Защо пикът на някои видове болка е сутрин, а на други - нощем? Влияе ли се болката от възрастта? Как да вземаме противоболкови лекарства? Има ли профилактика на болката? Отговори на тези и още въпроси дава д-р Васил Тодоров, д.м.
Визитка♦ Д-р Васил Тодоров, д.м., завършва Медицинския университет в София през 2011 г., а през 2018 г. придобива специалност по “Нервни болести”, както и образователна и научна степен “Доктор”. ♦ Д-р Тодоров, д.м., e началник на Отделението за невродегенеративни заболявания към Клиниката по невродегенеративни и периферно-нервни заболявания при МБАЛНП “Св. Наум”, асистент е към Катедрата по неврология в Медицинския университет в София и е част от екипа на Медицинския център по сърдечносъдови заболявания в София. |
- Д-р Тодоров, какво е болка и кога човек я усеща?
- Болката е неприятно сетивно и емоционално изживяване, което се появява при реално или заплашващо да се случи тъканно увреждане. Болката е механизъм, чрез който тялото ни съобщава, че някъде съществува проблем, на който да обърнем внимание.
Болка възниква, когато въздействащият стимул е достатъчно силен, за да доведе до увреждане на тялото. Разклоненията на нашите периферни нерви, които достигат до всички части на нашето тяло, засичат тези стимули чрез рецептори за болка или при директна увреда на нерва.
Болковите рецептори (ноцицепторите) представляват свободни нервни окончания на сетивни нервни клетки, разположени по кожата, лигавиците, мускулите, ставите, костите, мозъчните обвивки, които преобразуват механични, термални и химични стимули в нервен импулс. Тази информация се предава към нашия мозък, където възниква усещането за болка.
Болката е най-често срещаният симптом в медицинската практика, зад нея може да стоят безброй причини
Състояния с голямо разпространение са: различни видове наранявания и травми (порязване, изгаряне, натъртване, костни счупвания), мускулни разтежения, различни видове главоболия, болки в кръста, полиневропатии, фибромиалгия, невралгии, артрит, възпаления на дихателните пътища, болести на стомашно-чревния и на уринарния тракт, менструални болки, ендометриоза, гръдни болки при миокарден инфаркт, при ракови заболявания, постоперативни болки и др. Съществуват и редки, специфични и силно инвалидизиращи билкови синдроми, например като клъстърното главоболие и комплексния регионален болков синдром.
Не съществува един „ген на болката“, а множество гени, които имат различен принос към индивидуалната чувствителност към болка. Някои гени кодират мембранни канали за натриеви и калциеви йони в нервната клетка; други кодират рецептори за опиоиди, серотонин и допамин; гени за ензими, кодиращи белтъци, участващи в процеса на провеждане и преработка на болката. Усещането за болка е личен и субективен феномен, за него оказват влияние също невробиологични, психо-социални и фактори от околната среда.
- Какви разновидности болка има?
- Според продължителността си болката може да се раздели на остра и хронична. Острата болка продължава от секунди и минути до три месеца. Тя е свързана с временна тъканна увреда, обикновено възниква изведнъж, има протективен ефект и преминава при оздравяване на първоначалната увреда. Всеки човек е изпитвал остра болка в даден момент от живота си. Остра болка се наблюдава например при порязване, изгаряне, счупване на кост. Хроничната болка трае повече от три месеца. При нея вече настъпват болестни промени в самите болкови пътища в нервната система и чувството за болка може да остане дори след заздравяване на първоначалната тъканна увреда.
Тя представлява сериозен медицински проблем и влияе негативно върху всекидневното функциониране и психиката на страдащия. Заболявания, при които има постоянни болки, са хронични артрити, дълготрайни болки в кръста, фибромиалгия, невралгии, главоболие, злокачествени болести. Широко прието и приложимо в клиничната ни практика е и разделянето на болката според механизма на появата й:
1) ноцицептивна болка – възниква при увреда на всички тъкани освен нервната, при което се отделят молекули, които активират болковите рецептори;
2) невропатна болка – възниква при директна увреда на структури на периферната и централната нервна система;
3) смесена болка – възниква и по двата механизма.
Д-р Васил Тодоров
- Каква е зависимостта на болката от имунната система?
