Съвременната медицина предлага богат арсенал от оперативни - с класически достъп и минимално инвазивни, както и интервенционални (безкръвни) методи на лечение, казва ръководителят на Сърдечен клапен център “Софиямед”.
Визитка♦ Д-р Тодор Димитров е част от екипа на Отделение по кардиохирургия на УМБАЛ „Софиямед“ от създаването на отделението през януари 2024 г. Към момента е ръководител на Сърдечен клапен център към медицински комплекс „Софиямед“. ♦ Завършва Медицински университет – София през 2007 г. Специализира Детска кардиология в Национална кардиологична болница – декември 2008 г. – юни 2009 г., а в периода 2009-2013 г. е специализант по кардиология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. Придобива специалност „Кардиология“ през 2013 г. ♦ От май 2023 г. до декември на 2023 г. е кардиолог в Клиника по кардиохирургия на УМБАЛ „Лозенец“. В периода 2009 г. - 2023 г. е кардиолог в Клиника по кардиохирургия на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. ♦ Обекти на тесен научен интерес: Диагностика на клапни болести на сърцето; Трансезофагеална ехокардиография; Интервенционална ехокардиография; 3D ехокардиография. ♦ Член е на Европейско кардиологично дружество – ESC и Европейска асоциация за образна диагностика на сърдечно-съдовата система – ЕАCVI. |
- Д-р Димитров, скоро към медицински комплекс „Софиямед“ заработи специализиран Сърдечен клапен център. Как се зароди идеята за него и кои са най-значимите клапни болести?
- Клапните болести на сърцето се делят на две основни групи: вродени - раждаме се с тях или с предразположение към тях и придобити - свързани с начина на живот и стареенето на тъканите. Най-честите вродени клапни болести са бикуспидната аортна клапа и пролапсът на митралната клапа, като около 5% oт българите имат някое от тези две състояния. Сред придобитите - най-чести са аортната стеноза и функционалната митрална регургитация, които с напредването на възрастта стават все по-чести.
Работата ни ежедневно ни среща с хора, при които болестта на сърдечните клапи е открита късно, пропуснати са възможностите за клапна реконструкция, изгубен е частично ресурсът на сърдечния мускул, влошени са качеството на живот и прогнозата на пациентите.
Водени от желанието да предоставим навременна грижа на пациентите си, разкрихме структура, която си поставя амбициозната цел да подобри перспективите пред тях чрез всеобхватна услуга - диагностика, проследяване, интервенционално и оперативно лечение в един център, на едно място. По този начин нашата болница е в крак със световните тенденции в тази област.
- Кои са новостите в диагностиката на клапните болести на сърцето?
- На първо място бих откроил напредъка в технологиите. Модерните ехокардиографи вече разполагат с подобрена разделителна способност, която ни позволява да виждаме и най-малките детайли, както и възможности за триизмерно изобразяване, което промени начина, по който възприемаме сърдечните клапи.
На второ място бих поставил демократизацията на познанието - разполагаме със същата информация, с която разполагат колегите от водещите световни медицински институции. Третата тенденция е към тясно профилиране на специалистите, които се занимават с клапни болести, което е единственият възможен начин да се поддържа високо ниво на професионална компетентност.
Д-р Тодор Димитров
- С какво се различава прегледът в Сърдечния клапен център, на който сте ръководител, от стандартния кардиологичен преглед?
- Стандартният кардиологичен преглед е с продължителност между 20 и 40 минути, което е напълно достатъчно при повечето сърдечни заболявания. При пациентите с клапни болести на сърцето обаче подробната ехокардиография е от решаващо значение за поставянето на точна диагноза, а провеждането й е времеемко. Ето защо продължителността на прегледа в Центъра е 60 мин. - достатъчни за подробно изследване, разясняване на резултатите и обсъждане на възможностите за лечение, ако такова се налага. Ехокардиографите, с които разполага Сърдечният клапен център, са последно поколение с 3D/4D възможности, които предоставят детайлна информация за патологичните промени. Много малко центрове на Балканския полуостров разполагат с подобно оборудване.
