано серумно ниво, съществува конкретен протокол с препоръки как да се набави. Най-актуални са препоръките на Дружеството по ендокринология: да се започне в кърмаческа възраст с 2000 единици витамин D3 между 6 и 8 седмици, след което се продължава с поддържаща доза от 600 до 1000 единици. В по-голяма възраст дозите са над 2000 единици, а при възрастни - над 6000 единици. Но в случая говорим за наличие на костно заболяване.
Трябва да изясня обаче какво представлява оптималният статус на витамин D. Това означава да поддържаме определени стойности на серумния витамин D, за които е вече установено, че имат протективен ефект срещу редица заболявания. В последните години се натрупаха данни, че 50 mmol/l са недостатъчни. Необходими са много по-високи стойности - над 75 mmol/l. За да се достигнат тези стойности, се препоръчва както при възрастни, така и при деца да се осигури достатъчно излагане на слънчева светлина, защото 90% от витамин D, който циркулира в човешкия организъм, се произвежда в кожата под въздействието на ултравиолетови лъчи. На второ място е необходимо да си набавяме витамин D чрез храната или чрез подходяща хранителна добавка.
- Да, но дерматолозите ни учат да се мажем със слънцезащитни кремове.
- Така е. Но трябва да се знае, че е необходимо съвсем кратко излагане на слънчева светлина, за да се набави необходимото количество витамин D - от 5 до 15 минути на слънце само ръцете и краката. Не е необходимо да се облъчва лицето, защото тази зона е по-чувствителна, пък и не е достатъчна като повърхност, за да се синтезира необходимият витамин D. При това излагането на крайниците трябва да се прави между 10 и 15 ч през деня, два-три пъти седмично, най-добре около 13:30. Точно този времеви интервал се избягва от хората за слънчеви бани.
Обикновено децата се извеждат на слънце преди 10 ч и към 17 ч. Но това не е подходящото време за синтез на витамин D от кожата.
Излагането на слънце е добре да става на шарена сянка, когато става въпрос за бебета. По-големите деца може да се изложат и на директна слънчева светлина за 5 - 10 минути и след това да се намажат с подходящ слънцезащитен крем. Това важи за деца и за възрастни. Доказано е, че 30 фактор за UV-защита спира 90 - 95% от UV-лъчите да проникнат в кожата. Пропорционално на това намалява синтезът на витамин D. Ако човек е намазан с фактор 30 и се излага на слънце, ще синтезира само от 1 до 5% от необходимия витамин D.
- Къде обаче да се излагаме на слънце? Достатъчно ли е да излезеш на улицата в града?
- Най-добрият вариант е излагането на слънце да става в зона с ниско замърсяване на въздуха, защото върху UV В-лъчите, които са важни за синтеза на витамин D, влияе замърсяването на атмосферата. То спира тези лъчи. Много по-добре е да сме на чист въздух сред природата, отколкото в индустриализирана зона. Който иска да се погрижи за здравето си, трябва да положи усилия за това.
- Кои са рисковите групи за дефицит на витамин D?
- Риск от дефицит на витамин D съществува за хора, които на работното си място изобщо не получават слънчева светлина, както и при заболявания, възпрепятстващи чревната резорбция на витамин D. При децата това са кистичната фиброза на панкреаса, глутеновата ентеропатия и др. При хора със затлъстяване витамин D се отлага в мастните депа и не може да достигне до тъканите, за да изпълни функциите си. В детската възраст рискова група са кърмачетата на естествено хранене. В 1л кърма има 10 пъти по-малко витамин D от необходимия. Затова те получават допълнителен профилактичен прием.
Ако се спазва правилен начин на живот - ядат се храни от животински произход, които съдържат витамин D, например риба и всичко от Средиземноморската диета, ако човек се излага достатъчно време на слънце, не е нужно да се притеснява за нивото си на витамин D. При всички случаи не се препоръчва да се изследва статус на витамин D, без основателна причина.
- Проблемът е, че много деца и възрастни предпочитат да си седят вкъщи пред компютъра, а не излизат на открито.
- Това наистина е много тревожно. В нашите проучвания забелязваме един парадокс - много ниски нива на витамин D при деца, които се връщат от море или от планина. Най-вероятно заради прекомерна употреба на слънцезащитни кремове. В такъв случай е добре да се приемат повече храни, богати на витамин D, както и добавки, съдържащи 600 единици витамин D за деца на възраст 1-18 г. и възрастни до 50 г., а над тази възраст - 800 единици като профилактика на костното здраве. За достигане на всички здравни ползи от витамина обаче, се допуска по-висок прием - при децата от 2500 до 3000 единици дневно, а при възрастните - до 4000 единици дневно.
Мара КАЛЧЕВА
