Д-р Здравко Минев завършва медицина в Пловдив през 1986 г. След като се дипломира, работи две години в Карлово в АГ-отделение. След спечелен конкурс работи една година в Окръжна болница-Пловдив, понастоящем МБАЛ „Пловдив”, в родилния дом на Първа градска болница, сега - МБАЛ „Св. Мина”, при д-р Дренски и д-р Попов. С гордост подчертава, че дължи на тях израстването си като лекар.
След 10 ноември 1989 г. черпи опит от водещи специалисти в Германия, Англия, Австрия, Швейцария, Белгия и Турция - в „Иист Бирмингам Хоспитал“ в Минден при проф. Вагнер, в Байройт в Университетската болница в Бон при проф. Мюлер и д-р Костов, в Цюрих при проф. Посовер и д-р Костов, в „Рудолф Щифтунг” – Виена при проф. Доне, в Брюксел при проф. Руди Кампо в Льовен - Белгия. Обучавал се е и в Страсбург при проф. Ватие, във Фрибург, Швейцария, при проф. Мюлер и проф. Коул.
Многократно и все още продължава, веднъж-два пъти годишно, да посещава д-р Арет Камар, собственик на водещ инвитро център в Истанбул.
Целите на обучението му в чужбина са в посока лапароскопия, хистероскопия и инвитро. Клиничното акушерство и гинекология усвоява в България.
Заедно с колегите си: д-р Георгиев, биолог Недева, д-р Кръшков, д-р Ставрев и д-р Топалова построяват и вдъхват живот на най-голямата специализирана болница по акушерство, гинекология и репродуктивна медицина в България, която се намира в града под тепетата.
- Д-р Минев, какво е хистеректомия и при кои жени е подходящо прилагането й?
- Хистеректомия означава премахване на матката. Причините за прилагането й са много. Към тази операция се пристъпва, когато жената е завършила детеродните си функции и има заболяване, налагащо операцията, както и при не раждали, при които заболяването е животозастрашаващо и отстраняването на матката е наложително.
- При кои заболявания най-често се прави хистеректомия?
- Най-често хистеректомия се прави заради много голям миомен възел или множество малки възли. Друго показание за прилагането й са повтарящи се три или повече абразива, хистероскопии, полипи на матката, злокачествени или предракови образувания на шийката, кухината на матката или на яйчниците. По-редки са случаите на аденомиоза и силна болка в матката, тежки абсцеси на тръбите, с ангажиране на матката.
- Да поговорим малко повече за миомните възли. В кои случаи не се налага прилагането на хистеректомия, а само отстраняване на възела?
- Добре е да направим такъв акцент и да разширим малко информацията за миомните възли, защото те са най-честата причина и понякога се спекулира с това. Един миомен възел, а не матката, е за отстраняване, когато:
- Размерът му надвишава четири сантиметра
- Когато е разположен така, че предизвиква обилна менструация – като следствие, голяма загуба на кръв и анемия
- Когато некротизира и причинява силни болки
- Когато притиска съседните органи и пречи за тяхното функциониране
- Когато нараства бързо
- Това са индикациите за премахване на миомните възли.
- Трябва ли заедно с тях да се премахне и матката?
- Ако жената не е раждала и е под 43 години – твърдо не! Но ако е над 35-38 години и няма никакво намерение да ражда, то тогава самата пациентка трябва да вземете това решение, а не „бялата престилка”.
Ако е над 43-45 години тогава по-добрият вариант е да се отстрани и цялата матка.
- Защо?
- По този начин няма да мисли повече за всички
злокачествени образувания на шийката на матката
и на кухината на матката, чиято честота след тази възраст се увеличава и се нареждат след карцином на гърдата на водещите места по смъртност в тази възрастова група.
- Много жени на тази възраст се притесняват, че хистеректомията ще промени напълно живота им, но не в по-добра посока. Какво е вашето мнение?
- Премахването на матката по никакъв начин няма да промени начина на живот на жената. Не се нарушава хормоналната функция на организма.
- След като се премахне матката, не настъпва ли изкуствено предизвикан климакс?