Екипът от специалисти – кардиолози с експертиза в ехокардиографската оценка на клапни сърдечни болести, интервенционални кардиолози, кардиохирурзи, анестезиолози и специалисти по образна диагностика, са концентрирали усилия за постигане на еднa конкретна цел – оптимална грижа за пациентите с болести на сърдечните клапи. Експертизата на екипа е най-важната предпоставка за високото ниво на грижа за пациентите.
Целта ни е да предоставим възможност за диагностика, проследяване и лечение на широк спектър от пациенти, като най-честите поводи за преглед в центъра са: фамилна обремененост за клапни болести на сърцето, установен шум на сърцето при преглед от личен лекар или специалист, ехокардиографски установена болест на една или повече от една сърдечна клапи.
От услугите на центъра могат да се възползват и пациенти, насочени за сърдечна операция или интервенционално лечение, които искат да получат второ мнение, както и пациенти, претърпели сърдечна клапна операция и нуждаещи се от дългосрочно проследяване.
- Какво следва, ако на пациент бъде открита клапна болест, задължително ли това означава операция?
- Клапните болести са разнолики – от анатомични особености, близки до козметичните дефекти, които няма да се отразят на продължителността на живота, до сериозни, животозастрашаващи състояния. При установяване на клапна болест, ехокардиографското изследване дава отговор на няколко важни въпроса - какъв е механизмът на клапната дисфункция - "защо клапата не работи", колко тежко е нарушена функцията на клапата и проблемът с клапите отразил ли се е на работата на сърцето. Като разполагаме с тази информация, можем да определим това, което най-много вълнува пациентите ни - налага ли се лечение и ако да - какво - оперативно, интервенционално или медикаментозно.
- Колко често трябва да се проследяват пациентите с клапни болести?
- Честотата на проследяване зависи от тежестта на клапната болест. В общия случай ехокардиографско проследяване трябва се провежда веднъж годишно. Изключение правят пациентите с тежки болести на клапите, които все още нямат симптоми – те се проследят на всеки шест месеца. Важно е пациентите да знаят, че ако се появят нови оплаквания, това е основание за предсрочен преглед.
- Ако болестта е сериозна, какви са възможностите за лечение - оперативно и интервенционално (безкръвно)?
- Съвременната медицина предлага богат арсенал от оперативни - с класически достъп, и минимално инвазивни, както и интервенционални (безкръвни) методи на лечение. Не всеки метод за лечение обаче е подходящ за всеки пациент. Решението се взима отборно, от специалисти с различен профил, като всеки излага своите доводи и накрая се дават препоръки.
- След вече извършена кардиохирургична операциля или интервенция как продължава животът на пациентите?
- Крайната цел на диагностиката, проследяването и лечението е да бъде подобрена прогнозата на пациентите - животът им да бъде удължен и да продължи с добро качество. Редица проучвания доказват, че ако клапната болест е установена навреме, пациентът е проследен адекватно, избран е най-подходящият момент за намеса и лечението е проведено в експертен център, то очакваната продължителност е като на хората, които не са имали подобно заболяване. С други думи, клапните болести са лечими, стига да бъдат взети навременни мерки.
- Ако трябва да отправите послание към всички читатели, какво би било то?
- Прогнозата на пациентите с клапни болести е помрачена най-често поради това, че късно е потърсена квалифицирана помощ. Съветите ми към всички ваши читатели са:
• Посещавайте ежегодните прегледи при вашия личен лекар. Преслушването на сърцето е добър скринингов метод.
• Ако имате близки роднини, които имат клапна болест, е разумно да ви се направи кардиологичен преглед с ехокардиография.
• Ако забележите, че се уморявате все по-лесно или не ви достига въздух при обичайни физически усилия, не го отдавайте само на остаряване. Налага се да бъде потърсена причина за тези оплаквания, преди да ги обявим за нормални и очаквани.