- Активирането на имунната система води до възпаление. Това може да е в резултат на отговор към инфекциозни причинители (бактерии, вируси, гъбички) или към собствени тъкани, както е при автоимунните заболявания. При този процес се отделят молекули медиатори на възпалението, които активират болковите рецептори. Затова и възпалителните процеси са болезнени. От друга страна, хроничната болка, която води до продължителен стрес, отслабва имунния отговор към инфекциозните причинители.
- Различна ли е болката в отделните възрасти от живота на човек?
- С напредването на възрастта се наблюдава дегенерация на някои неврони в периферните нерви, свързани с пренасяне на болкова информация (А-делта влакна). Затова хората в напреднала възраст имат повишен праг за засичане на остра болка. Това ги поставя в повишен риск от наранявания и грешно диагностициране – например, при тях болката е по-лека като начален симптом на миокарден инфаркт. От друга страна, с напредването на възрастта честотата на инвалидизиращата хронична болка нараства. Между 60-75% от хората над 65 г. изпитват хронична болка
Най-често причина за това са дегенеративни ставни заболявания, дегенеративни промени в гръбначния стълб, костни фрактури, радикулопатии, невралгии, болки след инсулт. При тази възрастова група по-често има променена чувствителност към противоболковата терапия с чести странични реакции. Тук подхождаме с повишено внимание при избор на противоболков медикамент с по-ниски начални дози, бавното им покачване, внимателно мониториране за странични реакции.
- Защо болката се усилва вечер и нощем?
- Обикновено това се обяснява с натрупаната умора у човек, намаляване на разсейващите фактори през деня, както и поява на повишена тревожност вечер. Това обаче не е валидно за всеки страдащ и за всяка болка. При различните заболявания има тенденция болката да е по-силна през отделни части на деня – например при диабетна полиневропатия, болки в кръста, остеоартрит, жлъчна колика пикът на болката е във вечерните часове, а при ревматоиден артрит, мигрена, зъбобол, сърдечносъдови заболявания пикът на болката е сутрин
Полезно е пациентът да бъде разпитан за интензитета на болката през денонощието, защото с това може да се съгласува времето за прием на противоболков медикамент.
- Лечима ли е болката?
- Лечението включва медикаменти, физиотерапевтични процедури, невромодулаторни и психотерапевтични техники, промени в стила на живот, оперативни интервенции. Медикаментите, които се използват, са НСПВС (нестероидни противовъзпалителни средства), неопиоидни аналгетици (парацетамол, ацетилсалицилова киселина), опиоидни аналгетици (морфин, кодеин, трамадол, фентанил), миорелаксанти, антиепилептични медикаменти, антидепресанти, кортикостероиди, локални анестетици, ботулинов токсин. На нашия пазар има разнообразие от аналгетици и НСПВС в различни комбинации. В последните години навлизат и качествено нови медикаменти за лечение на мигрена.
Физикалните средства включват масаж, мануална терапия, транскутанна електроневростимулация (TENS), физически упражнения, носене на ортопедични колани и др.
- Какви са препоръките ви за профилактика?
- Основната цел в профилактиката е предотвратяването на преминаване на острата болка в хронична. Мерките срещу това включват: ранно и ефективно лечение на болката при появата й; ранно лечение на подлежащите състояния, които са довели до болка; здравословен начин на живот; поддържане на тегло в норма; диета, бедна на възпаляващи храни; правилна стойка при работа и почивка; избягване както на обездвижване, така и на голямо натоварване; избягване на цигари и алкохол; на социална изолация; търсене на подкрепа и лечение при наличие на психически нарушения, като депресия и тревожност.
Съвременни методи за диагностициране
„Определянето на вида на болката и на нейната подлежаща причина се осъществява на базата на подробен разпит на пациента за различните характеристики на болката, пълен неврологичен преглед, инструментални и лабораторни изследвания. Широко прието е да се използват различни скали и въпросници, с които да се определи силата на болката и нейното влияние върху всекидневния живот на пациента. Най-разпространено е степенуването на болката от 0 до 10 (визуална аналогова скала). Инструментални изследвания са: електромиография, евокирани потенциали, рентгенография, компютърна томография (КТ), магнитно резонансна томография (МРТ), сцинтиграфия, позитронно-емисионна томография (ПЕТ-КТ), стандартни и специфични лабораторни изследвания. При нужда се провеждат и консултации с други специалисти – ортопед, ревматолог, интернист, неврохирург и др.“, допълни експертът.
Мария ИВАНОВА