- Много жени погрешно смятат, че като се премахне матката, настъпва климактериум. Не, не е така. Климактериумът настъпва, когато спре функцията на яйчниците. Това става, когато се изчерпат яйцеклетките от яйчниците. Няма никаква връзка с премахването на матката. Не се променя и сексуалният живот, нито пък либидото на жената. При добре направената операция се повдига леко спадналото влагалище и се премахва дискомфорта от това.
- Най-честият въпрос, на който жените търсят отговор, е по какъв начин е най-добре да се оперират?
- В световен мащаб това се прави лапароскопски или с така наречените „безкръвни” операции.
- Защо давате предимство на лапароскопските операции?
- Ще ви изброя някои от основните причини. Първо, възстановяването от операцията е много по-кратко. В деня на операцията пациентката ще бъде вдигната и раздвижена. До 48 часа след операцията вече ще е изписана, а след 6 дни – ще води нормален начин на живот. Гарантирам ви го от собствен опит, не че имам матка, но претърпях много тежка и сложна лапароскопска операция.
Болката след операцията е несравнимо по-малка
Много от пациентките дори не се нуждаят от силни болкоуспокояващи.
На корема ще има само четири дупчици, които не представляват естетически проблем и по никакъв начин няма да напомнят, че коремът е бил отварян, с постоянно опъване и болки. Срастванията след операцията са много по-редки.
- По-добри ли са перспективите и по отношение на усложненията?
- Рисковете за усложнения са намалени, защото лапароскопската апаратура увеличава образа един път и половина. Това води до много по-добра видимост и атравматично опериране. По този начин се намаляват и усложненията след операцията.
Прерязването на тъканите при лапароскопската операция се прави с ток или с ултразвук. При коремната операция това се прави със скалпел или с ножица и на тези места се поставя подсигурителна лигатура с конец. Той е чужд материал, и въпреки, че се разлага, дразни много повече тъканите. И при лапароскопията се шие влагалището с конец, но това за момента е неизбежно, от друга страна този чукан се покрива с перитонеум и конецът се изолира от коремната кухина.
Няма място за сравнение между лапароскопската и коремната операция!
Хистеректомия се прави и при злокачествени заболявания на яйчниците, на матката и на шийката на матката. При тези операции лапароскопията е на още по-голяма почит. При тях се прави лимфна дисекция, премахване на оментума и понякога премахване на апендикса. Увеличението, което дава апаратурата, е от огромна помощ, защото всичко се вижда много по добре и по-ясно.
- Трябва ли да се премахнат и яйчниците при хистеректомията?
- Да, ако сте над 52 години или сте в климактериум от 6-7 години. Въпреки премахването на матката,
яйчниците продължават да отделят хормони
които имат огромно значение за остеопорозата и за съдовите заболявания. Дори след спиране на мензиса, яйчниците произвеждат ниска доза естрогенни хормони, които намаляват атеросклерозата на съдовете.
Доказано е, че жените, на които са премахнати яйчниците, страдат по-често от инфаркти и инсулти, и продължителността на живота им е по-малка в сравнение с тези, които имат запазени яйчници след хистеректомия.
- В подтекста на разговора ни за предимствата на лапароскопската хирургия, извършихте за първи път в Пловдив една от най-сложните операции в гинекологията – сакроколпопексия. Какво представлява тази операция и кога се налага прилагането й?
- Този вид оперативна намеса се налага при пациентки със спадане на влагалището и инконтиненция на урина при кашляне и кихане. Същественото в случая е, че операцията беше направена лапароскопски. Премахва се матката и се поставя полипропиленово платно. Влагалището се фиксира във физиологичната му позиция, коригира се спадането на пикочния мехур и не задържането на урината спира.
- Защо е толкова сложна и прецизна тази операция?
- През цялото време се работи в области с много голямо кръвоснабдяване и всяко погрешно движение може да предизвика сериозни последствия. Областта е изпълнена с много нерви, които инервират органите в малкия таз и управляват тяхната функция: дебело черво и пикочен мехур. В близост са и нервите, управляващи движението на крайниците. Всичко това прави операцията невероятно сложна и отговорна, но извършена както трябва, тя възстановява перфектно тазовото дъно.
Милена ВАСИЛЕВА, в. "ДОКТОР"
