Сърдечносъдовите заболявания са масови у нас. Грижата за сърцето е комплексна и важна за всеки човек. Как да съхраним здравето на важния орган и на кръвоносните съдове, обясни д-р Владимир Иванов.
Визитка♦ Д-р Владимир Иванов, д.м., е инвазивен кардиолог в УМБАЛ “Пълмед” в Пловдив от началото на 2021 г. Завършва медицина през 2007 г. в гр. Есен, Германия, а през 2014 г. защитава успешно специализация по вътрешни болести и кардиология. Три години по-късно защитава научна степен “доктор по медицина” в Университета в гр. Бохум. ♦ От юни 2008 до 2018 г. работи в “Санкт Йозеф Хоспитал” - една от клиниките към Университета в Бохум, където от 2015 г. е старши лекар. От юли 2018 г. работи в Клиниката по кардиология и Отделението по инвазивна кардиология на УМБАЛ “Александровска” в София. През март 2019 г. се завръща в родния си град Пазарджик, където до края на 2020 г. ръководи катетеризационната лаборатория към Отделението по кардиология в “МБАЛ-Пазарджик” |
- Д-р Иванов, учили сте и сте работили години наред в Германия. Как българинът и германецът се грижат за сърдечното си здраве?
- Като цяло не е много точно да се правят общи оценки на цели общества относно даден въпрос, но в Западна Европа и в Германия населението е доста заинтересовано по здравни въпроси. Хората се опитват да живеят по-здравословно, те са наясно по доста здравни проблеми. През последните години обаче поради демографското развитие на обществото във ФР Германия, има хора от различни култури и е още по-трудно да се даде оценка на информираността им по здравни въпроси и грижата им за здравето. Със сигурност обаче в Германия хората обръщат повече внимание на профилактиката и то не само на сърдечното си здраве, а като цяло. В България все още се вижда недоверие към здравните работници и лекарска помощ в доста случаи се търси прекалено късно.
- До каква степен грижата за сърцето зависи от народопсихологията и от системата на здравеопазване?
- Всъщност, до голяма степен грижите за сърцето зависят от системата на здравеопазване и на здравно осигуряване. Това е ясно. Не е лесно да се говори за народопсихология в днешния глобализиран свят, но има черти и особености, които оказват влияние при търсенето на медицинска помощ и преработването на получената информация по даден здравен въпрос. Пресен и известен пример е пандемията от COVID-19.
Нещата са комплексни, те зависят както от народопсихологията и манталитета на отделните хора, така и от системата на здравеопазване. Ние трябва да мотивираме хората както към здравно съзнание и профилактика на определени заболявания, така и за ранно откриване и навременно търсене на лекарска помощ. До каква степен двата фактора си взаимодействат, зависи от отделния човек и неговите близки.
US учени отсякоха: Това е отлична превенция срещу сърдечни заболявания
- Чия грижа трябва да е профилактиката и превенцията на сърдечното здраве - на отделния човек или на здравните власти?
- В най-добрия случай и на пациентите, и на здравните власти. Отделният пациент трябва да е наясно с някои неща, да бъде мотивиран към здравословен начин на живот, към превенция, а здравните власти да информират обществото по такива въпроси.
- Обикновено се казва, че тютюнопушенето, обездвижването, злоупотребата с алкохол вредят на сърцето. Но има хора, които никога нито са употребявали алкохол, нито са пушили, имат добър двигателен режим и въпреки това са със сериозно сърдечносъдово заболяване и са хипертоници. На какво се дължи това?
- Това е наистина така. Често имаме пациенти, без споменатите вредни навици, които за съжаление имат дадено сърдечносъдово заболяване, но нещата са доста по-комплексни. Вие споменахте рисковите фактори, които могат да бъдат повлиявани. Това действително са тютюнопушене, прекомерна консумация на алкохол, обездвижване. Артериалната хипертония и високият холестерол също са към рисковите фактори, върху които ние имаме влияние. Обаче съществуват и такива, като фамилна обремененост, пол, възраст, върху които не можем да окажем влияние. Колкото повече рискови фактори са налице при даден човек, толкова по-висок е кардиоваскуларният риск.
Д-р Владимир Иванов
- Кои хронични заболявания са предпоставка за появата на сърдечни заболявания и какви са те?
- Те са няколко. Известни примери са артериалната хипертония, повишените нива на холестерол, захарният диабет. Хронични заболявания, които също водят до поява на сърдечносъдови заболявания, са хронична бъбречна недостатъчност, много от автоимунните болести. Също хора, страдащи от психиатрични заболявания, имат по-висок сърдечносъдов риск.
Тоест, виждате, че много и чести заболявания сред населението повишават риска за поява на сърдечносъдови заболявания.
- Напоследък много се рекламират „натурални продукти“ на „супер цени“ за здраво сърце. До каква степен добавките към храната помагат за здравето на сърцето?
- Бих препоръчал да се внимава с т.нар. натурални продукти и хранителни добавки. За да бъде допуснато на пазара, едно лекарство трябва да премине много проучвания, клинични изпитвания, докато т.нар. натурални продукти по-лесно се появяват в търговската мрежа, но това не означава, че са безопасни и сигурни.
Три лесни начина да намалите риска от сърдечни заболявания
Ние като кардиолози често се сблъскваме с хранителни добавки, които се приемат за понижаване на холестерола. Те не са изпитани в големи проучвания, не са препоръчани от международните дружества по кардиология и дори не може да се каже, че действително са безопасни. Препоръчвам преди консумация на каквото и било, хората да се посъветват с лекар и да си дадат сметка за рисковете и ползите от употреба му.
- Какви са препоръките ви към хората със сърдечни заболявания в преходния пролетно-летен сезон и при резките температурни промени?
- Доказано е, че при промяна на климатичните условия се повишава сърдечносъдовият риск. Промяната на времето също може да доведе до обостряне и влошаване на много хронични заболявания. При топло време може да се наблюдава падане на кръвното налягане и дехидратация (обезводняване), да се появят някои ритъмни нарушения. При топло време, за да се избегне дехидратация, се препоръчва прием на повече течности, както е известно. Приемът на алкохолни напитки може да доведе до дехидратация или да я влоши. При спадане на артериалното налягане е необходимо да се адаптират дозите на приеманите медикаменти и при поява на оплаквания във връзка със сърдечносъдовата система, да се потърси лекарска помощ.
Мария ИВАНОВА
