Д-р Росица Шигарминова работи в I Клиника по хипоталамо-хипофизни, надбъбречни и гонадни заболявания на УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев, гр. София. Завършва Медицински университет в гр. София през 1984 г. През 1993 г. придобива специалност по вътрешни болести, а по ендокринология и болести на обмяната – през 1997 г.
Д-р Росица Шигарминова е специалист ендокринолог с над 30 години опит. Участва в многобройни национални конгреси и семинари по специалността.
Разговаряме с д-р Шигарминова за едно интересно проучване, в което е участвала. Целта му е да се сравнят нивата на някои хормони на мастната тъкан, на инсулина и хипоталамичния невропептид при жени с различни морфотипове наднормено тегло и клинично здрави дами.
- Д-р Шигарминова, какво означават различните морфотипове наднормено тегло?
- Има няколко вида разпределение на мастната тъкан в организма. Единият вид е андроидното затлъстяване или т.нар. висцеларно. При него мастната тъкан е натрупана в областта на гърдите и корема (обиколка на талията над 94 см при мъжете и повече от 80 см – при жените). В годините е доказано, че при този тип затлъстявания са по-чести метаболитните нарушения и сърдечносъдовите заболявания.
При геноидния тип натрупването на мастна тъкан е в зоната на ханша и бедрата (обичайното за жените). При една и съща телесна маса, но с различен тип на разпределение на мастната тъкан, при геноидното затлъстяване по-рядко има метаболитни нарушения. Хипоталамичният синдром е съвкупност от различни органични и функционални нарушения на хипоталамуса, като причините могат да са възпалителни заболявания, тумори, травми и др.
При тях имаме генерализирано затлъстяване, с натрупване на мазнини, както в горната, така и в долната част на тялото. Наблюдават се т.нар. мастни възглавнички. Формират се в областта на аксилите, задните аксиларни линии, по медиалната повърхност на бедрата и на седми шиен прешлен. При този тип една част от пациентите имат метаболитни нарушения, други нямат.
- А с какво се обясняват причините за това различно разпределение на мастна тъкан?
- Причините са различни. В патогенезата се преплитат генетични фактори, хормонални промени и условия на средата, обусловени в хода на еволюцията, хилядолетия назад. Когато е имало изобилие на храни, приемът е бил повишен, а съответно при липсата им, хората са гладували. Това е довело в еволюцията до поява на гени, които влияят на натрупването на мастната тъкан, за да може в период на гладуване организмът да се съхрани.
Д-р Дмитрий Никогосов: Затлъстяването зависи и от гените
Целта е енергията да се запази и при критични моменти да се използва. Фундаментално за разкриването на тези процеси е откритието на „оb” (obesity) ген, разположен в 7-ма хромозома. Първият хормон, който е открит от мастната тъкан, е лептинът през 1994 г. Свързан е именно с този „оb ” ген и функцията му е да запази човека в период на глад.
В днешно време, в голямата част от планетата, няма недоимък на храна, а напротив – на излишък и повишен хранителен прием. По данни на СЗО, около два милиарда от населението на планетата страда от наднормено тегло и това се смята за епидемия в момента.
- Каква е ролята на мастната тъкан като допълнителна ендокринна жлеза?
- До 90-те години се е смятало, че мастната тъкан е само резервно депо, в което се складират триглицеридите, за да се запази енергийният резерв. С увеличаване броя на пациентите със затлъстяване, интересът към изучаването й се засили в началото на 90-те години. Оказа се, че тя не е пасивен орган, а е метаболитно активна.
Клетките й произвеждат различни хормони, които се намесват както в регулирането на апетита, теглото и енергийните процеси, така също имат отношение и към сърдечносъдовите заболявания, репродуктивната дейност. И тъй като количеството на мастната тъкан е твърде голямо в организма, се смята, че тя е най-големият ендокринен орган,
- Тези механизми отнасят ли се и за мъжете?
- Да. Тук говорим за жени, мъже и деца, защото затлъстяването все по-често се среща и при малките.
Д-р Росица Шигарминова
- Каква е ролята на лептина в метаболитните процеси?
- Мастната тъкан се състои от клетки, които се наричат адипоцити. Разположени са в колагенов матрикс, където се намират кръвоносни съдове, фибробласти, клетки на имунния отговор (макрофаги). Тези адипоцити синтезират различни хормони, включително и лептин. Името му идва от гръцката дума „лептос”, което означава „слаб”, тъй като той се синтезира право пропорционално на количеството мастна тъкан. Тоест, при по-слаби хора е в минимално количество, докато при затлъстяване – в голямо. Той е първият изучен и с най-голяма ендокринна активност хормон на тази тъкан.
- На кои процеси в организма влияе лептинът?
- Участва в регулирането на апетита, телесното тегло, енергоразхода. Ако обичайното му серумно ниво е 5-15ng/ml, при затлъстяване достига до 100-250 ng/ml. Най-високо е нивото му около полунощ, като се наблюдават и повишени стойности при жените. Въздейства върху тироидните хормони и кортикостероидната продукция, за да се мобилизират енергийните депа и да се повиши гликонеогенезата, като крайната цел е запазване на организма при гладуване.
Лептинът се свързва с рецептори, намиращи се в централната нервна система, основно в хипоталамуса. Той е метаболитен и невроендокринен хормон, както и невромодулатор, защото действа в централната нервна система (ЦНС). Играе роля на сигнален фактор, който участва в механизма на обратната връзка, даваща информация на ЦНС за количеството мазнини в тялото.
Лептинът потиска секрецията на невропептид Y от хипоталамуса, който е мощен стимулатор на апетита. На клетъчно ниво лептинът активира различни сигнални пътища, които имат отношение към вътреклетъчни каскади, участващи в генната експресия, клетъчния растеж и туморогенезата. В последно време има много проучвания, които изучават ролята на лептина и като цяло, хормоните на мастната тъкан при онкологични заболявания. И се оказа, че голяма част от пациентите, които са с онкологични заболявания, са със затлъстяване.
- Каква е връзката межди инсулин и лептин?
- Инсулинът осъществява ефектите си посредством рецептори, които се намират в различни тъкани – в мускулна, мастна, черен дроб.
При затлъстяване настъпват нарушения в тези рецептори – броят им в тъканите намалява, променят се вътреклетъчните глюкозни транспортери и каскадни системи, които осъществяват обмяната на глюкозата и липидите. Хиперинсулинемията е компенсаторна реакция, защото тя иска да преодолее промените в инсулиновите рецептори. В началото този процес е благоприятен за организма, но с времето се превръща в патология. Инсулинът и лептинът са в права правопропорционална зависимост.
4 ценни съвета за възстановяване на черния дроб при затлъстяване
Високите инсулинови нива при затлъстяване предизвикват редуциране концентрацията на лептиновите рецептори и променят функцията им. Това води до лептинова резистентност. Нивото на лептина се увеличава, но намалява транспортният праг на лептина през кръвно- мозъчната бариера и той не може да въздейства на ниво хипоталамус върху апетита. При редукция на теглото нивата и на двата хормона намалят.
- Откъде трябва да се започне при разрешаването на проблема с наднорменото тегло?
- При всички случаи профилактиката е изключително важна – не трябва да се допуска свръхтегло. Науката е доказала, че увеличението на мастната тъкан става по два начина: с хипертрофия на мастните клетки или чрез увеличаване на броя им (хиперплазия). Адипоцитите могат да увеличат размера си до 20 пъти, а обема си – няколко стотина пъти. Когато имаме редукция на теглото, обемът им намалява, но броят им – не. Това води до повторно покачване на теглото, „йо-йо” ефект при неспазване на диетата.
Хиперплазията на клетките е характерна за специални моменти от живота на човека – ранна детска възраст, пубертет и начало на бременност. През тези периоди не трябва да се допуска хиперплазия на мастните клетки, защото тези хора са обречени в последващите години да се борят непрекъснато с наднормени килограми.
Ако сме изпуснали този момент, важен е хранителният хипокалориен режим и повишената двигателна активност. Всички медикаменти са допълнителни средства, без които в определени моменти не може. Изборът на медикамент трябва да се направи от лекар, съобразено с индивидуалния статус на всеки конкретен пациент.
Деляна УЗУНОВА
